loader image

МЗХГ започна поредица от обсъждания на Стратегическия план в новата ОСП

Министерството на земеделието, храните и горите започна поредица обсъждания на Националния стратегически план в новата Обща селскостопанска политика (ОСП). Документът ще се разглежда в Тематична работна група, която включва представители на всички заинтересовани страни и на неговата основа в периода 2023-2027 г. България ще прилага ОСП на ЕС. Заседанието бе водено от заместник-министрите на земеделието, храните и горите Георги Събев и Явор Гечев. Водеща тема на събитието бе представянето на изготвения анализ за „Структурата на земеделските стопанства в България“.

Броят на земеделските стопанства в България, отговарящи на критериите посочени в Закона за преброяване на земеделските стопанства през 2020 г., е 132 400, показват предварителните данни от преброяването. Данните показват, че при 33% от стопанствата използваната земеделска площ е между 1 и 5 хектара, при 15 на сто е от 5 до 10 ха, а при 30% е между 10 и 50 ха. Стопаните с над 1000 ха са 1% от общия им брой. Общо стопанствата с до 10 ха са 50 на сто, но те обработват 3% от общата използваема земеделска площ. Около 9% от стопанствата с 50 ха и повече земеделска земя стопанисват 85% от използваната площ. Техният брой се увеличава с 28% спрямо преброяването през 2010 г. Анализът за миналата година сочи, че намалява броят на стопанствата с използвана земеделска площ под 10 ха спрямо 2010 г. Най-голямо е спадът на стопанствата с ИЗП до 1 ха.

Разпределението на земеделските стопанства на територията на страната е неравномерно, като по-нисък е броят в по-слабо развитите икономически и планински райони. Анализът на структурата на земеделските стопанства, отглеждащи говеда, на база на данните от Кампания 2019 показва, че 80% от стопанствата отглеждат до 50 броя говеда. В тази категория стопанства се отглеждат общо 44 на сто от говедата, а 40 на сто от животните се отглеждат в категорията стопанства от 51 до 200 броя говеда, които са 18% от общия брой стопанства. Останалите 10 на сто от животните се отглеждат в стопанства от 200 до 500 броя говеда, а над 500 говеда отглеждат едва 0,2% от стопанствата с 5,5 % от животните.

Проучването сочи още осезаемо намаление на годишните работни единици в сектор „Земеделие“, като само за последните десет години намалението е с 56%. Спадът се дължи както на модернизацията на земеделските стопанства и повишаване на технологичното им оборудване, което води до намаляване на ръчния труд, така и на промяната в структурата на земеделските стопанства и значителното намаление на броя им. Най-голямо е понижението на използвания труд на членовете на семейството в сектора, като за последните десет години 66 % от заетите в семейното стопанство са преминали към друга форма на заетост. Разликите в доходността от земеделска дейност и от другите сектори в икономиката е предпоставка за 50% от заетите в сектора тази дейност да формира допълнителна заетост. Едва за 30 на сто от заетите в сектора на земеделието е единствена или основна заетост, като за периода след 2010 година хората основно, занимаващи се със земеделие също са намалели с над 80%.

Този анализ е допълващ към SWOT анализа разработен преди началото на работата по Стратегическия план. Причината за използването на този подход е изискването 10% преразпределяне на директните плащания към малки стопанства. Той ще се използва за целите на директните плащания. „Благодарение на анализа за първи път имаме структура на стопанствата, които дават и конструкцията на цялото земеделие“, коментира заместник-министър Гечев. 

В рамките на заседанието бяха дискутирани интервенциите за сектор „Пчеларство“. По време на представянето стана ясно, че има 10 актуализирани мерки, като са включени нови бенефициенти. Представителите на бранша откроиха необходимостта да бъде разработена и целенасочена стратегия за сектора. Заместник-министър Събев посочи, че има готовност за организиране на тематична работна група с широк кръг експерти, имащи отношения към развитието на отрасъла, на която да бъдат дискутирани интервенциите и други специфични въпроси, засягащи неговата дейност и напредък.

Участниците в работната група бяха запознати с анализ на лозаро-винарския сектор и интервенции насочени за него.  През 2019 г. регистрираните винопроизводители са 282, а през 2020 г. – 311, което показва, че интересът към сектора нараства ежегодно, макар и бавно. В кризисната 2020 година в промишлените предприятия са преработени 129 760 тона грозде, което е с 6,6% по-малко от преработеното през 2019 г. и с 30% по-малко от преработеното през 2015 година. Миналата година са произведени 756 225 хектолитра вино, което е със 12% по-малко от количеството, произведено през 2019 г. и в продължение негативната тенденция през последните години. Допълнително са произведени 1 668 хектолитра плодови вина и 66 669 хектолитра гроздова мъст. По време на дискусията стана ясно, че продължава работата по стратегията за сектора. Аграрният-заместник-министър Гечев уточни, че все още се очакват становища, мнения и предложения на бранша и увери, че документът ще бъде финализиран, когато по текстовете има съгласие от всички.

Работната група разгледа и интервенции за секторите „Плодове и зеленчуци“, „Мляко и млечни продукти“ и биологично земеделие.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X