Локалното засушаване у нас се очертава като трайна климатична тенденция, предупреждава проф. Валентин Казанджиев, от секция „Агрометеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология
Ако преди 30 години можехме да кажем твърдо, че единственият сух месец у нас е август, то днес изобщо не е така. По наши климатични наблюдения, засушаването в последните години започва през втората половина на месец юли и продължава почти до края на октомври. Втората част на този сух период засяга силно предсеитбената обработката на почвите, сеитбата на есенниците, успешното им поникване и развитие, тяхното презимуване.
От 5 години – аз и моите колеги – правим отчаяни опити да бъдат направени изменения и допълнения в Закона за земеделските земи, чрез които да бъде дефинирана дейността на секция Агрометеорология“ в Националния институт по метеорология и хидрология – като основополагащ и най-компетентен източник на информация за устойчиво управление на земеделието у нас. Информацията трябва да се използва от държавата с една единствена цел – да не се допускат критични нива в сектор „Земеделие“. Това, разбира се, срещу целево финансиране в рамките на 1,5 млн. лева на година.
Досега не срещаме разбиране по този въпрос. Отговорът от страна на управляващите е, че се дават достатъчно пари за наука. НИМХ днес е под шапката на министерството на образованието и науката. Но нашата работа не е само наука. Агрометеоролозите са хора, които освен в областта на климата, имат компетенции в областта на агрономството и екологията. И нашата висока експертиза е изградена след дълги години на работа в тези области.
Вече се уморявам да повтарям едно и също: в условията на изменящия се климат, през следващите години българското земеделие – интензивно, с качествена продукция, конкурентна на пазара – няма да бъде възможно без напояване. Това е истината. А ние още стоим на нивото от 2008 – 2009 година по отношение на размера на поливните земеделски площи – около 1,6 млн. декара. Резонно е да се попита: защо след като преди години се платиха милиони на Световната банка – за изготвянето на експертни доклади за състоянието на напоителните системи у нас и за адаптирането на различни сектори от националната икономика към промените на климата, въпросът за напояването на земеделските площи в България все още е само на хартия? Това граничи с безхаберие. А тази работа някой трябва най-после да я свърши.
Добре е да бъде направен опит монополът върху земята да бъде разбит. Нека не забравяме обаче, че пътят към ада често пъти е постлан с добри намерения. Ако тези промени не бъдат направени от компетентни и умни хора, от хора с държавническо мислене, хаосът може да стане много голям. Трудно ще бъде намерен баланс между толкова много интереси. Ако обаче европейските субсидии бъдат обвързани с количествени и качествени резултати, може би ще се постигне повече справедливост за българските фермери. Част от субсидиите могат да отиват в специален фонд, който да бъде контролиран на държавно ниво и на ниво фермерски сдружения, като средствата от този фонд отиват единствено за напояване. Пак повтарям – без напояване българското земеделие е обречено.
