Лешникът се отглежда повече като храстовидно растение, но може да се формира и като дървовидно и то когато е присадено на дървовиден лешник. В нашата страна се отглежда основно в любителски градини и в горския фонд. Това е най-рано цъфтящият овощен вид, формиращ отделно мъжки и женски цветове на едно растение, които имат голяма продължителност на цъфтеж. Опрашването се извършва от вятъра. Повечето лешникови сортове са самостерилни и изискват чуждо опрашване. При храстовидните форми плододаването започва на 5-6-а година от засаждането, а при присадените върху дървовиден лешник – на 2-3-та година. При подходящи условия на отглеждане лешникът дава оптимални добиви в продължение на 10-15 години, след което се налагат резитби за подмладяване на плододаващата дървесина.
Лешникът е сравнително студоустойчиво растение. При нашите климатични условия не се наблюдават повреди от зимни студове, както и измръзване на цветове. Изисква почвена и атмосферна влажност, поради което най-добре вирее в крайбрежните ивици на морета и океани, на умерено плодородни, леки песъчливо-глинести и влажни почви. Не е взискателен към почвената реакция. В районите, където не се чувства влиянието на големи водни басейни е необходимо да се осигуряват по 2-3 поливки през вегетацията.
