loader image

Светослав Русалов: Политиците трябва да внимават да не би вместо да привлекат хипотетични млади на село, да изгонят второто поколение български земеделци от него

. Преминаването на земеделското производство към изискванията на Зелената сделка е полезен, но скъп процес

. България е длъжна да развива поливното земеделие, грешка беше отпадането му от НПВУ

. Ако субсидиите на българските производители не бъдат изравнени с тези на европейските им колеги, нищо няма да ги направи конкурентноспособни и устойчиви на пазара

. Таванът на субсидиите трябва да се установи след приспадането на социалните разходи

Интервю на Ася Василева

Светослав Русалов е зърнопроизводител от с. Труд, Пловдивско. Бивш председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). По образование Светослав Русалов е икономист, специалност банково и застрахователно дело.

– Господин Русалов, вече е почти сигурно, че таваните на директните плащания ще бъдат намалени на 100 000 евро, така е записано в Коалиционното споразумение. Заедно с повишените разходи за зърнопроизводството, как ще се отрази това върху сектора?

Налагането на таваните е политика на ЕС. Тавани има и сега с приспадане на разходите за заплати и социални разходи. Редно е приспадането на тези разходи да продължи и занапред. Държим на това.

За нуждите на Стратегическия план беше направен един анализ от служебния кабинет в Министерството на земеделието. Той е направен така, че да даде повод да се прилагат определени политики със социална насоченост. Разделението на хектарите за много малки стопанства е от 1 до 5 ха, малките са от 5 до 30 ха, средните – от 30 до 650 ха. Това е много голям скок. И изведнъж отново много голям скок от 650 до 1500 ха и последно много големите – над 1500 ха. Ако сметнем броя на много малките – 16 783, малките – 19 545 и средните стопанства 12887, общо това са 49 215 стопанства до 650 ха. При налагането на тавани, единият от подходите, който може да се приложи е да се пренасочат тези пари към преразпределителното плащане. Едното от предложенията е това преразпределително плащане е да бъде за стопанства до 650 ха. От таваните годишно ще се спестят около 49 млн. евро. Ако ги разделим на тези 49 215 стопанства, ще се получи преразпределително плащане от 1000 евро на стопанство.

Едва ли някой мисли, че 1000 евро на стопанство ще са достатъчни, за да стане то успешно, устойчиво и печелившо. Говоренето е в посока да помагаме на малките и средните, но реално това са по 1000 евро на стопанство.

В Коалиционното споразумение е записано, че ще се подпомагат малките, за да станат средни. Но те и в момента са много. Малките и средните стопанства обработват половината от обработваемата земя в България. 14, 5 млн. дка земеделска земя в България се обработват от средни стопанства, пак според същия анализ. Те в момента са най-много. Но ще ги правим още повече. И то с 1000 евро. Това е политическа социална дейност и прилича на популизъм.

Големите стопанства обаче не чакат на социална политика. Те са се борили, работили са, преодолявали са проблеми, инвестирали са в нови технологии, плащали са ренти, правили са маркетинг и бизнес планове, търсили са решения, за да могат да достигнат до нивото на развитие, на което се намират днес.

Развитието на земеделието такова, каквото е в момента, в България е изключително и изцяло обусловено от Общата земеделска политика на ЕС, такава каквато е подписана при присъединяването на страната ни към съюза. Политиката на ЕС със субсидирането на площ стимулираше създаването на такива стопанства. Новата политика реши, че са проблемни.

Но едно голямо, изградено, стопанство може да прави инвестиции и може да се модернизира, да прилага нови технологии, може да си позволи да работи с модерни машини, да използва ресурсоспестяващи и природоопазващи технологии, може да преодолее кризи – и климатични, и икономически. В момента имаме енергийна криза и инфлация на всичко. Неминуемо тази криза ще доведе до трайно повишаване не само на производствените разходи, но и на себестойността на продукцията, съответно и на крайния продукт. Ако не може да се прави икономия от мащаба, производството ще стане икономически необосновано и не по джоба на потребителите.

Как ще се отразят тези повишени разходи в зърнопроизводството? Има ли вероятност земеделието отново да стане нерентабилно и да си спомним какво е пустееща земя?

Пустеещите земи бяха следствие от недостатъчен икономически интерес към земеделието. Такава беше ситуацията и в България. През годините, с модернизирането на стопанствата, този проблем беше преодолян. В момента, с повишаването на производствените разходи, което е единият от компонентите, който възпира производството, то да – би могло да се върнем назад във времето, и да има фалити на стопанства и да остане пустееща земя.

