loader image

Собственик на ферма за биволи: Не знам как ще оцелеем, цените на всичко се вдигат, а тази на млякото-не

Да отглеждаш биволи в България е предизвикателство. Много малко са хората решили да инвестират в подобен специфичен бизнес, а след като през последните няколко месеца цените на фуражи, торове и електроенергия хвърчат нагоре, вероятно ще намалеят още повече. „Не знам как ще оцелеем, цените на всичко се вдигат, а на млякото си е все същата“, тези свои опасения споделя Стоян Желязков един от биволовъдите в страната, който вече почти 20 години се занимава с отглеждането и развъждането на тези животни.

Започва през 2002 година с 10-15 биволици, които взема от селската кооперация и надежди, че биволското мляко има търговски потенциал. Знаейки за вкусовите му качества и полезните му свойства, той разчита, че търсенето на продукти от биволско мляко тепърва ще нараства. Във времето стопанството му става все по- голямо, има модерно италианско оборудване и повечето процеси са механизирани. Сега във фермата му в село Лозенец, област Ямбол има 500 биволици и 200 по-малки животни, но и до момента голямо търсене на биволско мляко и сирене няма. „Навремето мислехме, че биволското мляко е по-бутиково и интересно, и ще има по-голям пазар за него, но се оказа, че не е така. Българинът не познава биволското мляко, не го търси, не се търсят продуктите от него, както се говори. Ние не се занимаваме с производство, продаваме го на големи мандри. Имаме колеги, които се опитват да произвеждат продукти в малки мандри, но не се търси така като продуктите от кравето и козето мляко“, коментира животновъдът.

Биволите на Стоян Желязков са от породата Българска Мурра. Тя е кръстоска между бившия Средиземноморски бивол, който е живял на Балканите и индийските бикове Мура. В миналото тези животни са ползвани за работа и пренос на товари, но през годините постепенно започва да се набляга на тяхната млечност.

„Българската Мурра са много хубави животни-хем красиви, хем млечни. Стигат млечност до 15-20 литра някои от тях. През 60-те години у нас са започнали кръстоските с Индийските Мурри, за да се постигне това, което са сега. Ние също 20 години работим в тази насока – подбираме животни, вземаме семенен материал от Станцията за изкуствено осеменяване в Сливен, произвеждаме бикове и се опитваме колкото можем да подобрим генетиката на животните“, посочи още той.

Грижите за биволите са съпътствани от все повече проблеми. По думите му, трудно се намират хора да работят с тях. „Те на външен вид изглеждат по-агресивни от кравите, но не са. За биволите ни се грижат само мъже, жените се страхуват. 200 животни се доят за 3-4 часа, но мъжете не са толкова добри доячи като жените“, разказва Стоян.

Според него, това е само една от трудностите, с които се налага да се справят, другите са много по-големи и касаят оцеляването им.

„С тези високи цени на тока, аз не знам как ще продължим да съществуваме, става безсмислено да работим въобще. Ние бяхме на свободния пазар при цена от 125 лв. за мегават час, а миналата седмица цената вече беше 546 лв. В същото време изкупната цена на млякото не се променя. Цената на концентрираните фуражи расте, себестойността на грубите фуражи, които сами си произвеждаме и тя скача заради по- скъпите торове. Размерът на субсидията за животните обаче не вярвам скоро да мръдне. Всичко се увеличава по 3-4 пъти, а ти да стоиш на същата цена на млякото? Дори да има увеличение, то ще е от 3,4,5 стотинки, това е нищо, „капка в морето“. Изкупните цени на млякото в момента са едва 1,20 -1,30 лв. за литър“, възмущава се стопанинът.

Той развенча и някои от твърденията, че биволите усвояват по-добре хранителните вещества от говедата. „Това са стари разбирания, също като това, че биволите не боледуват от мастит. Преди когато не са били млечни може и да не са боледували, но сега постоянно ги лекуваме. Що се отнася до храненето, каквото ядат биволите, това ядат и кравите, разликата е единствено в концентрирания фураж. Биволът дава 4 пъти по-малко мляко, но не яде 4 пъти по-малко концентриран фураж, а яде два пъти по-малко. Нормално е при 8-9 литра мляко среден надой да получаваме по 500 грама концентриран фураж на литър. Докато кравата дава 35-40 литра , като сметнеш и на нея по 500 грама концентриран фураж, това е разликата само. Всичко друго -силажи, добавки , витамини, минерали, люцерна е еднакво“, пояснява Стоян.

Това, че сега е сложно и трудно не го спира да мечтае какво ще е след 10 годни например. Не желае да разраства още фермата си – тя и сега му е достатъчна и като база, и като брой добитък, иска да успее да вдигне още млечността на животните, а такъв резултат може да се получи чрез кръстоска.

Яна Дамянова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X