Полезни и вредни емисии – кое да следим и защо?
Милан Стоянов, дпн
Въглеродният двуокис в атмосферата е 0,03%. В зимния пчелен кошер той е в много широко граници. Те се определят от външната температура, силата на семейството, прекомерното затопляне, теснота в кошера и лоша вентилация.
Концетрацията на въглероден двуокис в централната част на гнездото е по-голяма, отколкото в периферията. В противоположност на това, концетрацията на кислород в центъра е по-ниска, а в периферията – по-висока. При добре сформирано зимно кълбо концетрацията на кислород в него намалява, а на въглероден двуокис се увеличава.
При есенното понижение на температурите до 0 градуса въглеродният двуокис в централната част на гнездото се установява на равнище 2,5%, а в покрайнините достига до 1,2%. При по- нататъшно понижаване на външните температури и образуване на плътно кълбо, концетрацията на въглероден двуокис се увеличава, а на кислорода намалява.
Повишеното съдържание на въглероден двуокис влияе негативно на физическото състояние на пчелите от всички етапи на живота им. Пчелите се отнасят отрицателно към натрупването на въглероден двуокис в тяхното жилище. През зимата отделянето на въглероден двуокис се извършва чрез намаляване на плътността на пчелите и с активното вентилиране на гнездото от намиращите се пчели извън него. Те започват да вентилират гнездото, когато намаляването на плътността му се оказва вече недостатъчно за отделяне на излишъка от въглероден двуокис.
По време на зимуването концетрацията на въглеродния двуокис в зимното кълбо на силните пчелни семейства достига до 2 – 2,5%, а у слабите – около 1%. Степента на активността на въглероден двуокис в зимното кълбо влияе на физиологическото състояние на пчелите и на тяхната активност.
Пчелите притежават висока устойчивост към въздействието на въглеродния двуокис, понеже в процеса на своята еволюция те са принудени да се приспособяват към живота в слабо вентилируеми природни укрития. В резултат на това съвременните медоносни пчели са способни да съхраняват висока степен на двигателна активност даже при 10 – 15% концетрация на въглероден двуокис в тяхното жилище. Това от 330 до 500 пъти превишава нормалната концетрация на въглероден двуокис в атмосферния въздух. Независимо от способността на пчелите да съхранят активност и при такава висока концетрация, тя оказва на организма на пчелите негативно физиологическо въздействие, което често придобива необратим характер.
Съществува твърдение, че повишената концетрация на въглероден двуокис в зимното жилище на пчелите до степен 2,5% е необходимо условие за прехода на пчелното семейство в зимен покой, при който се понижава обмяната на веществата и се снижава употребата на храна.
Този състав на въздуха в змния кошер снижава отлагането на отпадъци в червата на пчелите.
Концетрацията на въглероден двуокис в зимното пчелно кълбо обаче, може да достигне 3-4%. Неговото съдържание в зимното пчелно кълбо в този случай превишава 100 пъти съдържанието му в свежия въздух. Този състав на въздуха в зимния кошер предизвиква кислороден глад и развитие в организма на пчелите паталогични изменения.
Колuото повече е концетрацията на въглероден двуокис в зимното кълбо, толкова по-бързо настъпва физиологическо стареене на пчелите. Причина за това е, че тя предизвиква по-бързо изразходване на резервните вещества – азот и мазнини.Такива семейства през пролетта ще отглеждат по-малко пило и пролетното развитие на семействата се забавя.
