„България разполага с добре развит селскостопански сектор, който е изправен пред сериозни предизвикателства“. Това каза днес еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски, който поздрави участниците в конференцията „Криза и зелена сделка: Време за бързи решения в земеделието“, която е част от националната кампания „Да! На българската храна“, организирана от Стандартнюз и евродепутата Атидже Алиева-Вели
Според комисарят става дума за проблеми, свързани с ниската рентабилност, най-вече в скъпоструващата стопанска дейност, като животновъдството, производството на плодове и зеленчуци и в секторите, в които производството се свива. „Непреработените продукти с ниска добавена стойност все още доминират в износа на страната. Търговията със селскостопански стоки е под средната за ЕС, което се дължи на големия брой малки, полупазарни стопанства с ниско ниво на организация и трудности при достъпа на пазари“, коментира още Януш Войчеховски.
Други пречки пред страната са недостатъчните нива на иновации и научноизследователска и развойна дейност, ниско ниво на обучение на земеделските стопани като цяло и трудният достъп до необходимия капитал, допълни още еврокомисарят по земеделие. България обаче има силни страни и потенциал за развитие. Страната ни има положително търговско салдо в областта на хранителната индустрия с останалата част от ЕС и трети страни.
Еврокомисарят напомни, че България е традиционен производител на етерично-маслени култури, които могат да се ползват в парфюмерията и медицината. Страната ни би могла да се възползва от сравнително големия си сектор в зърнопроизводството и да помогне на земеделските производители да разширят производството на храни на растителна основа, тъй като обществото и стратегията „От фермата до вилицата“ препоръчват храни от растителни източници. Според еврокомисарят Януш Войчеховски България може да засили производството на вино със защитени наименования, което през последната година намалява. „Много неизползван потенциал има в развитието на сектора на биологичното земеделие в България, което макар и да се увеличава, все още представлява само 2.6% от общата използвана земеделска площ“, коментира още той.
Както новата ОСП, така и стратегията От фермата до трапезата включват инициативи и инструменти, които могат да подпомогнат земеделските производители, коментира еврокомисарят Войчеховски. „Когато стопаните са твърде малки и нямат знания и ресурси, ефективен начин за преодоляване на предизвикателствата, пред които са изправени, е да обединят усилията си с колеги. Липсата на сътрудничество също е една от основните пречки за силно развитие на биологичното земеделие в страната. Именно това е целта на организациите на производителите, които са дългогодишен инструмент в рамките на ОСП. В новия програмен период тяхната роля се засилва допълнително както чрез продължаване на достъпа до интервенции за сътрудничество и развитие в селските райони, така и чрез секторни интервенции по оперативни програми на задължителна основа за плодове и зеленчуци, а по желание на българските власти – и за повечето други сектори. Организациите на производителите се ползват с регулаторна привилегия и по отношение на конкурентното право“, допълни още той.
Според Януш Войчеховски в своя Национален стратегически план България може да включи интервенции за укрепване на своите организации на производители, да улесни създаването на нови и да ги подкрепи за секторни интервенции. Това би могло да спомогне за развитието и укрепването на биологичното производство, късите вериги на доставки, защитените наименования, прилагането на етикетите за качество на ЕС или популяризирането на проектите за насърчаване, да увеличи преговорната сила на производителите, които се сблъскват с преработвателната промишленост и големите търговци на дребно.
„Новата ОСП допълнително засилва позицията на земеделските производители във веригата за доставка на храни. По-специално, новата разпоредба на член 210А от регламента на Общата организация на пазарите ще позволи производителите да дерогират конкурентното право в случаите, когато решенията за споразумения и съгласувани практики между тях служат за целите на повишената устойчивост“, съобщи Януш Войчеховски.
Потенциалът на късите доставки в България е много голям, тъй като само много малък процент от селскостопанските си продукти се предлагат на пазара чрез тях – 0, 3% от кравето мляко и 1% от плодовете и зеленчуците, категоричен е Войчеховски. Затова и оценката на еврокомисарят е, че кампаниите за популяризиране на селскостопанските продукти имат голямо поле за действие и възможност да открият нови пазарни възможности за фермерите от ЕС.
Развитието на пандемията от коронавирус показа на всички страни в ЕС, че веригите на доставки на храни в Съюза са устойчиви, анализира Войчеховски. „Доставките на храни продължиха и ние избегнахме хранителната криза. Можем да се гордеем с това, но трябва да си вземем и поука“, каза още Войчеховски. Според него трябва да бъде променен начинът, по който се произвежда, обработва и консумира храната. Необходимо е всички участници по веригата за създаване на стойност на храните заедно да се стремят към устойчива хранителна система. С приемането на Плана за действие при извънредни ситуации за снабдяване с храни и осигуряване на продоволствена сигурност през ноември, Комисията иска да увеличи продоволствената сигурност в ЕС, коментира еврокомисарят. Задача пред всички в Общността е и укрепването на позициите на земеделските стопани във веригата за доставки на храни и да им се помогне да станат по-конкурентоспособни както на вътрешния, така и на външния пазар.
„Новата ОСП ще бъде основният инструмент за подпомагане на земеделските стопани в този преход. Тя е възможност за подкрепа на малките и средните семейни ферми, късите вериги за доставка на храни, хуманно отношение към животните и продуктите с висока стойност“, категоричен бе еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски.
