Кой е най-големият проблем в селското стопанство? Някои ще кажат субсидиите, други почвата, техниката, водата, съседа… И всички ще са прави, но от нивото на собствената си камбанария. Ако обаче трябва да погледнем с очите на масите, кое е общото между всички земеделски стопани? Кой проблем ги обединавя под една шапка, без значение дали се намират в Америка, Мексико или България? Сетихте ли се?
Кадрите? Специалистите? Работната ръка? Науката и иновациите? Технологиите? Да, точно така – човешкия фактор!
Попитайте един собтвеник на кравеферма кой му пасе кравите, кой отговаря за здравното им състояние, кой го проверява, санкционира?
Попитайте един зърнопроизводител кой отговаря реално за решенията на полетата му – агрономът ли?! Или изгодата? А кой кара трактора или комбайна, с каква тапия е или с колко опит е?
Попитайте овощаря или лозаря кой бере продукцията му и с каква съвест, срещу какво заплащане, а къде отива реколтата? Тонове сливи например заминават за преработка срещу 30 стотинки на килограм… и това е добре! Поне има кой да ги изкупи. А печалбата?
Единици са онези, които могат да се похвалят с образовани, опитни, квалифицирани и най-вече съвестни работници на всички нива в йерархията на едно стопанство. Такива, които искат да се учат на занаят също са малко. Такива, които правят нещо със сърце, било то за себе си или срещу заплащане се броят на пръсти. А и се оказват буквално сами срещу света, кой чува гласа им?
Колкото и много да се е изписало и изговорило за проблемите на целия отрасъл, свежа кръв е отчайващо необходима. Но какви умения трябва да имат младите? Накъде ще поеме секторът в условия на променящ се климат, дефицит на вода, трудности в реализацията на пазара, срив в икономиката?
Дали е достатъчно да повтаряме и затвърждаваме старите догми за обработка на почвата, безразборно да разхищаваме торове, храна, ресурси, да продължаваме да замърсяваме водата, въздуха, средата по всевъзможни начини. Научихме ли си уроците или тепърва ще започнем да си чупим главите в новите препъни камъни?
Само преди няколко години никой не говореше за прецизно земеделие, за подпочвено напояване, за дроновете и тяхната роля в земеделието. За последните двайсетина години машините станаха по-големи и по-умни, иззеха функциите на цяла камара работници. Технологиите се усложниха до толкова, че един компютър може да регулира абсолютно всички фактори и процеси (е, стига да има кой да им зададе параметри, де. За пример ще дадем ситуацията с модерните хидропонни оранжерии – има ги и работят, но кой и как ги управлява, а на каква цена?). И всичко това се случва в условия на непредвидими промени на всички нива.
А как си представяте бъдещето?
Какви кадри ще са необходими на пазара на труда догодина? А след 5 години? След 10? IT специалисти, псохолози, тур оператори, може би? А кой ще произвежда храна? Фермерите винаги ще са на мода, нали? Обаче знаещи и можещи фермери. Бъдещето пред тях е светло (с леко намигване), но изпълнено с много предизвикателства.
Според участниците във форум за Бъдещето на селското стопанство в Англия, без точни прогнози, но с безброй отворени възможности и развитие на специалисти е, че ще се обърне особено внимание на хранителните и земеделски системи така, че те да бъдат нисковъглеродни, устойчиви, щадящи, рационални, възстановяващи околната среда, а не на последно място устойчиви и изгодни в социално и икономическо отношение.
Идеята за тези възможни работни позиции е да провокират размисли и страсти за уменията, необходими на следващото поколение, и възможностите, които могат да бъдат отворени за тях. Също така да се стимулира дебат между действащите фермери и техните наследници.
Е, какви ще бъдат евентуално бъдещите фермери и какво ще произвеждат те? Хвърляме поглед в бъдещето къде с големи мечти и огромна доза реализъм, къде с капчица оптимизъм или пък точно обратното.
Насекомопроизводители
Няма такива ли? Помислете пак! Дори в България възобновяват (обърнете внимание – възобновяват!, защото го е имало само до преди няколко години у нас и то на много високо ниво) производството на биоагенти. Освен това, много фермери вече използват интегрирани системи за борба с вредителите, за да намалят зависимостта си от пестициди.
С две думи, производството на насекоми има бъдеще!
И още нещо. На световно ниво се долавя глад за протеини. Вече са факт ферми за производство на насекоми за храна на човека и не само, защото те са добър източник именно на протеини и витамини, като в същото време изискват много по-малко суровини в сравнение с производството на месо.
