Масови фалити на земеделци, занимаващи се с оранжерийно производство, предрича един от представителите на тази гилдия – Венцислав Петков. Агропредприемачът смята, че след поскъпването на горивата, материалите и консумативите, себестойността на зеленчука, отгледан в оранжерии, скача неимоверно, а още по-висока се очертава да бъде тя през идната пролет, без да е ясно как ще реагира пазарът на такава промяна.
Венцислав Петков е четвърто поколение земеделец. Наследява този бизнес от прадядо си, дядо си и баща си, като го разширява и модернизира. Със семейството му се грижат за няколко оранжерии, в които произвеждат собствен сорт домати – „Розова мечта“, който преди време нееднократно бе представен на „Зелената седмица“ в Берлин и прослави българското селскостопанско производство. Борбеният агропредприемач беше и един от двигателите за основаването на Националното сдружение на младите фермери в България, но впоследствие се оттегли от организацията и предпочете да се справя сам.
– Г-н Петков, колегите Ви от страната алармират, че част от оранжерийните производители обмислят да се откажат от тази дейност заради неимоверното увеличение на разходите. Вие, като човек от този сектор, как понасяте това натоварване?
– Този път проблемът е много сериозен, наистина! Не са само токът и горивата, всичко поскъпна, и то рязко. Качественият найлон за оранжериите е станал 9 лева до 9,30 лева, а беше 7-7,10 лева. Ако така продължат нещата и след Нова година, каквито прогнози се чуват, ще стане невъзможно да се работи! Не знам себестойността на нашата продукция каква ще стане. И при евентуален внос на евтини зеленчуци от Турция, от Йордания и откъде ли не – както вече се е случвало – ще има масови фалити. Не само при нас, но и в други сектори от земеделието. Особено при по-дребните фермери.
– Ваши колеги споделяли ли са, че са взели такова решение?
– Конкретно не мога да кажа, но ако сега някой реши да започне и няма нищо наваксано зад гърба си, е невъзможно. Токът се увеличи двойно. Газта също много поскъпна, не чак двойно, но достатъчно, за да ни натовари. Както и торовете – и при тях поне двойно! Чувал „супер“ в момента е 78 лева, беше 40-41 лева. Селитрата гони 60 лева и отгоре. Това са двата основни тора, които ползваме. Комбинираните са 170 до 200 лева вече.
– Вие се оттеглихте от Националното сдружение на младите фермери, но все пак поддържате контакти с колеги. Те какво споделят?
– Да, разговаряме с колеги и се интересувам какво се случва в тематичните работни групи. И това, което чувам от тях, не е хубаво. Както винаги, не се вземат адекватни мерки, които да подпомогнат реалните производители. Даже напротив – гонене по борсите, постоянни проверки, все едно те са най-големите престъпници. Отношението е обидно. Но каквото и да кажа, едва ли ще доведе до някаква положителна промяна.
– Зададох въпроса, имайки предвид дали не сте обмисляли отново да се обедините, за да защитавате правата и интересите си, да имате представителна организация, която да Ви представлява пред институциите, защото пак настава много труден момент. Нали обединяването е бъдещето на земеделието?
– Наистина е труден моментът и се очертава още по-тежък да става. Но два пъти опитахме и двата пъти сгрешихме. Явно никой не иска да сме обединени в нашия сектор, няма интерес да е така. Като сме разединени, други контролират нещата. Първо направихме местна организация на производители в Пазарджишко. Нищо не стана – само губене на време. Втория път вече националното обединение – пак същото. Спънки отвсякъде. Би имало смисъл, ако наистина държавата искаше да сме обединени, да ни помага. А всъщност ние даваме всичко от себе си със собствени средства и сили. И като виждаме отношението на държавата-мащеха, както се казва, стигаме до извода, че няма смисъл.
– С какво точно Ви обезсърчи държавата, за да се откажете от обединяването?
– Всички тези разходи, които правехме, всички тези представяния в Германия, в Русия, в Италия – те бяха изцяло за сметка на организацията и за моя сметка. Надявахме се на подкрепа, за да продължим да представяме българското производство зад граница, да намерим нови пазари. Надявахме се с проекти по мярка 4.1 да направим нещо по-мащабно, организирано земеделие. Обаче останахме с усещането, че политиката в страната ни няма интерес това да се случва. В момента не знам да има такава организация, която да усвоява предвидените за това пари и да върви напред, за да помага и на членовете си. Може и да има, но аз не съм чувал. Навремето в рамките на националното обединение бяхме направили 8 групи на производители от различни краища на България, всяка от групите беше подготвила проект и кандидатствахме като сдружения. Идеята беше за всяко от производствата да се затвори веригата – с оранжерии за отглеждане на разсад, с оранжерии за основното производство, с база за съхранение, обработка и подготовка за пазар, с хладилни камиони за транспорт. И всички бяхме готови в момента, когато това се осъществи, да организираме износ. При положение, че имаме семена, ноу-хау, хъс за работа, шансовете ни бяха големи. Но и осемте проекта бяха отхвърлени по една и съща чисто формална причина. Така се отказахме. Тогава при толкова амбициозни планове и проекти не ни подкрепиха, затова не вярвам и сега да ни окажат помощ заради скъпите горива, енергия, торове и консумативи.
Аз съм упорит и разширявам, но с по декар-два. Това не е нищо! Не е ли да разшириш с десет декара, да направиш масив, с модерните съоръжения, с всичко необходимо, не е както трябва да бъде. Но мога сам да разширявам колкото ми позволява пазарът на мене. Избирам предпазливия подход, не хвърлям твърде много разходи, за да не изпадна в още по-трудно положение, защото с времето се убедих, че няма на кого да разчитам освен на себе си и семейството си. Иначе – една по-необмислена постъпка и отивам на зле.
И все пак съм оптимист. Надявам се най-после някой министър или зам.-министър да дойде при нас, да обсъдим проблемите, които ни препъват, да потърсим заедно решения, да направим някаква реална крачка напред.
Стоимена Александрова
