Потребителите харчат само малка част от доходите си за храна
От 1950 до 2020 г. доходите на индустриалния работник се увеличават повече от 25 пъти; цената на хляба се е повишила само 12 пъти.
В продължение на много години потребителските цени на храните се увеличават значително по-бавно от потребителските цени като цяло. По този начин развитието на цените на храните имаше ефект на намаляване на инфлацията, посочва Германската асоциация на фермерите DBV в новия си доклад. През последните години обаче цените на храните се повишиха малко повече от останалите разходи за живот. През 2021 г. инфлацията ще бъде приблизително същата.
Общите потребителски разходи в Германия през 2020 г. са 1 641,0 милиарда евро. От тях 254,2 милиарда евро или 15,5% са изразходвани за храни и напитки. Бел. ред – в България този процент е 18%. Освен това, въпреки пандемията, 51,3 милиарда евро се изразходват за кетъринг в ресторанти и столови.
Делът на разходите за храни и напитки в общите потребителски разходи се е увеличил значително през 2020 г. поради ефектите от пандемията, но той е намалявал значително в продължение на много години. Причината за тази дългосрочна тенденция е покачването на доходите и поскъпването на храните под средното. По-високият стандарт на живот е особено очевиден в увеличаването на разходите за жилища, транспорт, развлекателни дейности и здравеопазване.
Днес фермерът получава само 21 цента от едно евро потребителски разходи за храна
Делът на селскостопанските продажби в потребителските разходи за храни от местен произход е 21% през 2020 г. В началото на 70-те години на миналия век съответният дял е повече от два пъти по-висок – 48%. При млякото и млечните продукти делът е 35% през 2020 г., при месото и месните продукти 21%. Делът на приходите все още е най-нисък за хляба и хлебните зърнени продукти – 4%.
Цените на зърното оказват слабо влияние върху цените на хляба
Цените на селскостопанските производители на хлебна пшеница от 200 евро за тон представляват само малък разходен фактор при производството на хляб. Например, по-малко от 7 процента от цената на 1 хляб се дължи на съдържанието му на зърно. Пекарят се нуждае от около 34 грама брашно, за да направи хляб. При степен на смилане от около 75 процента това е само 45 грама пшеница. За да се повиши цената на хляба само с един цент, цената на зърното ще трябва да се удвои. От друга страна, разходите за енергия и труд са по-важни при калкулирането на цените на хлебопекарите.
От 1950 г. насам заплатите са се повишили 25 пъти и цените на хляба 12 пъти – цените на зърното, от друга страна, остават непроменени
От 1950 до 2020 г. нетната почасова печалба на промишления работник се е увеличила повече от 25 пъти. Тъй като цените на хляба са се повишили само с 12 пъти, индустриалните работници сега (2020 г.) могат да купуват над два пъти повече хляб за почасовите си заплати, отколкото преди 70 години.
Производствената цена на пшеницата през 2020 г. беше приблизително същата като през 1950 г.; По отношение на крайния продукт като черен смесен хляб, фермерът печели само малко под 6%. За разлика от тях, през 1950 г. тя все още е била две трети от цената на хляба. Ако от 1950 г. насам цените на пшеницата бяха нараснали толкова рязко, колкото темпът на инфлация, тогава селскостопанските производители биха могли да печелят около 98 евро за 100 кг зърно днес (2020 г.).
В Германия: Степента на самозадоволеност с храни варира в широки граници
За пшеницата, картофите, захарта, млякото и свинското месо германското ниво на самодостатъчност е доста над 100%. При плодовете, зеленчуците, яйцата, говеждото и овцете, от друга страна, степента на самодостатъчност понякога е доста под 100 процента. Степента на самозадоволяване, която представлява съотношението на вътрешното производство към вътрешното потребление, се колебае относително силно от година на година при растителните продукти, в зависимост от времето и реколтата.
topagrar
