loader image

Бъдещето на земеделската техника е цифрово и интересно

Ко-ботове, 3D-принтери, дистанционно управление и мониторинг, прецизно земеделие – всичко това са технологии, променящи земеделието още днес и определящи какво ще бъде то утре. Намаляването на разходите за гориво и смазочни материали, за средства за растителна защита и торове, повишаване на добивите и рентабилността, облекчаването на човешкия труд и нови възможности на взаимодействието между хора и машини – това не е фантастика, а новата реалност.

Ася Василева

Основните инвестиции на CLAAS в научни изследвания и нови технологии се разпределят между 3 основни направления. На първо място са изследванията, свързани с използването на изкуствен интелект. Машините вече могат да събират, систематизират и анализират широк спектър данни за работата на различни системи и агрегати, обем и качество на реколтата, състояние на почвите и т.н. Специалистите са убедени, че с внедряването на нови датчици и сензори, спектърът на тези данни ще продължи да се разширява, поради което все по-актуални стават дълбочината и качеството на анализа, способността на машините да се самообучават и не просто да систематизират данните, а да дават препоръки на всички заинтересовани страни – земеделците, сервизните служби, заводите на производителите.

Второто, доста интересно и перспективно направление, са т.нар. ко-ботове – машини, които са способни да работят не автономно без човек, а заедно с хората, реагираики на техните действия и промените в околната среда. Това е свързано със спецификата на земеделското производство, основната част от процесите на което се случва сред природата и с участието на човека, където принципът „не навреди“ винаги ще бъде на първо място.

Третото направление, което е наистина променящо нашето бъдеще, е 3D печатането. Представете си как ще се промени работата на сервизната служба, когато детайлите и частите вече няма да се поръчват и изпращат от някой склад някъде по света, а ще се „разпечатват“ директно в сервиза! CLAAS активно провежда изследвания и разработки за внедряването на тази технология в производството на детайли и части.

 В  CNH Industrial смятат, че днес производителите на земеделска техника отделят все по-голямо внимание на разработките в областта на прецизното земеделие, телематиката, обработването и предаването на данни. Земеделието също преминава в режим на дистанционна работа. Съвременните технологии вече позволяват максимално да се автоматизира работата на оператора, да се съберат данни за полето, времето и проведените работи, да се обработят, визуализират и дори да се направят заключения и да се дадат съвети.

Всички тези системи се намират в постоянна еволюция – повишава се точността им, качеството и обема на предоставяната информация, откриват се нови възможности за взаимодействие между хората и машините. Като пример може да се посочи дигиталният интерфейс  Case IH AFS Connect, който още днес позволява на собственика да управлява машинно-тракторния си парк от всяка една точка на света.

Вторият основен фокус е алтернативното гориво – електричество, газ, водород и т.н. Специалистите предполагат, че използването на такова гориво е неизбежна крачка за човечеството, свързана с необходимостта от преминаването към възобновяеми енергийни източници и намаляването на вредното въздействие върху околната среда. Сред перспективните разработки на CNH Industrial се открояват тракторите, работещи на метан, които са част от концепцията за енергийно независима ферма. Производителят казва, че икономията на гориво при тракторите, работещи на метан достига 30%. Засега проблемът е инфраструктурата и инвестициите, необходими за нейното създаване.

 В  John Deere разделят технологиите, на които залагат в земеделието, на три големи групи. На първо място, това са навигационните технологии. Към тях се отнасят автоматичното управление на волана и кинематика в реално време, когато машината точно и оперативно се позиционира с помощта на сигнала от спътника.

На второ място това са технологиите за събиране на данни – всевъзможни датчици, системи за мониторинг, дронове и т.н.

И на трето място – технологиите за променливи норми. Те се използват основно в сеялки, торачки и пръскачки  за диференцирано внасяне на препарати, торове и семена.

Всички тези технологии са взаимно свързани – събирането на данни е необходимо за вземането на оперативни решения, а без системите за позициониране, без прецизни карти, на полето не е възможно точното внасяне.


