Близо два пъти по-висока е пазарната цена на царевицата тази година в сравнение с 2020-та, но разходите за следващата стопанска година се очертава да са три пъти по-високи. Това показва равносметката на земеделски производители от Пазарджишко, които споделят, че така и не са успели да се зарадват на по-добрата цена на продукцията.
Техните данни се различават от тези в официалната агростатистика, тъй като стопаните цитират цените, на които са успели да реализират сделки. В региона се отглежда основно царевица за фураж, а животновъдите в момента са склонни да я купуват по около 50 стотинки за килограм, като дори на борсите цените на едро се задържат над 480 лева за тон. Миналата година продажби са правени за 28-30 стотинки.
Тревогата у земеделците идва от това, че прогнозите за следващата реколта са доста притеснителни.
Миналата есен, когато са се подготвяли за пролетната сеитба, те са купували амониева селитра за 300-320 лева на тон. Сега тя струва над 1100 лева и се очаква още да поскъпне заради нарасналите производствени разходи след скока на горивата и електроенергията. А тези разходи, макар и в по-малка степен, се отразяват и на себестойността на земеделската продукция, така че се очаква разходите за производство на тон царевица да се увеличат до над лев за килограм и съответно над 1000 лева за тон. Така се стига до въпроса ще има ли кой да купи стоката на такива цени. Друг проблем се очаква и ако заводите производители на торове решат да спрат производството си заради непосилните цени на тока, горивата и въглеродните емисии, както вече направиха други предприятия. Много агропроизводители отлагат купуването на торове за следващата пролет, когато се надяват ситуацията да се нормализира и цените да са по-поносими. Същевременно търсят алтернативни варианти, за да намалят количествата на промишлено произведените торове и съответно – на разходите.
Жътвата на царевицата тази година е продължила доста по-дълго от обичайното след няколкото прекъсвания и отлагания заради обилни, но непродължителни, за радост, валежи. Последните количества от реколтата от царевица и слънчоглед са прибрани точно преди Коледа. Въпреки трудностите е намерен моментът, когато зърното не е било с висока влажност, криеща рискове от мухлясване и срив в качеството. Загубите са реализирани основно от полегнали след бурите растения, те обаче не са висок процент. Като цяло добивите са добри, като по-високи са от поливните площи – над тон от декар, докато от неполивните количествата са близо наполовина по-малки.
Стоимена Александрова
