Торенето в различните му форми е дейност, с което се цели балансирано хранене на растенията за получаване на оптимални добиви. Подхранването през вегетацията е основна част от технологията при отглеждането на зърнено-житни култури. Независимо, че се прилага от десетилетия, не всички фермери спазват добрата практика за опазване на почвите и водите. Правилата за добрата земеделска практика са съобразени с изискванията в ЕС и одобрени от МЗХ.
Правила за добра земеделска практика
- Да не се внасят азотни торове и оборски тор в периода между 1 ноември и 31 януари.
- За да се избегне рискът от излишък на нитрати в растенията и почвата, при всички култури, с изключение на някой интензивни култури (зеленчуци, поливна царевица), количеството внесени азотни съединения от органичен и минерален тор през годината, не трябва да надвишава 17 кг азот на декар.
- При внасяне на повече от 12 кг активно вещество азот на декар торовата норма да се разделя на две – до 2/3 се внасят предсеитбено или преди засаждането, а остатакът да се оставя за подхранване.
- На почви с лек механичен състав (песъчливи почви) азотната норма да се разделя на две или три части, за да се избегне просмукването на нитрати в по-долните почвени слоеве и попадането им в плитките подземни води.
- При използване на азотсъдържащи торове да се обръща внимание на разпръскването им на площи, където опасността от повърхностно оттичане и дълбочинно просмукване е голяма.
- Да се поддържат грижливо резервоарите, цистерните и тръбопроводите при използване на течни торове с оглед избягване на евентуални течове.
- При авиационно разпръскване на торове, да се поставят наземни ориентири и да се отчита силата на вятъра – най-добре е разпръскването да се извършва при тихо време.
- На равнинни терени, да не се тори с азотсъдържащи торове на пълно замръзнала почва, както и на почва, изцяло или отчасти покрита със снежна покривка с дебелина по-голяма от 5-6 см. Само по изключение да се прибягва до торене с азотсъдържащи торове на частично замръзнала почва.
- Да не се внасят азот съдържащи торове по време на валежи и след това, докато почвата е наситена с вода.
- Да не се внасят азотсъдържащи торове на естествено преовлажнени почви и на наводнени почви (с изключение на оризища).
- При равнинни терени да не се използват торове край водни басейни на разстояние по-малко от 5 м.
- Върху терени с наклон над 6°, да не се внасят азотсъдържащи торове на изцяло или частично замръзнала почва и на почва, покрита изцяло или отчасти със снежна покривка.
- При внасяне на азотсъдържащи торове върху терени с наклон над 6°, азотната норма да се разделя на части, за да се предотврати изнасянето на хранителни вещества по склона. До 2/3 от нея да се внасят предсеитбено или преди засаждане, а остатъкът да се оставя за подхранване.
- При терен с наклон нас 6° обработката на почвата да се извършва контурно (по хоризонталите) или напречно на склона.
При терени с наклон над 6° да не се внасят азотсъдържащи торове край водни басейни на разстояние по-малко от 10 м.
