Сняг затрупва нивите. Само земеделците знаят каква е цената на всяка снежинка сега. Хубаво е снегът да покрие есенните посеви. Реколтата е прибрана, или поне повечето.
Време да се радваш на резултатите и да отпиеш от червеното вино. Но защо ли все повече родните земеделци между глътките въздишат, а на душата им е неспокойно. В земеделието идва умората. Със зимата идва и примирението. След третите избори и политическите пазарлъци, надеждата за държавничество лека-полека се изпарява.
Чака се нов състав на МЗХГ. И нов министър. След коалиционните преговори земеделците загубиха надежда, че той ще е човек, който различава пшеница от ечемик и яре от шиле. Вече се надяват само да различава коза от овца, виртуално от реално животно и да знае, че пчелите не са в основата на земеделието. Омръзна им на земеделците да мечтаят за министър, който ще ги разбира.
Дори и медиите вече се отказаха да гадаят кой ще бъде този министър и от коя партия. Всекидневно се сменя информацията, явно борбата за властта не е лека. Засега МЗХГ е дадено на БСП. Но дали е окончателно? Земеделското министество, макар и често пренебрегвано от градските хора, е стратегическо. Там трябва да те одобрят всички големи сили. Ако искаш да дестабилизираш една държава, започваш от земеделието и продоволствената сигурност. Но накъде повече, би казал някой. Дори и напоителните системи са разрушени. Без вода сигрност няма.
А на земеделците им е все едно за партията. Сметките растат, приходите намаляват, животните са гладни, много са заклани. Искат държавна политика в подкрепа на земеделието. Не откриват такава и се примиряват. Нали пак ние ще сме в браздата, въздъхват примирено.
Медиите радостно съобщават имена, хвърлени във въздуха. Съобщават новини за ОСП на брюкселски. Публикувани са регламентите за новата ОСП и предстои изработването на Стратегически план, радват се сайтовете. Благодат да напишеш 105 дописки по въпроса. Синдикатите също се развълнуваха, че някой си ги спомни и се хвърлиха да пишат предложения. Дори и половото равенство в ОСП и социалната условност не са забравени в регламентите. Всички са попитани, никой не е забравен. Освен земеделците, които без преводачи и едногодишно обучение дори не могат да вникнат в брюкселския език. А и никой не ги пита. Затова и чакат. Ясно е, че каквото им кажат, това ще е.
Дори и темата за таваните вече не може много да изнерви сектора, въпреки стабилното желание на политиците. Тавани има и ще има. Но кой ли вече вярва, че това помага на малките земеделци. За тях трябва стабилна политика, а не само пари. Които до тях няма да стигнат така или иначе. Пазар трябва.
Предстои финализирането на Стратегически план. От мерки и схеми свят да ти се завие. Доста от тях са насочени към получаването на пари за площи, на които не се произвежда нищо. Виртуалното земеделие в името на климата убива желанието за труд. Кога ли данъкоплатците ще разберат, че плащат, за да не се произвежда, а храната ще си я купуват на цената на златото?
Отново политиците говорят за пари. Земеделците говорят за стратегии, закони и правила. От 15 проверени животновъда 9 били виртуални, от 9 тона риба 5 тона не била регистрирана. За каква статистика говорим? Но все пак и наличната е показателна. Когато няма стратегия и никой не мисли, се развива това, което може. И както може. И са прави земеделците да се сърдят- карат им се, глобяват ги, товарят ги с проверки и ограничения, а пазарна среда кой им създава?
Новата година идва. А като че ли не е чак толкова празнично. Спасението на давещите се е в техните ръце. Затова и свиневъдите призовават – за Коледа купувайте българското!
Ася Василева
