Изследванията, както и опитът на земеделците, показват, че прецизната сеитба може да намали производствените разходи и да повиши добивите. Поне има потенциал да го направи. Интересът към този вид сеитба продължава да се увеличава с увеличаването на броя на производителите на такава техника. Но и цените на етикетите на тези машини не изостават, обаче.
Имайки предвид разходите за такива машини, земеделците трябва да направят много внимателни сметки, за да преценят дали разходите, които ще спестят, ще покрият цената на машините за приемливо време.
Прецизността е новият стандарт
Според Джеф МакГавин, търговец на земеделска техника в Онтарио и президент на Източната Канадска асоциация на търговците на земеделска техника, значимостта на прецизната сеитба се разбира много добре от производителите на техника. Това включва както тези, които произвеждат машините, така и компаниите, специализирани в дооборудването на наличната техника.
Той казва, че повечето от новите сеялки се произвеждат с избор от елементи за прецизна сеитба, като например електрическо задвижване, както и системи за промяна на сеитбената норма по време на движение. Земеделците използват възможностите им с помощта на GPS, съотнасяйки ги с данните за плодородието на почвите и добивите, за да максимализират добивите от най-продуктивните участъци, докато спестят на по-непродуктивните. Допълнителни икономии идват от възможността за изключване на засяващи редове, което изключва припокриването.
Променливо междуредово разстояние и работна скорост
Другите иновации включват промяна на междуредието и работната скорост. Това означава сеялки, при които може да се променя разстоянието между редовете и да работят два или три пъти по-бързо от старите модели без никакъв компромис в качеството на сеитбата. Все по-голям брой системи за притъкване на почвата, както и разнообразие от сензорни технологии, излизат на полето, за да усъвършенстват процеса на сеитбата.
Много земеделци изглежда вече са си направили сметките и са доволни от предимствата, които им дава технологията на прецизната сеитба. Но според Tony Balkwill, агроном в опитно стопанство в Онтарио с размери 15 000 дка, са необходими по-прецизни данни.
Заради професията си, Balkwill казва, че пробва всичко, което излиза на пазара – от променлива сеитбена норма и изключването на секциите ред по ред до по-напреднали технологии като системи, които регистрират анализите на почвата по време на движение на сеялката по полето.
Неговият опит показва, че индивидуалният контрол на всеки работен ред и сеитбата по предварително съставени работни карти изключват припокриванията и разликите в развитието на културите в рамките на едно поле. Респективно – те са най-ефективните начини да се намалят производствените разходи. Разликите в добивите, обаче, са друга история.
Правилната информация не винаги е налична
Balkwill казва, че голямата разлика между старите и новите сеялки, оборудвани с последните новости на технологията, са данните. Но правилните данни не винаги са налични. Повечето производители смятат, че технологията започва от сеялката, но не е така. Машината е последното, което трябва да се гледа, когато се вземе калкулатора в ръка.
“Технологията в стопанството е система. Ако почвите ви не са добре нахранени, няма значение с каква сеялка ще ги засеете. Ако не излезете и не свършите цялата работа от началото до края, то икономиите от най-скъпата сеялка няма да се усетят“.
Дори, когато машината ефективно постига резултатите, за които е създадена, Balkwill казва, че огромните разходи могат да направят иновациите ирелевантни за много производители. Казано накратко, разходите напълно елиминират агрономичната или икономическата възвръщаемост.
„Може да похарчите допълнителни 2000 щатски долара за ред … но в края на деня можете ли икономически да измерите възвръщаемостта от това?“, пита агрономът и подчертава, че други производствени фактори може би заслужават по-голямо внимание.
Balkwill не е сам в своите съмнения, нито в своя призив, че трябва да се имат предвид и останалите агрономични фактори. При пшеницата, например, изследователи от Щатския университет в Мичиган, са установили, че прецизната сеитба може да не доведе до достатъчно увеличаване на добивите, за да успее да възвърне инвестицията за сеялка само за тази култура. В публикувана през 2020 г. статия учените пишат „ Детайлните икономически анализи показват, че ако производителите излязат на пазара със сеялка, която върши отлична работа с контрол на дълбочината, междуредовото разстояние и може да засява различни култури, фермерите ще са по-склонни да платят цената за нея“.
