loader image

Димитър Катранджиев: И още един живот да имам, пак ще бъда земеделец

Две неща са характерни за българското земеделие – възходът и падението. Най-голямата трагедия на българите е, че се отчуждиха от земята и я продадоха на безценица

Ася Василева

Срещаме се с легендата на Добруджа, един от първите арендатори в България – Димитър Катранджиев. Самият той не обича да го наричат арендатор, предпочита думата земеделец. Защото за него земеделието е любов, а не просто бизнес. Обработва земя в землището на добричкото село Спасово.

През 1998 г. е избран за „Фермер на годината” в България. Димитър Катранджиев е живата история на българското земеделие. Той е извървял всяка една стъпка по своя път, преминавайки през добри и лоши периоди. Днес, вече навършил 80 години, той има какво да разкаже, и със сигурност е човекът, който най-добре може да направи равносметка за изминатия път.

107489172 10223098138938308 4025647267614211744 o

– Господин Катранджиев, Вашият живот е посветен на земеделието! Вие сте легенда на Добруджа, това е което казват всички за Вас…

  • Не казвам легенда, но един от първите и най-дългогодишните – да. Вече съм почти на 80 години и моят живот наистина е земеделието. От 1965 г. съм започнал да работя в селското стопанство. След промените през 90-е години на миналия век, вече започнахме и като земеделци. Аз винаги съм казвал, че съм мечтал да бъда земеделец, а не арендатор. За мен хората, които се занимамат със земята са земеделци. Има повече сърце и душа в тази дума. Земята трябва да се работи с любов, тя не е само бизнес. Трябва да се грижиш за нея, а не само да я експлоатираш.Когато започнах да работя вече в частната форма след промените, тогава разбрах какво значение е имало земеделието за българина преди 9 септември 1944 г., след това и в днешно време. И едно мога да кажа. Две неща са характерни за българското земеделие – възход и падение. Имало е възходи, когато българите са демонстрирали своите превъзходни умения в земеделието, времената, когато с помощта на земеделието България е преодолявала всякакви политически и икономически сътресения. Възход имаше и по времето на социализма. Но този възход продължи до към 70-е години.
  • Проблемът, които донесоха годините на социализма, е че се прекъсна връзката между българина и земята. И това е падението.
  • После земята я върнаха, но хората вече нямаха връзка с нея и не си я взеха. Те вече се бяха отчуждили от земята. Не знаеха какво да правят с тази земя. А земята е най-голямото богатство на един човек. Но първите години, след като върнаха земята, хората я продаваха за жълти стотинки. Земя се намираше по 30 – 40 лв/дка. За съжаление, българинът е много силно отчужден от земята. И това се отрази много негативно върху икономическото ни развитие.
  • Как тогава Вие решихте да рискувате и да започнете да се занимавате със земеделие в онези години?
  • Аз бях третият човек в България, който започна да се занимава със земеделие по този начин, с арендуване на земеделска земя. Винаги съм обичал земята. И винаги съм мечтал да бъда земеделец. Бях ходил в чужбина и бях виждал какво значи частното фермерство. За мен това беше повод на гордост, да бъда земеделец. Земеделците са отговорни хора. Те хранят нацията. Въпреки несгодите и въпреки трудностите, които имаме днес, най-вече с климатичните предизвикателства, земеделците някак успяват да оцелеят. Това са смели хора. И отговорни в това, което правят. Земеделците продължават въпреки всичко.
  • Правилен ли беше пътят, който извървя българското земеделие през тези 30 години или някъде сбъркахме?
  • Мога да кажа само моето мнение. Ние, като арендатори, бяхме необходимост в държавата. Някой трябваше да поеме тази земя. Нямаше кой да я обработва и да произвежда хляба. Аз винаги съм бил на мнението, че българските арендатори трябва да обработват 5000-10 000 дка земя. Но с времето това се промени. Днес гледам само около 10 000 дка земя в района на Спасово. В Спасово вече имаме около 15 души земеделци, на които аз помогнах да започнат в земеделието. Повечето от тях в началото работеха при мен. И аз им показах пътя, по който трябва да вървят.
  • Затова на въпроса дали пътят е правилен, ще отговоря така – през първите години – да. Но впоследствие държавата абдикира от регулативните си функции. Вече се интересуваме само какви пари ще получим от ЕС за земеделието, а какви форми на стопанисване на земята и в какви размери, никой не регулира. Създадоха се т.нар. латифундии. Стопанства от порядъка на 1 млн. дка за мен са крайно неприемливи. Там отива и основната част от субсидиите в земеделието. В Добруджа такива стопанства няма.
  • Защо Северозападна България винаги ще бъде най-бедната част на България? Парадокс. Това е една богата земя. Но там хората си дадоха земята без пари на 1-2 големи арендатора. И да иска някое от техните деца днес да се върне по селата там, няма къде. Вече нямат земя. И да имат по някоя къща в селото, земя, която да ги храни, вече нямат.
  • И това е неправилно. Държавата можеше да се намеси в този процес, а дори и днес все още има тази възможност, да се регулира ползването на земята. Държавата трябва да намери своето място в регулирането на процесите и да показва пътя, да помага на земеделците. Има начини.
