Допускането на чуждестранни преработватели доведе до фалити на български фирми
Визитка:
Владимир Стоянов е розопроизводител, преработвател и износител на висококачествено българско розово масло, сертифицирано от Държавната лаборатория. От 1997 година трупа опит като предприемач в сферата на транспорта и строителството, а от 2008 година розите са негова работа, хоби и страст. Постепенно разширява няколко реда с насаждения до над 1000 декара Роза Дамасцена край с. Буново, в сърцето на Средногорието – оригиналната розова долина на България. Междувременно изгражда и една от най-успешните в последните години розоварни в България, което му позволява и да преработва продукцията на по-малките производители в региона, като по този начин става свидетел на проблемите в бранша и кризата, която почти унищожава най-уязвимите. Участва активно в процесите и инициативите на браншовите представители за стабилизиране на розопроизводството и преработката в страната и приема за своя мисия да възстанови лидерството на България на световния пазар на розово масло.
Има син и дъщеря. Запален моторист е и член на мото организацията WSBG, инициатор на кампанията “Помощ на две колела”, която през зимата на 2020/2021 година раздаде над 6000 топли обяда на нуждаещи се в София.
– Г-н Стоянов, да направим едно обобщение – защо ситуацията в българското розопроизводство не е никак розова, и то от години? Какви са реалностите, които трябва внимателно да се анализират и на които трябва спешно да се обърне внимание?
– Започвам съвсем директно – най-важното, на което трябва да се обърне внимание на този етап и то вече е спешно – това е обвързаното финансиране. Това означава розопроизводителите да получават субсидия на килограм реализиран розов цвят, вместо на декар площ, както е в момента. Такава мярка ще ги насърчи да се грижат добре за розите си, да работят активно, да предават качествен розов цвят. По този начин ще се подобрява и качеството на розовото масло, което виждаме, че спада в последните години, като резултат от цялостното западане на сектора.
Пандемията не е причината за това западане. Аз съм производител и преработвател от 12 години и съм свидетел на процесите от последните години. Може да прозвуча крайно, надявам се да няма обидени, макар че ако някой се припознае в това, което ще кажа, това само ще потвърди становището ми. Първите колеги розопреработватели, които фалираха, бяха ударени от изкуствено завишените цени на розовия цвят, когато на чуждестранни фирми беше позволено да навлязат на нашия пазар и от клиенти да се превърнат в конкуренти на българските преработватели. Това не само можеше, но и трябваше да бъде спряно или най-малко регулирано, ако искаме да сме държава, която подкрепя и насърчава своите ключово важни сектори.
И за да не говоря повече за проблемите, ще опитам да говоря за решения и бъдеще, защото все още има надежда и не бива да спираме да мечтаем за по-добри дни. Розопроизводството е важно не само защото маслодайната роза е десетилетен символ и посланик на нашата страна в чужбина. Секторът е от ключово значение за икономиката ни и заради високата експортна стойност на розовото масло. Това е един от малкото сектори в земеделието, който реализира готов продукт в чужбина, а не суровина. Това означава повече работни места, повече работещи предприятия и повече стойност не само за държавата, но и за хората, ангажирани в сектора. Именно затова розопроизводството трябва да бъде приоритет на нашата държава.
– С какво общо впечатление останахте след проведените преди дни предварителни разговори на тема „Земеделие“? Оставиха ли те у Вас надежда, че този толкова важен за страната ни сектор ще тръгне в правилната посока?
– Розопроизводството не беше сред обсъжданите теми, затова тези разговори не могат да бъдат източник на надежда за нас. Ако има надежда, то тя може да дойде от начина, по който бъдещите управляващи подходиха – с открит диалог. Това е, за което ние от сдружение „Българска розова долина“ настояваме. И тук е важно да кажем, че в розопроизводството досега диалогът не е бил с всички заинтересовани страни. Карловската котловина и Стрелча досега бяха неглижирани. Нашето усилие е да обединим гласа на розопроизводителите и преработвателите от региона, за да можем да бъдем единни в исканията си за развитие на бранша.
Надяваме се, че процесът на промяна в начина, по който се управлява държавата, вече е необратим и оттук насетне властта ще трябва да чуе хората. За нас е важно като бранш, ако искаме да бъдем чути, да направим усилие да си общуваме помежду си, да постигаме съгласие и да заставаме пред държавата обединени.
