. Заради високата цена на газа и тока български домати и краставици в момента на пазара няма и едва ли ще има и за Великден
. Въпреки това производители очакват срив на цените на българските зеленчуци напролет
Ася Василева
Оранжерийните производители масово освобождават работници и вече плащат неустойки по договорите с доставчиците на газ. Затова от Асоциацията на производителите на оранжерийна продукция настояват за спешна среща с министъра на земеделието и подпомагане на бранша. Още през есента голяма част от родните оранжерии са спрели производство и тенденцията заплашително нараства след поредното увеличение на цената на газа този месец.
В оранжериите сега се отглежда продукция, която не се нуждае от отопление. Очаква се български домати и краставици да има на пазара чак през април-май. За да се спаси браншът от фалит, оранжерийните производители настояват за компенсация заради новите цени на газа.
Още преди Нова година от Асоциацията на оранжерийните производители изпратиха отворено писмо за помощ, в което предупредиха, че българско оранжерийно производство на зеленчуци тази зима и пролет няма да има. Това вече е факт. На пазара няма български краставици и домати, а вносните са на космически цени. Отопляемите оранжерии в България са в колапс. Оранжерийните производители алармират, че от юни месец миналата година, когато са сключвали договори с енергийните дружества, цените са се вдигнали с над 300 процента.
Над 70 процента от големите български оранжерии се отопляват с газ, каза за „Гласът на земеделеца“ Теодора Кръстева, Изпълнителен директор на БАПОП. Масово производителите затвориха оранжериите и не заложиха продукция през ноември. Затова и през февруари, март и април на пазара няма да има българска оранжерийна продукция, каквато винаги е имало. Това е трагедия. В други държави няма такова нещо, въпреки че и там енергийните цени растат, но пазара и в момента е залят с вносни домати и краставици.
Реакция на писмото на оранжерийните производители от страна на Правителството и Министерството на земеделието не е последвала. Производителите на оранжерийна продукция хранят България. И няма значение кой е на власт, факт е, че тази година това производство загива. Защото сега ни хранят чужденците и никой не знае с какво. От първи януари газът поскъпна с още 30% плюс 300% досега. Оранжерийните производители са подписали договори с доставчиците през 2021 г. за 2022 г. И дори да затворят оранжерията и да спрат производството си, те не могат да прекратят тези договори, а трябва да плащат неустойки. Работниците, които се намират изключително трудно, са пратени на борсите и вероятно повече няма да се върнат в селското стопанство. А в квалификацията на тези работници са вложени много средства.
Поне 70 процента от разходите за отопление да бъдат субсидирани от държавата, искат оранжерийните производители. Поскъпват и препарати, торове, семена. В другите страни все пак предприемат стъпки за озаптяване на цените. Има какво да се направи, но трябва да има добра воля от страна на държавата, казват от БАПОП, защото ножът вече не е просто опрял до кокала, а кокалът вече се е показал и ножът е изтъпял.
Разговаряме с Пламен Велев, оранжериен производител от Русенско. Той стопанисва 40 дка отопляеми оранжерии и 15 дка неотопляеми. Над 100 000 лв струва един декар изградена оранжерия. Затова субсидирането на площ в оранжерийното производство и зеленчукопроизводството като такова не е подходящо, казва производителят.
„Искаме да работим спокойно и нормално. Да си вършим работата, а не да се чудим какви „магарии“ да измислим, за да оцелеем. Нека правителството да измисли в този момент някакво подпомагане за отопляемите оранжерии, което да бъде на килограм произведена продукция до период. Мисля, че това е най-честно и най-справедливо. Но трябва да се случи максимално бързо. Защото както и ние, така и другите колеги, сме на „стенд бай“ режим и не знаем какво да правим. Семена имаме, субстратите са при нас, инсталациите са готови, но за съжаление 50 човека са в неплатена отпуска“, каза Пламен Велев за „Гласът на земеделеца“.
Производителят няма проблеми с пазара и реализацията на продукцията: „Произвеждаме домати и краставици и при нашите мащаби смело мога да кажа, че сме ухажвани от веригите. От 3 години работим с тях. Сертифицирани сме по CLOBAL GAP, и това ни отваря всички врати, включително и за износ, колкото и малко да е. С пазара успяваме да се справим. И въпреки това, загиваме“.
Проблемът с работниците е това, което го тревожи изключително много и това е разбираемо, предвид хроничната липса на кадри в земеделието.
„ В оранжерията работят над 60 души, сега сме оставили само 10, които се занимават с профилактика на системите. Не знаем дали тези хора ще се върнат на работа, а проблемът с работната ръка е огромен. Губим способни кадри и това е фатално в дългосрочен план. Ние сме щастливци, че имахме работници и успяхме да ги задържим през последните 12 години. Тази година за първи път се случва такъв прецедент – да пуснем хората в неплатена отпуска. И това не е по наша вина, нито е свързано с пазара. Няма нещо, което ние не сме направили, причина са единствено и само цените на енергията. Обещали сме им по една заплата, за да седят в къщи. По-добре така, отколкото да произвеждаме. Жал ни е, но не знаем дали вдруги ден цената на тока няма да скочи пак над 1000 лв за мегават, както беше преди Коледа.