  • Има и още един проблем – българинът не иска да се сдружава. Това е най-лошата ни национална черта – всеки да гледа само за себе си. И тук именно държавата трябваше да подскаже да се направят сдружения. Защото ние, първите земеделци, не знаехме какво да правим. Тръгнахме на сляпо. Всеки гледаше само за себе си. Земеделието всеки го развиваше, както можеше. Но това не беше в полза на държавата. И се стигна до това пълно обезлюдяване на селата, което имаме сега. Хората вече не искат да се връщат в земеделието. Според мен, това е най-голямата беда в България и това се отрази най-негативно върху икономиката ни.
  • Защото земеделието е основен отрасъл във всяка една държава. Но вече българските селскостопански продукти ги няма. Въпреки намесата, която се опитват да правят напоследък управляващите. Казват – ще сложим щандове за български продукти във веригите. Това няма да стане никога. Трябва да се измисли напълно нова форма на производство. И тя трябва да бъде измислена именно от държавата.
  • Всички знаят, че вие самият сте помогнали на много хора да станат земеделци. Даже сте им давали и земя. Защо го правите?
  • Пак по същата причина. Защото вярвам, че стопанствата в България трябва да са с размер до 10 000 дка. В района на моето родно село Спасово има около 200 000 дка земя. Можех да взема цялата тази земя и да се превърна в една голяма латифундия. Даже и на околните села земята можех да взема съвсем спокойно. Но аз не исках да бъда сам. Исках да бъда заобиколен от успешни хора. Затова събирах младите момчета и им казвах – момчета, недейте да стоите, вземете, сдружете се, аз ще ви помагам с каквото мога. И днес вече в моя район има 15-20 души, които се занимават пряко със земеделие. Те се чувстват свободни и силни, авторитетни. Техните семейства вече разсъждават по друг начин. Децата им също поеха по пътя на земеделието. Аз се радвам на тези хора.
  • Наричат ви Царят на царевицата…
  • Първите години след промяната, всички избягваха да сеят царевица. Но за мен това е културата, която ми е помогнала най-много. Царевицата е култура, която има неограничени възможности. Особено, когато има повече влага, добивите могат да достигнат над 1000 кг/дка. За съжаление, през настоящата година това не е така. Но първите години всички бягаха от тази култура. Сееха само пшеница, ечемик и евентуално, слънчоглед. Бягаха от царевицата, защото тя се прибира късно и се налага да се ползват сушилни. Но аз рискувах и постъпих смело. Заложих на царевица на половината от площите. Засях сорт на фирма Pioneer и получих много високи добиви. Благодарение на това ме нарочиха за Цар на царевицата. И днес искам да посъветвам колегите – не бива да се бяга от царевицата. Това е култура, която има много големи възможности. Но трябва да има повече влага.
  • Ако продължат тези климатични промени и засушаването не напусне Добруджа, какво ще трябва да направят земеделците?
  • Вярно е, че промяна в климата има. Но сухи години винаги е имало. В земеделието всеки знае, че на 10 години 1 или 2 ще бъдат лоши. Така, че не мисля, че трябва да се страхуваме. Земеделецът трябва да сее и да се грижи добре за посевите. Другото не зависи от него. Но ако наистина промяната в климата е дългосрочна, трябва да се търсят алтернативни култури. Затова и напоследък в Добруджа се засили отглеждането на лавандула. Но това не може да бъде култура, която да заеме основните площи.Трябва да се мисли за поливни площи. Водата трябва да бъде конституирана като национално богатство. Трябва да се възстановят напоителните системи и земеделците да имат достъп до тях срещу минимално заплащане. Защото без земеделие не може. А каквито и култури да се измислят, такива, които да растат съвсем без вода няма.
  • Като агроном какво мислите – доколко важни са технологиите и знанията в земеделието?
  • Да, технологиите на производството трябва да се сменят. Това ори, сей, култивирай, пръскай, вече не става. Може би трябва да се премине на по-минимални обработки. Продълбочаване на почвата на 5-6 години, без оран, минимални обработки. Колкото може повече да се запази влагата. Борбата за влагата е борба за по-високи добиви. Има нови технологии, има нови земеделски машини, има как.
  • И ние правим този начин на земеделие. Продълбочаваме по 2000-3000 дка на година. Преминавам на плитки обработки. Но в Добруджа е малко по-трудно. Не че не може, но трябва опит. Например, при царевицата да се прави само дисковане. Растителните остатъци да останат през зимата на повърхността. Добруджа е ветровита, колкото сняг падне, той се изнася по поясите. А когато стеблата са оставени, особено след адаптер, снегът, дори и малко, се задържа по повърхността на полето. После една година през пролетта само се дискова, сее се, вече има машини, които позволяват това – директните сеялки. С годините се образува мулч, под който се задържа влагата.
  • Защо се насочихте към туризма?
  • Знам едно. Така съм възпитан. В България има два отрасъла, които са силни. Земеделие и туризъм. Затова след като успях да се оправя със земеделието, на петата година реших да направя хотел на морето. Имам две деца. Синът пое земеделието, дъщерята – хотела. Това е, което исках да направя в живота си. Надявам се, след време и внуците да продължат делото ми.
  • Можете ли все пак да кажете кое ви носи по-голямо удовлетворение земеделието или туризма?
  • Земеделието. То е голямата ми любов. Ако имах още един живот, пак бих го посветил на земеделието.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X