27,5 хил. тона пшеница и 1,4 хил. тона ечемик са изнесени през седмицата до 22 декември през Пристанище Варна. Общо за периода от началото на пазарната 2021/22 година до 19 декември 2021 г. експортът на пшеница и ечемик изпреварва миналогодишния съответно със 79,6% и 67,5%. За времето от 5 юли до 19 декември през пристанището са преминали 879 230 тона пшеница при 489 664 тона за същия период на миналата година, а ечемикът е 79 683 тона при 47 584 тона през 2020-та.
До момента не е осъществен износ на пшеница, ечемик и рапица от новата реколта през „Пристанище Бургас“. Това показва текущият оперативен анализ за основните земеделски култури на Министерството на земеделието.
Увеличава се и износът на царевица през Пристанище Варна. Общото експортирано количество от началото на септември до 22 декември е 407 204 тона и е с 33,7% повече на годишна база (за същия период на 2020 година са изнесени 304 604 тона).
До момента няма и данни за износ на рапица и слънчоглед.
Към 15 декември 2021 г. се наблюдава леко понижение на средните изкупни цени на фуражна пшеница и слънчоглед за страната, респективно с 0,2% и 0,8% на седмична база. Хлебната пшеница и ечемикът се търгуват на ценовите нива от предходната седмица, а единствено при царевицата се отчита незначително поскъпване с 0,2%, сочат още данните от анализа.
Интересни данни за импорта и експорта на зеленчуци пък представя предходният оперативен анализ на ресорното министерство. По предварителни данни на НСИ, през периода януари – септември 2021 г. в страната са внесени 228,7 хил. тона пресни зеленчуци и 263,7 хил. тона пресни плодове, което е съответно с 10,2% и 7% повече спрямо същия период на 2020 г.
Увеличението на общия внос на пресни зеленчуци се дължи основно на по-големите доставки на домати (с 11,2 хил. тона или 16,6%), краставици (с 6,9 хил. тона или 36,2%), пиперки (с 3,6 хил. тона или 15,8%) и лукови зеленчуци (с 2,1 хил. тона или 10,3%). Съществено нараства и импортът на зеле, патладжани, гъби, марули и тикви – с между 5,1% и 25,4%. От друга страна, вносът на картофи спада с 15,2% (5,3 хил. тона), а този на моркови и репи – с 14,3% (1,9 хил. тона).
Близо половината от целия внос на пресни плодове за деветте месеца на 2021 г. се формира от цитрусови плодове и банани – общо 129,4 хил. тона, със 7,3% повече на годишна база. Сред останалите по-значими плодове, доставките на дини, пъпеши, грозде, череши, круши, ягоди и черупкови плодове се повишават в границите от 6,8% до 50,4%, докато тези на ябълки, праскови, кайсии и сливи намаляват с между 7,5% и 64,6%.
По предварителни данни, през периода януари – септември 2021 г. износът на пресни зеленчуци нараства с 36,1% на годишна база, до 43,7 хил. тона, а този на пресни плодове – с 3,7%, до 32,4 хил. тона. Основен принос за увеличението на общия експорт на пресни зеленчуци има разширената реализация извън страната на домати – с 4,7 хил. тона (71,7%) и краставици – с 4,2 хил. тона (44,3%). Значително повече са и изнесените количества пиперки, картофи, зеле, гъби, патладжани, тикви и лукови зеленчуци – от 22% до над два пъти. От друга страна, експортът на бобови зеленчуци (основно грах) и сладка царевица се свива респективно с 33,8% и 39,8%.
Голяма част от регистрирания износ на пресни плодове за деветте месеца на 2021 г. представлява реекспорт на продукти, които не са произведени в България, в т. ч. основно цитрусови плодове. Сравнявайки с аналогичния период на 2020 г. се наблюдава увеличение на изнесените количества праскови, черупкови плодове, кайсии, ягоди, сливи и грозде в границите от 5,2% до 89,7% и същевременно свиване на експорта на дини, череши, вишни и ябълки с между 25% и 46,3%.
Стоимена Александрова
