рима братя, трите им съпруги и три млекарници в Пазарджик – това е в основата на една история за агробизнес, който е бил на ръба на оцеляването в миналото, но сега вече е в категорията на печелившите. Ключът към успеха не е един, няколко са. Способните да отворят всяка врата обаче са трудолюбие, упорство, инициативност и най-вече – спазване на принципа, че съединението прави силата. Това е историята на голямото семейство Терзийски от китното село Мухово, които и в най-трудните моменти са оставали заедно и са действали като един.
Братята Методи, Валентин и Румен Терзийски и трите им съпруги Елена, Людмила и Стоянка започват да отглеждат крави в наследствен имот на братята, който баща им купува от някогашно ТКЗС. Фермата е повече от скромна, условията за животните – също. В началото те не са много, но постепенно започват да се увеличават. В момента са около 200 глави добитък. Както и да се опитват да направят дейността си печеливша, все не се получава. Защото разчитат на прекупвачи и преработватели за реализацията на млякото.
„Когато лятото е най-голямо количеството на млякото, а животните се гледат по-лесно, защото има паша, цената на млякото се сваля до минимум. През зимата цената се вдига малко, но пък млякото е малко, а изхранването на животните – трудно. И това е един омагьосан кръг, от който всички производители страдат. при някои дори дейността се обезсмисля“ – споделя Елена Терзийска.
При тях също е имало моменти на отчаяние. Дори са били на ръба на крайното решение да се откажат от всичко. Тогава обаче излиза наредбата на Министерството на земеделието и храните, позволяваща на фермерите да предлагат директно продукцията си без посредници и прекупвачи. Виждат в това своята искрица надежда и усещат, че трябва да опитат. Дълго време обмислят по какъв начин да предлагат – дали в бус с млекомат, дали само млекомати по улиците, но в крайна сметка решават да отворят магазин. Първия обект разкриват на 1 март 2016 година. Той се оказва печелившата карта, защото дотогава в Пазарджик няма млекарница с фермерски продукти и тя предизвиква фурор. Нещата тръгват на добре, скоро след това са открити още две млекарници. И в трите се предлага не само стоката от тяхната ферма, а и на други производители и няколко доказани преработватели – сирене, масло, кашкавал, извара. И до днес тези обекти се радват на добра популярност, защото купувачите усещат и оценяват старанието.
Преди да стигне до купувачите, млякото минава през обработка, за да е сигурно, че няма да има проблеми. Първо се охлажда в шокова вана, после се филтрира, а до търговските обекти се вози с хладилни бусове. Там пък млекоматите го съхраняват при температура 3-4 градуса. Не се пастьоризира, затова срокът на годност е само 24 часа. Обикновено се изкупува а на следващата сутрин се докарва ново.
Така предприемчивите семейство Терзийски затварят цикъла, а дейността им става поне дотолкова печеливша, че да могат трите семейства да живеят без лишения.
Елена с въздишка си спомня старите краварници от соцвремената, в които кравите гладували, защото Терзийски не изкарвали дори толкова, че да могат да им осигурят достатъчно като количество и качество фураж и се радва, че това вече е само спомен. Пътят дотук е изминат стъпка по стъпка. Първата е ремонт на сградите и пригаждането им за отглеждане на животни. Днес фермите са модернизирани донякъде, доенето вече е с агрегат, но млякото се пренася на ръка до хладилните вани – има още какво да се иска.
Стадото пък е сборно от няколко породи, които са подбирани сред най-устойчивите на трудни и дълги планински преходи. Фермата е в тежък терен, на брега на язовир „Тополница“ в Средна гора, където по-тромавите видове крави не биха издържали. А те от ранна пролет до късна есен са на паша.
Имат два трактора, отглеждат около 100 декара земи, на които произвеждат храната за животните. Те са купени с финансиране от европейски програми, както и прикачният инвентар. Въпреки многото възможности за финансиране обаче голямата крачка напред направили едва след отварянето на трите млекарници.
Една от формулите за успеха на Терзийски е в това, че тримата братя и съпругите им винаги са държали да са заедно и помежду им има уважение.
„Ако бяха поотделно, може би всеки от тях щеше да има някакъв по-малък бизнес, но никой нямаше да е толкова успешен“ – убедена е Елена. Тя е щастлива, че между тях няма крамоли, а когато има разногласия или спорове, пак заедно решават кое е най-доброто.
Самото село Мухово е близо и до София. На въпроса дали не съжаляват, че не са избрали по-големия град с повече и по-платежоспособни потребители Елена отговаря, че в столицата фермерските обекти действително продават на по-високи цени, но пък и са много повече. А и трите семейства живеят в Пазарджик, така че им е по-лесно да организират работата си в своя град.
Оптимизъм им дават ясните знаци, че вече могат да разширят производството. Има търсене и от крайни потребители, и от търговци за продукцията им, на което при сегашните мащаби на бизнеса си не успяват да отговорят. Успяват да произведат колкото за трите млекарници. Липсващо звено във веригата е преработката – собствените им марки млечни продукти се правят на ишлеме в две мандри. Обмислят нови инвестиции, правили са вече и проучвания, но засега предпочитат да заложат на премерения риск. Разширяването и допълването с мандра ще са в по-далечно бъдеще.
Стоимена Александрова