За октомври и ноември получихме някаква помощ от правителството за електричество от 440 лв за мегават, 110 лв ни извадиха и стана към 330 лв мегавата. И дори и днес, ако е ясно, че цената ще бъде такава, ние поне можем да седнем и да смятаме. Но цената се мени всеки ден – вчера беше 120 лв, днес е 280 лв. Не знаем каква ще е цената утре като отвори борсата. Как да произвеждаме при такава несигурност?
От 10 000 лв ток, който сме плащали миналата година при цена от 100 лв за мегават, при цената, която преди Коледа достигна до 1000 лв мегавата, става страшно – говорим за 100 000 лв ток на месец. Ако продължим работа, това може да е самоубийство за нас. Надяваме се на някакво решение от правителството. Но така не можем да рискуваме.
Проблемът е, че няма никакво разделение при подпомагането на отопляеми и неотопляеми оранжерии. Разходите, които ние бихме направили за производство сега са убийствени на фона на по-късното производство в неотопляеми тунели. По-добре да изчакаме още 15-20 дни“.
Как ще се отрази на пазара това спиране на производството?
Който има туршия, да я яде до април. Първите български оранжерийни зеленчуци ще излязат на пазара не по-рано от април. Дотогава ще има само вносни краставици и домати. Всички колеги задържаме производството. Докога задържаме не е ясно.
Извън тези спешни мерки, какво може да се направи, за да се подпомогне българското оранжерийно производство?
Сигурно има начини. Помня, преди 15-20 години, когато отвориха границите, румънците нямаха никакво производство на зеленчуци. Техните търговци изкупуваха всичко в България. Не питаха и за цена. Сега палачинката се обърна и внасяме стока от Румъния. Стотици тонове пипер, домати, дини влизат в България от Румъния. Как една Румъния може да субсидира с по 4000 евро декара в неотопляема оранжерия. И селата им са живи. А ние от 8 села едвам сме събрали 60 човека работници. Не знам как там нямат проблеми с евродирективи и наредби от Брюксел. Но виждам, че е факт.
За мен решението е субсидия за килограм продукция в отопляемия сезон. Например от 1 януари до 30 април, в отопляемия сезон, на килограм произведена краставица субсидията да бъде примерно 50 ст, на кг домат – 30 ст. За да има икономически смисъл от производството и на пазара да има български ранни оранжерийни зеленчуци. Това е единственото решение. Всеки колега има различни решения за отопление и схеми на производство.
Казвате обаче, че това, което се случва сега още не е най-страшното. Защо?
Защото по-страшното ние ще го изживеем по-късно. Сега всички отопляеми оранжерии забавят производство. Ще направим по-късно засаждане и по-късно производство. Въпреки, че то ще е скъпо производство, ще се засече на пазара с това на неотопляемите оранжерии през април-май. Ще се получи пренасищане на пазара, защото със сигурност ще има и внос, и цените ще паднат драстично. Ще се срине пазара и ще бъде кошмар. И след това няма да има време за втора реколта, както е нормално.
Ще се завърти един порочен кръг. Няма да можем да си покрием високите разходи. Освен електроенергията, всички останали консумативи също са поскъпнали. Ще се наложи и увеличаване на заплатите на работниците, което е нормално, ще се вдигнат осигуровки. Но най-убийствена за отопляемите оранжерии е цената на енергията.
Факт е, че оранжерийна българска продукция на пазара няма да има преди края на април. Това не е добре за потребителите. Традиционната пролетна зелена салата няма да е с български краставици. Дано да има за Великден.
Тъжно е, че съоръжения за стотици милиони левове на всички колеги седят празни и не се експлоатират. Дано ни чуят. Започнахме с много труд и мерак, за да имат хората качествени зеленчуци. Жалко е, че стигнахме дотук.
Благодарим, че ни казват, че производителите на български зеленчуци сме приоритет, но в момента това не ни помага. Опитайте да внесете български краставици в Гърция в сезона. Не е забранено, но 18 институции ще те побъркат докато не ти изгният краставиците. Има ли желание държавата да помогне, има и начини. В този момент положението е за спасение. Не да помага държавата да вървим напред, а да се спасим и да оцелеем, за да заработим отново.
Много от оранжериите са по проекти. Ние имаме ангажименти по бизнес плана, който сме подписали. Според тях, трябва да произведем определени количества продукция и да подържаме брой работни места. И утре ще ни сакционират, че не го правим, и вероятно така трябва да бъде. Но аз как да работя? Патова безизходица!