Новите източници се отглеждат в големи, добре поддържани и защитени среди, а наблюдението на тяхното развитие и размножаване без съмнение е плод на високо квалифицирани експерти по ентомология.
Енергиен фермер
Земеделските производители биха могли да се специализират в производството и управлението на възобновяема енергия и да бъдат в центъра на местната общност, предоставяйки хранителни, енергийни и транспортни решения.
Визията е да се използват всички налични възможности за възобновяеми източници – намаляване на сметките и създаване на вторичен доход чрез осигуряване на топлина и енергия за общността чрез местна интелигентна мрежа.
Всички отпадъци от производството на храни ще бъдат насочвани в инсталация за анаеробно разграждане с цел генериране на газ, торове и топлина. Би могло да се помисли и за такова управление на отпадъците или алтернативните източници на възобновяема енергия, че да произвежда и съхранява енергия за местната общност за електрически автомобили и др. Тоест, да се изгради резервно производство, а съответно и инсталации за съхранение на енергия за регулиране на натоварването на съществуващата мрежа с интелигентната такава.
Фарма-фермер
Колкото и далечно да звучи, чрез подбор, селекция и генно инжинерство селското стопанство ще насочи погледа и усилията си към храни с много по-високи показатели за дадено качество.
Един от примерите е успехът на продукти като обогатен с Омега-3 хляб. Подобни продукти тепърва ще бъдат създадени и внедрени в практиката, което от своя страна ще се яви като ново предизвикателство пред фермерите. Ще се отглеждат растения, които са генетично проектирани да произвеждат лекарства на частица от цената на конвенционалните методи.
Фарма-производство на храни ще бъде първостепенно в дейността на този нов тип земеделци, а фармацевтиката и биотехнологиите тепърва ще отварят врати за нови пазари и доходи.
Геоинженер
Наред с производството на храни, ще са необходими и специалисти в улавянето на въглерод. За целта ще се използва комбинация от техники за управлението и съхранението му.
Един от възможните сценарии, по който вече учените работят, е да се отглеждат култури, чиято отпадна растителна маса да се гори посредством пиролиза. Полученият продукт – биовъгленът да се внася в почви и райони, където е необходим. Неговата структура е такава, че с лекота улавя и запазва в себе си не само въглерода, но и водата, хранителните вещества и микроорганизми в пъти по-добре от която и да е друга почвена частица.
Второ поприще за един модерен въглеродоуловител е да се специализира в смесени системи за земеделие или методи за биологично земеделие, като например междусеитбени и покривни култури, които отново да увеличат съдържанието на въглерод в почвата.
Такива специалисти най-вероятно ще получават и допълнителни облаги за постигане на екологични цели и за предоставяне на съвети и консултации на трети лица.
От фермата до чинията
Потребителското търсене на прозрачност относно произхода на храната и хуманното отношение към животните доведе до ново поколение земеделски производители. Те са лицето на тяхната марка и открито комуникират с клиентите си, споделят възгледите си, дейностите на полето, добрите практики, устойчивото производство, отношението си към земята и всичко, което ги заобикаля, и не на последно място, проблемите си и съответните решения. Прозрачност и взаимно доверие откъдето и да се погледне!
У нас също вече има такива производители на чиста храна. Продуктите, които предлагат могат да бъдат под формата на ежеседмичен или сезонен абонамент, поръчки за консерви и/или готови за консумация вкусотийки.
Потребителите пък могат съвсем спокойно да посетят фермата лично, добре дошли са и да поработят на доброволни начала в повечето стопанства. Естествено, не си тръгват с празни ръце.
В бъдеще обаче се очаква всичко това да става предимно през интернет – социални мрежи, блогове, приложения и филми.
Контактът клиент-производител и добрите отношения между тях са в дъното на това ново движение, както и желанието да знаем какво ядем, да плащаме справедливо за храната си и за труда на фермера.
Подобренията в мобилните и информационните технологии ще позволят на фермата да предава на живо за потребителите и онлайн общността. Купувачите ще могат да проследяват цялата верига на доставки, просто като сканират баркод върху продукт с мобилния си телефон. Да, за някои продукти вече е факт, но този тип комуникация тепърва ще добива световни мащаби.
Финалът остава отворен. Както се казва „ще поживеем и ще видим“. Пътят пред селското стопанство ще продължи да бъде крив, с много завой и много предизвикателства. Да му мислят младите…
Младен Йорданов