При присъединяването ни към ЕС през 2005 г. бяха заложени нива на субсидиране в България, много по-ниски от тези на останалите държави-членки. Това автоматично предопредели България да бъде задния двор на Европа и единствено и само да сме потребители на европейското производство, макар и на общ пазар.

Днес директното плащане в Гърция е 118 лв/дка, в Словения – 89 лв/дка, в Италия е 80 лв/дка, в Германия и Франция е 62 лв/дка, а в България е 32 лв/дка. Ако сравним Гърция и България, разликата в субсидирането на декар е 3 пъти и половина. Никога ние няма да бъдем конкурентноспособни на единния европейски пазар с произвежданата гръцка стока. България и Румъния са с възможно най-ниските нива на субсидиране.

Но целта на Европа винаги е била България да е пазар и потребител, а не производител. Нашата продукция не може по никакъв начин да се конкурира с двойно и тройно по-субсидираната европейска продукция. Единственият път е зърнопроизводството, където съществува икономия от мащаба и механизация. Иначе фалираш.

Това, което трябва да правят българските политици, е да се борят субсидиите да се изравнят с европейските. Имаме право да го направим. За да можем да бъдем на еднакво ниво с нашите колеги и да имаме шанс за конкурентноспособност.

Тоест, ако субсидиите не се изравнят, дори и тези около 1000 евро от преразпределителното плащане, няма да направят българските стопани конкурентноспособни?

Разбира се, че няма. Но, тръгнали сме по този път, ще се прави.

Каква е сметката сега в зърнопроизводството. Маржовете намаляват. Как реагирате на тези повишени разходи?

Всяко стопанство решава каква ще бъде неговата стратегия в тази ситуация. Но какви биха били подходите? При положение, че цената на торовете е 3,5-4 пъти по-висока от миналогодишната, то неминуемо ще трябва да се търсят начини за оптимизиране на торенето, така че да се получи едно нормално и рентабилно производство от културата. Правилен подход би бил и отглеждането на култури, които се нуждаят от по-малко торене. Такива са бобовите култури, например нахута, който е протеинова и азотофиксираща култура. Но тук е много важно да се гледа дали за такива култури има пазар. Не може да се залага на култури, които нямат пазар или той е много труден. Винаги търсенето и предлагането определят равновесните цени, а съответно и това, какви култури да се отглеждат. Това е и основната причина за отглеждането на зърнено-житни и маслодайни култури в България. Те са борсови стоки и при тях има пазар.

Сектор Зърнопроизводство е пазарно ориентиран и ще продължи да работи. Ще остане ли стабилен?

Основните култури в българското зърнопроизводство са пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица. Всички те са борсови стоки. Цените им зависят от международните пазари, и се формират от търсенето и предлагането. Ние по никакъв начин не можем да влияем върху тези цени, които зависят само от търсенето и предлагането. Ние сме много малък регионален пазар и ако нашата стока, била тя и субсидирана, не се продава печелившо на тях, ще има стопанства, които ще изпитат проблеми. Ако себестойността е съобразена с цените, производителите ще са на печалба.

Освен това, обаче предстои и въвеждането на все повече изисквания и рестрикции пред производителите, във връзка с новата Зелена сделка. Ще се отразят ли и те негативно върху производството?

Преминаването към изискванията на Зелената сделка не може да стане от днес за утре и затова периодът до 2030 г. може би ще бъде достатъчен за нагаждането на земеделските стопанства към изискванията. Казах, че не може от днес за утре, защото това е скъп процес. И ако едно стопанство реши да премине веднага и изведнъж към практики, щадящи околната среда, т.нар.консервационно земеделие, ще е изключително финансово непосилно.

Тези практики са свързани със скъпо оборудване, промяна на технологията и начин на мислене, както и на цялата организация на работа на едно стопанство. Този процес трябва да бъде поетапен, постепенен и да се подхожда с разбиране и познание към всяко едно поле в отделното стопанство. Почвите са различни като структура, като състав и като биотика във всяко едно землище, а понякога и в едно землище има различни видове почвени типове. Така че към всяко поле трябва да се похожда индивидуално и да се нагажда технологията, за да може да е успешна.

Вие вече вървите по този път и прилагате такива практики във вашето стопанство. От първо лице – заслужава ли си да се правят всички тези неща?

