loader image

„Сивият“ сектор е сериозно предизвикателство пред лозаро-винарството

„Сивият“ сектор, свързан с нерегламентирано, а често и нелегално производство и разпространение на вино и спиртни напитки в нарушение на законодателството е сред сериозните проблеми и предизвикателства пред лозаро-винарския сектор в България. Това явление дава отрицателно отражение върху нормалните пазарни условия и здравословната конкурентна среда в бранша. То се дължи на редица субективни причини, но има и обективни – като ниските доходи от реализация на непреработената продукция на лозарските стопанства, както и увеличаващите се производствени разходи. Това се казва в експертен анализ за състоянието на лозаро-винарския сектор у нас.

Най-много в страната ни са микро и много малките стопанства, произвеждащи грозде на площи съответно до 0,5 ха или от 0,5 до 1 ха, чиято продукция им обикновено е за лична консумация. Тези стопанства често са управлявани от хоби-лозари и нямат икономическо значение. Въпреки че броят им не е незначителен (най-малките стопанства са 44,39% от всички стопанства), съвкупно те стопанисват 2,63% от насажденията, или 756,80 ха).

Най-малобройни са малките стопанства с 1 до 5 ха – 1 201, или 34,37% от всички регистрирани стопанства, като обаче те отглеждат едва 9,06% от общите насаждения – общо 2 605,2 ха. Тези стопанства притежават потенциал за развитие и възможност да бъдат фактор в икономическите процеси в сектора.

Средните по размер лозарски стопанства от 5 до 30 ха са 532 и стопанисват 15,23% от насажденията или 24,33% от общата площ с винени лозя. В тази група попадат стопанства, притежаващи собствени винарски изби, които успяват да задоволят собствените си потребности от суровина. Най-често те са посветени на производството на качествени и бутикови вина от по-висок ценови клас. Притежават сериозен потенциал за развитие и адаптиране към световните тенденции на пазара на вино. Силно приспособими към промените в сектора и едновременно чувствителни към поддържане на постоянна конкурентна среда на пазара.

Големите и много големите лозарски стопанства (от 30 до 650 ха и над 650 ха) са значително по-малко – 6,01%, но съвкупно те управляват над 63,97% от общата площ с лозя в регистрираните стопанства. Само едно стопанство попада в категорията над 650 ха, то разполага с 806,2 ха площ и самостоятелно заема дял от 2,8% от общата площ с винени лозя.

Стопанствата от тези две категория често имат свои винарски изби или търговски отношения с големи преработватели, които имат висок винопроизводствен капацитет. Техните пазарни позиции са доста по-силни, но в същото време при тях често липсва гъвкавост по отношение на навременното реагиране на пазарните сигнали, сочи се още в анализа.

Данни за изминалите 5 години показват, че в страната ни са създадени 3950,99 ха с винени лозя, в които са засадени общо 82 сорта. Българските са само 19, на площ от 401,37 ха, или 10,2%. Най-много са новите лозя със сорт Тамянка – 196,97 ха, и Гъмза – 52,1 ха.

Значително повече са площите с чужди сортове, като това е пряко отражение на световните тенденции и търсенето на пазара. Най-обширни са площите, засадени с белите сортове Мускат отонел – 710,72 ха, представляващи близо 18% от общите насаждения, следват Шардоне – 495,28 ха и Совиньон блан – 402,19 ха. От червените предпочитани са Каберне совиньон, Мерло и Сира.

Към 2020 година 47 автохтонни и новосъздадени български сорта, част от одобрения списък с винени сортове лози, заемат площ от 18 835,84 ха., което представлява 31,3% от площите, заети с винени лозя.

Обобщените данни обаче сочат, че делът на лозарството в брутната продукция на селскостопанския отрасъл ежегодно се свива. Намаляват както площите с лозови насаждения, така и реколтираните площи.

Стоимена Александрова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X