Когато земеделските производители вземат решение кои хибридни семена от царевица да засеят през следващия сезон, трябва да вземат предвид различни фактори, а не само добива. В крайна сметка доходността на културата всъщност зависи от много променливи величини.
Днес производителите на семена предлагат много хибриди, които повече от всякога притежават изключително богат набор от качествени агрономически характеристики. А ако трябва да се изберат няколко хибрида, ситуацията става по-сложна. Факт е, че колкото и добър да е даден хибрид, той не може да се отглежда повсеместно във всички агроекологични райони. В някои региони типовете почви варират значително и това оказва значително влияние върху производителността на хибридите. Доказано е, че
много хибриди се представят по-добре на определени типове почва, а в някои райони едно поле, което е огромно, може да има 5 до 6 типа почва. Ето защо селекцията на хибриди царевица по тип почва става все по-популярна.
ИЗБОР НА ХИБРИД СПОРЕД НАЧИНА НА ОБРАБОТКА НА ПОЧВАТА
За да защитят здравето на почвата, някои земеделски стопани прилагат нулева обработка – сеитба на семената от новата култура в старите (на предшественика) растителни остатъци. Тъй като почвата не се обработва, растителните остатъци помагат за предпазване на плодородния слой от ерозия и задържане на влагата в него. Но при наличието на растителни остатъци през пролетта почвите остават по-влажни и студени. Това означава, че принципът на подбор изисква конкретна промяна.
В случая е не обходимо да се състави списък с хибриди, които са дали добри добиви в повече от един опит за повече от една година. От този списък трябва да се отбележат онези характеристики, които са важни за отглеждането на царевица без обработка: студоустойчивост или способност за покълване в хладни почви; сила или способност за активно развитие на корени в хладни и плътни почви; толерантност към болести като сиви листни петна и др. Разбира се, за да се избере най-подходящата генетика, трябва да се направят тестове на почвата за pH.
Има три основни категории почви: (1) песъчливи – с най-големи частици; (2) глинеста почва – средноголеми частици; (3) глината е на много фини частици. Всяка категория има различни характеристики, като например колко вода може да поеме. От тук следва
да се прецени каква устойчивост на суша трябва да има хибридът.
УСЛОВИЯТА НА ОТГЛЕЖДАНЕ СЪЩО СА ОПРЕДЕЛЯЩИ ЗА ИЗБОРА НА ХИБРИД
Някои хибриди могат да се справят успешно при сухи условия. В това отношение най-добрите селекционни компании вече имат различни технологични линии, които са стабилни при по-малко налична влага и екстремни температури. Други хибриди се нуждаят от по-добри условия за дъжд и температура, за да развият заложения в тях потенциал и да дадат добра реколта. За по-леки почви подходящи са хибриди, които са устойчиви на суша, топлина и стрес. Въпреки факта, че през една година метеорологичните условия може да са идеални, през друга майката природа ще подложи на изпитание – жега и суша, както културите, така и земеделците.
И обратно, няма смисъл да се купуват устойчиви на суша хибриди, където е хладно – там са необходими хибриди с рязък мощен старт и устойчивост на болести. Не на последно място в едно стопанство трябва да се сеят хибриди с различна степен на зрялост, за да се увеличи времевият прозорец за прибиране на реколтата. Отглеждането на хибриди с различно време на зреене също удължава времето за опрашване, намалява риска цялата реколта да се окаже в горещи и сухи условия по време на опрашването.
АНАЛИЗИРА СЕ КОЛИЧЕСТВОТО АЗОТ В ПОЧВАТА И ДАЛИ ИМА ИЗЛИШЪК
Ако почвата е пренаситена с азот, трябва да се изберат хибриди, които са устойчиви на полягане (като не трябва да се пренебрегва торенето с калий), особено ако царевицата ще се засява при по-висока гъстота или при условия на риск от суша. Това е така, защото диаметърът на стъблото намалява с увеличаване на популацията на растенията, а също и защото стресът от засушаване провокира гниенето на стъблото. Прекомерната почвена влага, от друга страна, също увеличава вероятността от полягане на стъблата, тъй като забавя растежа и развитието на корените, а това води до неоптимална коренова система, която не може да поддържа адекватно растежа на растенията. По-късно, към края на сезона, производителите сами могат лесно да оценят устойчивостта на полягане на хибрида, като просто натиснат растението под ъгъл от 45 градуса спрямо вертикалата на нивото на кочана. Растенията, които се счупят след този тест, са изложени на риск от полягане на стъблото.
Петър Кръстев