Същността и идеята на консервационното земеделие е опазването и обогатяването на живота в почвата за бъдещите поколения. Заслужава си идеята. Заслужава си да се прави. Аз лично прилагам технологията от 3 години, това е четвърта. Но срещам някои проблеми и трудности, и затова, както казах, подхождам към всяко едно поле индивидуално. Всяко едно действие в тази посока трябва да се основава на голям комплекс от знания. И именно комплекс, защото не е еднопосочна работата в тази посока. Много голяма част от технологията са знанията в областта на микробиологията.

Може би в тази посока трябва да бъде насочено подпомагането с европейски пари на земеделците. Преминаване към такива технологии, които са полезни, но определено не са евтини…

Задължително този преходен процес трябва да бъде стимулиран и подпомогнат с европейски средства. За да може да бъде прилаган от земеделците. Ако този преход не е стимулиран или е стимулиран недостатъчно, както и ако не е обяснен правилно, няма да има необходимия резултат. Необходими са средства и обогатяване на познанията на фермерите, за да може те да бъдат привлечени да вървят в посока към консервационно земеделие.

Трябва много информация. От страна на властите досега има единствено разясняване на това какви са изискванията към новия програмен период. Но тези изисквания трябва да залегнат в Стратегическия план и съответно – да бъдат така добре разписани, че да могат наистина да стимулират земеделците да работят за постигането на изискванията на Зелената сделка.

Оптимист ли сте, че България ще изработи един добър Стратегически план?

Стратегическият план трябва да бъде консултиран и обсъждан ежедневно с всички браншови организации. Той не трябва да бъде изготвен единствено и само от експерти или външни фирми. Стратегическият план трябва да е изготвен от широк кръг от хора от бранша и най-вече от тези, които ще бъдат най-засегнати от този Стратегически план, а именно – земеделците. Широкото обсъждане ще доведе до по-добро решаване на всички проблеми във всички сектори. Така ще бъдат избегнати и грешки, за които хора извън бранша не са наясно. Дълго време се работеше върху този план вече от няколко правителства. Всеки променя нещо. Не знам дали съм оптимист.

А по отношение на НПВУ в част Земеделие какво е мнението ви?

Най-голямата ни болка е, че отпадна сумата за напояване от 842 млн. лв., която дори беше недостатъчна. Огромна е болката, тъй като Напоителни системи имаха нужда от тези пари. България трябва да развива поливното земеделие. Ние попадаме в зона с много променящ се климат и той всяка следваща година оказва все по-негативно влияние върху земеделските култури.

Без напояване земеделието няма да има бъдеще. Това трябва да бъде ясно проумяно от управляващите и да се насочат огромни средства към възстановяване на напоителните системи и изграждане на нови. Като напояването и отводняването винаги вървят ръка за ръка трябва да се изграждат и отводнителните системи.

Зърнопроизводството е сектор, които освен, че работи стабилно, допринася и за социалната стабилност на България …

От около 1 млрд. лв субсидии, които влизат в земеделието на България годишно, зърнопроизводителите плащат милиард и половина ренти всяка година. Няма друг такъв инвеститор като земеделците. Дори правителството няма такава социална програма. Тези доходи са важни за българското село и за много хора. А в един момент се оказваме виновни. Не е справедливо и ни тежи. Не сме виновни, че сме работили денонощно, за да станем икономически стабилни. Нали това искат – пазарно устойчиви стопанства?

Политиците казват, че искат да върнат градските млади хора на село. Аз познавам много млади градски хора и това ми си струва абсурд…

Най-големият абсурд е, че младите градски хора ще се върнат в земеделието. Земеделието е тежък труд за малко пари. Политиците не се съобразяват с времето, в което живеем. В България има огромен демографски проблем. Младите се търсят в градовете за големи заплати. Младите днес работят с компютри, не с трактори и лопати. Няма как младото поколение, което е закърмено с компютри, да се върне и да работи на полето.

А ние, земеделците, вече имаме второ и трето поколение наследници. Предаваме им нашите знания и нашия бизнес. Това трябва много да се цени и не трябва да го загубим. Това са младите, които ще останат на село. Тези, които носят земеделието в кръвта си. Които са израсли с него. Тези деца трябва да бъдат поощрявани и да им се създават условия за работа. Загубим ли и това поколение земеделци, защото те също виждат, че животът в градовете е много по-лек и доходен, ние сме обречени.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X