В AMAZONE също посочват на първо място като перспективна посока за новите разработки диференцираните сеитба, пръскане, торене, и дори почвообработка. Ефективното използване на суровините излиза на преден план не само защото препаратите за растителна защита, торовете и семената стават все по-скъпи, но и защото това позволява да се повишат добивите.


Днес можем да работим по карти, внасяйки повече торове само там, където това е необходимо, с помощта на телеметрията да подобрим логистиката, да следим за проблеми и да изключим грешките в работата. В близките години ще виждаме все повече IT разработки и стартъпи за селското стопанство, които ще помагат да се събират повече данни и да се работи с още по-висока прецизност.

Що се отнася до модификациите при земеделската техника, то тук става дума преди всичко за повишаването на ефективността на използването й от земеделците, повишаването на нивото на безопасност, подобряване на ергономиката, удобствата за механизаторите, подобряване на екстериора на машините. Повече внимание се отделя на развитието на моделните серии (в това число разработването на нови машини, създаването и оптимизирането на работата на възлите и агрегатите, оптимизирането на техническите процеси, внедряването на нови принципи на работа), така и на внедряването на системи за автоматизация на техниката и иновативни технологии, в които влиза голям обем цифрови решения.

Резултат от внедряването на цифровите технологии е увеличаването на точността на провеждането на работните операции, намаляване на натоварването на механизатора, повишаването на безопасността при работа, намаляването на разходите за консумативи. Освен това внедряването на такива решения повишава рентабилността на стопанството.

Технологиите на прецизното земеделие дават възможност да се намалят стойността за притежаването на техниката, разхода за гориво и т.н. Полетата са различни, дори в рамките на едно и също поле на различните участъци няма да има един и същи тип почва и еднаква достъпност на хранителни вещества. Внасяйки различни норми в зависимост от участъка, земеделците получават максимални добиви от най-плодородните участъци на полето, и напротив – намаляват разходът на семена и торове на по-малко плодородните места.

Например, Operations Center на John Deere и системата JDLink позволяват на всеки земеделец, независимо от размера на стопанството му и наличието на съвременна техника да започне цифрова трансформация на своето производство. Operations Center е иновативна платформа за планиране, управление и анализ на земеделски работи. Фактът, че платформата е отворена, позволява да се добавят инструменти или да се видоизменят функционалностите по желание на потребителя за сметка на многобройните партньорски компании. Без никакви лицензи, активации и допълнително оборудване, всеки земеделец може да цифровизира производствените си процеси. Клиентите могат да подготвят работни карти за диференцирано торене, да анализират състоянието на културите по спътникови снимки и да събират данни за интегрирана растителна защита.

Благодарение на системата JDLink, машините могат самостоятелно да съобщават не само за проблемите, възникнали по време на работа, но и да информират собствениците си дали работата се изпълнява по най-ефективния начин, а ресурсите се изразходват рационално.

Технологиите на прецизното земеделие помагат да се елиминират загубите в добивите при жътва, на семена, средства за растителна защита, торове, гориво, и което е не по-малко важно – време. Ако трябва да се направи някакво обобщение, в приходите от земеделие има три основни съставни части – продажни цени, производствени обеми и себестойност на продукцията. Върху първата част не може да се повлияе с помощта на новите технологии. Но е важно процесите да работят в цялост и трябва да се внедряват комплексно, като непрекъснато се обновяват.

Какво ни чака?

Специалистите казват, че в бъдеще ни чака пълна автоматизация на земеделието, автоматизиран анализ на агрономически данни и автономна техника на възобновяемо гориво, способна да се настройва автоматично в зависимост от вида на културата и външните фактори.

.

Автономната техника едва сега започва да се внедрява, но технологията има голям потенциал. Вероятно в бъдеще, особено при автономната техника, ще е силно изразена тенденцията за електрификация. Ще се появяват все повече машини с електрическо задвижване вместо с двигатели с вътрешно горене. Но това не е краят на прогреса.


Развитието безусловно ще продължи и отсега е трудно да се каже точно в каква посока, тъй като съществуват множество концепции, и засега не е възможно да се определи коя от тях ще се окаже най-перспективна.

