loader image

Биологичният потенциал на тазгодишната гроздова реколта през погледа на доц. Димитър Димитров от ИЛВ – Плевен

В края на календарната година се прави равносметка за качеството на реколтата. Един от най-типичните сектори за Плевенския регион е лозарството. Доц. д-р Димитър Димитров от Института по лозарство и винарство гр. Плевен е специалист по газова хроматография на вина и високоалкохолни напитки ( определяне на ароматични компоненти) и биологичен потенциал на грозде и вино (фенолни съединения и антиоксидантна активност). Той изчерпателно разказа пред ,,Гласът на земеделеца” за качеството на реколтата тази година в района на Плевен и за своята практическа научна работа.

Специалистът набляга на чисто биологичния потенциал, който е обвързан с натрупването на фенолни съединения в гроздето и съответно преминаването им във виното. ,,Тъй като това е областта, в която се занимавам. По принцип фенолите са факторът, който определя биологичната активност, съответно биологичния потенциал на грозде и вина. Тяхното съдържание е силно зависимо от тероара, т.е. от всички характеристики, обуславящи качеството на реколтата. Това са валежи, засушавания, въобще почвено-климатичните условия. При вината вече влияние има и технологията на производство, съответно провеждането на ферментацията и различните практики. Тук в Института изследваме общо съдържание на фенолни съединения, флавоноидни, нефлавоноидни фенолни съединения и антоциани, които са червените пигменти в червените сортове. Антоцианите се определят само в червените сортове и вина”, уточнява доц. д-р Димитров

,, Сравнявайки миналогодишната реколта по показатели като фенолно съдържание се наблюдава количествено намаляване на фенолните съденения. То рефлектира съответно в понижаване на антиоксидантната активност при гроздова мъст от бели сортове, мъст от червени сортове и белите и червени вина, произведени от тях. В ръководения от мен проект са включени изследвания на три групи сортове, типични за нашия район. Като характеристики и особености са свързани с района на Централна северна България, където е нашата експериментална база”, уточнява специалистът. Той допълва, че от реализацията на проекта изтича втората му година, а следващата календарна е финална за разработвания проект. ,,Подбрали сме три групи сортове, за да обхванем местни такива, интродуцирани и хибридни, последните, създадени тук в Института. Правим сравнителна характеристика между тях обвързана с фенолното натрупване, антиоксидантния потенциал, зависим от метеорологичните и почвено-климатичните условия на конкретните години и реколти. Сравнявайки данните от миналата година, се наблюдава понижаване на фенолния състав, както на общите феноли, така и по групи”, пояснява доц. д-р Димитров. По думите му това рефлектира върху понижаването на антиоксидантната им активност. ,,Разглеждайки сортовете, се установява, че се запазват динамиките, особеностите на фенолното натрупване и антиоксидантата активност. Това, което сме получили като сортове с най-добри показатели през миналата година, е същото и за тази. При последната реколта , количествените показатели, като измерител са по-ниски, което се обуславя от конкретните характерни почвено-климатичните особености на годината”, подчертава той. Тези особености включват обилните валежи през месеците май и април, забавили темпа на развитие на фенофазите и малко по-късно начало на гроздоберната кампания. Доц. д-р Димитър Димитров припомня, че лозарството е силно зависимо от климатичните характеристики на конкретната година. ,,Сега сме в процес на предположения, да се надяваме, че всяка следваща година ще е по-добра от предходната. Лозарството и винарството са поле на научно-практическа дейност, което силно зависи от множество и разнообразни фактори.”

Доц. Димитър Димитров изразява надежда, че през следващата година ще се отпускат повече средства за приложна наука. ,,Посоката трябва да бъде към създаване на възможност за повече работа на проектна основа със съответно субсидиране. То трябва да е целево заложено в аспекта на стимулиране на приложни изследвания. Нашата научна работа е по-скоро с приложен фактор. Единствената институция фонд, която субсидира тясно научни изследвания в България, е фонд ,,Научни изследвания”. Той отпуска целево средства за фундаментални научни изследвания. Моето пожелание и препоръка е за стимулиране на финансово разработване на проекти, целеви такива за приложни научни изследвания. В тях може на практика да се заложи не само чисто технологичния подход, но и биологичните показатели и да се обвържат с биологичния потенциал. Струва си да се дълбае в посока функционалните аспекти от консумацията на даден хранителен продукт. Гроздето е такъв продукт, а виното напитка с такъв потенциал”, коментира специалистът.

,,Множество научни изследвания в световен план се занимават с билогичните ползи от консумацията на грозде и умерената консумация на вина. Началото се дава през 90-те години с проучването на Ренауд и Лоргерил (1992), известно като „френски парадокс”. То констатира нисък процент на смъртност и ниска честота на сърдечно-съдови заболявания сред френските мъже на възраст между 54 и 65 години (рискова откъм сърдечно-съдови нарушения група на населението), независимо от консумацията на значими количества животински мазнини, съдържащи високи нива на наситени мастни киселини и холестерол. В изследването се констатира, че основно влияние върху този факт има умерения прием на червени вина. Има множество научни изследвания, едно от които започва дълбочинното проучване на вината е т. нар. ,,френски пардокс”. Учените Ренаулд? и Ларгерил? установяват, че честотата на сърдечно- съдовите заболявания е малка, независимо от голямото количество консумирани мазнини. Това се дължи на фенолния състав на вината. От там вече започва тласъка на дълбочинните изследвания на гроздето и виното като компоненти с биологични ползи”, пояснява доц. д-р Димитър Димитров. ,, Предлагам насочване на политиката към субсидиране на целеви проекти, които да се занимават с подобрение, интензифициране на технологичните процеси и също така да бъдат с акцент върху биологичния потенциал от консумацията на грозде и съответно вина. Добре е да се стимулират проучванията на създадените тук в Института хибридни сортове. Дългите години на проучвания доказват много добри технологични показатели при тях. От няклко години насам се работи по установяване и дефиниране на биологичния им потенциал. В съвременната световна наука на храненето това е основен акцент върху храни и напитки от нова генерация, които изявяват биологинчни ползи за организма”, допълва доц. д-р Димитров.

Виолета Кръстева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X