–Разгорещени спорове предизвикаха идеите за таван на плащанията или за ограничаване на субсидираните площи до 15 000 дка, например. Засега това са само намерения, но това изглежда ли Ви като полезна промяна и как тя би помогнала на сектора? Тук е моментът да обсъдим още една важна подробност. Преди години, когато цената на розовия цвят беше висока, много земеделци от равнинни райони създадоха масиви, но макар да произвеждаха големи количества, не останаха доволни. Оказа се, че продукцията им е с лош рандеман. Тогава се чуха идеи от сектора да има географско ограничение при създаването на нови насаждения, защото пък ниското качество при едни производители рефлектира и върху други, най-вече като спад на изкупните цени. Смятате ли, че трябва да има подобни ограничения?
– Абсолютно подкрепяме географското ограничение, за да се гарантира качество на розовото масло. Таваните също са много релевантна мярка за нашия сектор, с оглед на това, че малките и средни предприятия са гръбнака на бранша и не бива да допускаме изкривяване на икономиката с несъразмерни траншове към един или двама играчи на пазара, които нерядко се оказват и приближени на властта.
Отново ще спомена нашето настояване финансирането на розопроизводителите да е обвързано с продукция, а не на декар. В този контекст позицията ни е, че е редно да се въведе горна граница на директните плащания, като размерът може да бъде обсъден допълнително с всички представители на бранша. По този начин средствата ще достигнат до малките (вкл. микро) и средни производители.
Розопроизводството е неразривно свързано с производството на розово масло, което от своя страна висока експортна стойност. Считаме, че държавата има интерес да обърне по-сериозно внимание за развиване именно на този бранш, включително да пренасочи субсидии от сектори с по-ниска добавена стойност, които експортират само суровина, а не готов продукт.
–Розопроизводството в частност не беше засегнато в тези разговори, както и Вие казахте. Какво трябва да се промени по отношение на производството на рози и като цяло на маслодайни култури?
– Освен обвързаното финансиране на розопроизводителите, ние работим и за стартиране на прозрачен механизъм, по който да бъдат отпускани кредити на розопреработвателите от Българската банка за развитие по време на кампанията по розобер. Вече работим с банката по такова решение, което ще осигури ликвидност на дестилериите, за да могат да поддържат прилични обороти, достойни цени на суровината за производителите и спокойствие, че имат оборотни средства, докато дойде момента да реализират розовото масло.
С изненада установихме, че Стратегията за развитие на българското розопроизводство и розопреработка 2021-2027 г. стъпва на извода, че в сектора има свръхпроизводство. Ние от сдружение „Българска розова долина“ считаме, че свръхпроизводство няма, а напротив – налице е неадекватно управление на кризата. Затова настояваме да се установят, чрез Държавната лаборатория, наличните излишъци от розово масло – тяхното количество и качество и дали наистина са излишъци или решение за управление на капитала в кризата. Масло, което не е предлагано на пазара, няма как да бъде купено, нали така?
Тук идваме и до голямата тема за развитието на пазара. Както споменах, розовото масло има висока експортна стойност, затова и ние сме на мнение, че държавата трябва да насочи ресурс към стимулиране и подкрепа на българските фирми, които в голямата си част са съвсем малки бизнеси, за участие на международни изложения, чрез Държавната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.
–Много земеделци изразиха мнение, че участниците в междупартийните преговори не са били достатъчно подготвени по темата. Когато дойде времето идеите от тези обсъждания да се облекат в закони, какво трябва да направят управляващите, за да се предпазят от сериозни грешки?
– Законодателният процес не е лесен, но в земеделието има страшно много проблеми, които могат да бъдат решени с не много сложни промени в нормативната уредба.
Единственият начин да се въвеждат работещи решения е процесът да бъде прозрачен. Институциите нямат полезен ход, ако не поддържат близка комуникация с браншовете. Всяко решение, което се взема без да оглед на цялата картина, без анализ на състоянието на целия бранш, е обречено да изкриви икономиката и да нанесе щети на бизнеса и на хората. Като едно от ресурсните министерства, земеделието е ключово важно за икономиката на страната и е време да спре да обслужва лобистки кръгове и частни интереси.
Другото ключово важно нещо е да се подходи сериозно към човешкия капитал в институциите – да се назначават почтени, компетентни и опитни хора с релевантно образование и капацитет. Само наличието на знания и опит може да гарантира, че решенията ще имат правилен ориентир, а няма да бъдат основавани на лобистки интереси, които да изкривяват бизнес процесите и да ощетяват хората.
В момента, в който бъде прекършена ръката на корупцията и министерството започне да общува прозрачно и открито с браншовете и експертите, това ще е първа крачка и гаранция, че управляващите няма да допускат непоправими грешки.
Стоимена Александрова