В следващите години при земеделските машини все по-активно ще се внедряват всевъзможни датчици и сензори. Но акцентът в работата им ще се измества. Датчиците и сензорите ще следят не състоянието и параметрите на работа на самата техника, а ще оценяват външната среда – почва, растения, добиви. Като специалният датчик  CLAAS CROP SENSOR, който е незаменим при внасянето на минерални торове и средства за растителна защита. Той отчита количеството на фактическата биомаса и усвоения от растенията азот и коригира разхода на торове.  А датчикът за инфрачервена светлина NIR SENSOR на силажокомбайните  JAGUAR в режим на реално време прави спектрален анализ на прибираните фуражни култури и определя влага, съдържание на нишесте, захари и други определящи качеството на фуражите вещества.

Второто направление, което според специалистите, ще промени земеделието в бъдеще е развитието на средствата за комуникация и т.нар. мрежово общуване. Машините в земеделието се обединяват в глобална мрежа. Това се случва не само на ниво на отделните стопанства, където целият машинно-тракторен парк се превръща в единна взаимосвързана система, но и на ниво на регионалните дилъри, които на монитора си могат да следят състоянието на всичките им поверени машини в стопанствата на техните клиенти. А така също и на глобално ниво, когато дори конкурентни брандове съгласуват действията и разработките си, за да осигурят съвместимост на продуктите. Като пример може да се посочи появата на пазара през 2019 г. на съвместната разработка на компаниите CLAAS, 365FarmNet, John Deere и CNH Industrial — протоколът DataConnect, позволяващ на фермерите да получат достъп до облачните услуги на всички участници в системата.

Земеделските машини ще стават все по-умни, благодарение на внедряването на технологиите на изкуствения интелект и машинното обучение. При зърноприбиращите комбайни CLAAS LEXION вече се използва системата CEMOS AUTOMATIC, която помага на механизатора да оптимизира според променящите се условия на жътвата настройките на машината. Аналогична система, вече изпитана при тракторите, е надминала с 20 на сто и най-опитните механизатори от цяла Европа по икономия на гориво и производителност. При оптимално работно натоварване на машините такъв резултат позволява инвестицията в автоматизация да се изплати за 2-3 години.

Увеличаването на нивото на автоматизация е обща тенденция. С времето управлението на машините ще започне да се прави дистанционно. Машините вероятно ще спрат да имат нужда от кабина. Но това не означава, че хора няма да са необходими. Просто тяхната работа ще стане по-комфортна и интелектуална.


Ако говорим за близкото бъдеще, то ще се увеличава делът на мощната техника. Тя все още ще се управлява от оператор, но управлението на високоефективните машини ще става с помощта на комплекс от електронни системи, включително системи за автоматична настройка за различните култури и синхронизиране на различните машини и целият машинно-тракторен парк на стопанството, включително и от идентификационни системи.

Със сигурност може да се прогнозира, че в земеделието ще навлязат технологии, свързани с изкуствения интелект и интернет на нещата. Общият тренд в земеделието е към уедряване. Стопанствата стават все по-големи и това е неминуемо с намаляващите маржове на печалба. Те ще търси все по-голяма техника, а производителите ще отговарят на търсенето с машини като комбайна John Deere X9. Тази машина е способна да прибере 100 тона зърно за час, а повредите по зърното са под 1%. Компанията наскоро пусна на пазара и най-голямата прикачна пръскачка в историята си – John Deere R975i с обем на резервоара 7500 литра. С оглед на този тренд за малките стопанства ще става все по-трудно да се конкурират с големите, и те все по-често ще трябва да се обединяват в кооперативи за съвместно закупуване на техника. Това вече е разпространено в Европа, но ще трябва да се възприеме и от българските фермери.


Според специалистите, иновациите могат да се окажат невъзтребвани само по две причини. Първата е, ако е зле премислена комерсиалната съставляваща на проекта и производителят не е успял да убеди потребителите в привлекателността на продукта или технологията, и не е предизвикал интерес от тяхна страна. Вторият вариант е продуктът да изпреварва твърде много времето си, и за него да не са готови нито клиентите, нито търговската мрежа, както от гледна точка на внедряването му, така и от гледна точка на последващата подръжка и експлоатация. Такива продукти остават да чакат по-добри времена.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X