2022 г. идва с безпрецедентна ситуация по отношение на основните социални плащания. За пръв път новата година започва със стар бюджет и поне до края на март всички обезщетения, помощи и др. остават във фризера въпреки повсеместното поскъпване. С тях в стар размер ще бъде и минималната работна заплата, която от години се увеличава административно от 1 януари на всяка година.
Единствено пенсиите се оказаха спасени от необичайното затруднение, защото като никога ги увеличиха от 25 декември 2021 г. В актуален размер е и втората година от майчинството, тъй като обезщетението бе вдигнато миналата есен и по принцип намеренията са да бъде запазено на същото ниво и тази година.
Законопроектът за удължаване на старите размери на тези плащания до 31 март 2022 г. вече е в Народното събрание. Той беше внесен директно там от Министерския съвет без задължителното в тези случаи обществено обсъждане. За сметка на този законопроект, в последните дни на служебното правителство донякъде бяха задвижени проекти на бюджетни закони за 2022 г., но те се явяват до голяма степен неизползваеми.
Въпреки че в последните седмици на миналата година се говореше, че минималната заплата ще е поне 710 лв., тя всъщност остава 650 лв. На фона на инфлацията и вдигнатата летва на бедността (от днес тя е 413 лв. – с 44 лв. по-висока спрямо 2021 г.), работещите на най-ниско възнаграждение на практика ще бъдат по-бедни в първите три месеца на годината. Според данни на МФ на минимална заплата се осигуряват 750 000 българи.
Размерът на минималната заплата се определя с постановление на Министерския съвет и реално липсата на бюджет не пречи тя да бъде увеличена. Тук обаче пречка са разходите, които ще възникнат за държавния бюджет за служителите на минимална заплата в обществения сектор. Затова и за всички най-ниското възнаграждение остава 650 лв. до 31 март.
На фона на голямата кошница с обещания към децата и родителите, липсата на бюджет носи разочарование и за тях. Всички семейни помощи остават в стария си размер. Прагът за достъп до семейни помощи остава 510 лв. на член от семейството за последните 12 месеца. Детски добавки се полагат на семействата с доход до 410 лв. на човек, а за тези с доход 410,01 лв. до 510 лв. включително добавката е 80% от обичайния размер. Самата сума остава 40 лв. месечно за семейство с едно дете, 90 лв. за две деца, 135 лв. за три деца, 145 лв. за четири, като за всяко следващо дете помощта расте с 20 лв. Размерът на добавката за близнаци е 75 лв.
Драстично се разминават със заявките за много заплати накуп при раждане на дете и реалните добавки, които родителите ще получават в първите три месеца на годината. Еднократната помощ при раждане на дете остава 250 лв. за първо, 600 лв. за второ и 300 лв. за трето дете. За четвърто и всяко следващо дете сумата е 200 лв. Седма година децата с най-тежки увреждания ще получават 930 лв. месечно. За останалите варира от 350 до 490 лв. според степента на увреждането.
Пенсиите вече са увеличени, но осигуровките засега остават на старите си нива, включително и максималният осигурителен доход, за който има намерения да се вдигне тази година. Така минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се остава 650 лв., за земеделските стопани и тютюнопроизводителите – 420 лв., а таванът на осигуровките ще бъде поне още три месеца 3000 лв.
Липсата на бюджет не е толкова драматичен проблем при социалните обезщетения, защото при тях по принцип не се планираше увеличение. Обезщетението за безработица например остава между 12 и 74,29 лв. на ден, а обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст ще бъде 650 лв., колкото бе направено миналата есен.
