„Стратегическият план ще бъде адаптиран според коалиционното споразумение“, заяви министърът на земеделието Иван Иванов по време на посещението си за инспекция на скъсаните диги в община Садово. Това е недвусмислен сигнал, че въпреки всички 20 и отгоре срещи с бранша, продължили с часове и дни, становища, съображения и анализи, дискусии и компромиси, в земеделието ще става каквото са решили политици, нямащи общо с бранша. Всички са наясно, че при изработването на Коалиционното споразумение за земеделие почти нямаше експерти и хора, които да разбират от сектора, изключенията бяха съвсем малко. По тази причина то не само противоречи понякога на интересите на земеделието, но и на европейското право като такова.
Земеделците се прислушват с тревога в сигналите, които идват от МЗ. Това, което виждат за момента е, че там няма експерти. А точно липсата на експерти е това, което ги тревожеше дълго време. Един от малкото, когото засега земеделците припознаха като такъв, бе освободен от поста. Но ако работата по Стратегическия план ще се съобрази само с Коалиционното споразумение, очевидно липсата на експерти и приемственост, не е проблем. А експерти трябват в земеделието! Защото земеделието е бизнес, който е с годишен стопански цикъл. Не можеш да го промениш от днес за утре. Нито културите позволяват, нито животните, нито тежките бюрократични процедури.
В голяма част Коалиционното споразумение за земеделие е добри намерения без правна и икономическа основа. Както при мораториума на тока, ако се осъществят, повечето от тях ще доведат до трудно научени уроци и скъпо платени грешки. А грешките в земеделието се поправят много мъчно. Земеделците имат нужда от сигурност. Не бива политиците да си играят с лека ръка с производството на храна.
Не можеш да строиш логистични центрове, в които първо нямаш какво да сложиш вътре. Не можеш да кажеш, че там ще вкарваш целия внос, защото това нарушава международното право за свободна търговия, а ЕК не се слави като толерантна при такива ситуации.
В коалиционното споразумение има и добри неща – поземлена реформа, възстановяване на напояването, защитени географски наименования, строг контрол, консултантски съвети близо до производителите, създаването на средна класа в земеделието. Но има и не особено осъществими неща. Да напишеш, че микрофермерите ще бъдат основа на земеделието и продоволствената сигурност в страната е несериозно. Това не съществува никъде по света. Едва ли ще станем първата такава държава в света.
Зърнопроизводителите все по-често се питат има ли още икономическа обосновка да продължават да се занимават със зърнопроизводство след като торовете са поскъпнали тройно, а изискванията на Зелената сделка стават непоносими? Експертите вече изчислиха, че догодина себестойността на тон произведено зърно ще нарасне с поне 25% само заради поскъпването на торовете. А ако зърното стане дефицит? И ако трябва да го внасяме от Украйна и Египет? А ако хлябът стане 5 лв, а хората останат без ренти? Трудни въпроси, с които шега не бива. Това ще взриви социалния мир в страната.
Всички сектори са важни. На всички трябва да се помогне. И то особено спешно – в животновъдството, където производителите от отчаяние започнаха да пресушават животните! И то много спешно трябва да се вземат мерки – оранжерии загиват от огромните сметки за ток. Свиневъдството и птицевъдството буквално молят за помощ от някъде! Не бива да се вдига минималният осигурителен доход на ЗП точно сега! Има много работа по надграждане и спешни интервенции!
Но не бива да се пипа основата. Още повече, че ако не се възстанови напояването, няма да има възможност да се прави абсолютно никакво земеделие в България. И въпросът изобщо не е крало ли се или не се е крало в Напоителни системи преди, а как да ги възстановим отсега нататък. В близкото бъдеще водата ще е на цената на златото и за нея ще се водят войни. Който владее водата, ще диктува условията. Слава Богу, имаме основа, на която и най-развитите страни в света, могат да завидят, просто трябва да я възстановим. И да не позволим да се приватизира в суматохата!
Едно е сигурно – от днес за утре в България няма да поникнат масиви с ябълки и круши, за които няма пазар. Поне за момента. А и да поникнат, докато влязат в плододаване и започнат да носят приходи за страната от износ на европейските пазари, ще минат години. Дори и да приемем, че коалиционните партии са толкова силни политици, че убедят ЕС да отвори пазарите си и да изравни субсидиите на българските производители с тези на европейските. Трябва дълго и упорито да се работи в тази насока. Като преди всичко се проучи дали има работна ръка, която да го прави. Но това става с продължителна държавна политика, а не от днес за утре. А и все пак хората ще искат да си напълнят чушките с ориз и да намажат лютеницата на филия хляб. Не става само с чушки и домати. Залитането в крайности никога не е за добро.
Междувременно трябва да се подкрепят реалните земеделски производители, които ги има днес и сега. За да продължат да са рентабилни, те трябва освен всичко друго да инвестират. Но инвестиционните намерения на реалните производители, които са малко, но все още ги има, ще бъдат стопирани поради несигурност за бъдещето. А без инвестиции няма развитие и конкурентноспособност. Украинската пшеница е много повече като количество и евтина като себестойност, ще ни отнесе. А не случайно руският президент Владимир Путин преди много години си постави като първа задача самозадоволяването на страната с пшеница. И го направи. Много внимателно трябва да се пипа в този сложен сектор – земеделието. Неговите цикли са бавни, печалбата е малка, инвестициите – големи, а трудът – тежък. Не е случайно, че селското стопанство е най-малко привлекателният сектор за младите за работа в света, според доклад на ФАО/ООН. Няма как да оцелееш освен от икономия от мащаба.
Нека внимваме да не изхвърлим и бебето с мръсната вода от легена. Лесно е да построиш 6 сгради в страната, но в тях няма какво да сложим. Не бива да се поставя каруцата пред коня. Засега и за в близко бъдеще зърнопроизводството крепи положителния баланс на българското земеделие. Дано не се сбъдне прогнозата на фермера Красимир Кумчев, че корабът на това МЗ ще катастрофира. И дано да се сбъднат мечтите му за продоволствена независимост на България. Надяваме се, МЗ да работи за това, дори и понякога въпреки коалиционните споразумения. Земеделието има нужда от стабилност и държавническа мъдрост. Надяваме се и на прозрачност. Засега няма.
Ася Василева
