loader image

Колко мляко може да се получи от една крава годишно?

Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Млечната продуктивност на животното зависи от редица фактори и далеч не всички от тях са известни на човека. При една и съща крава, в зависимост от тези фактори, има резки варирания не само в количеството на млеконадоя, но и в състава и свойствата на млякото. Възможностите на самото животно като подвижна млекоцентрала са огромни, а пределът им днес просто не е известен. Кои са тези факториОбразуването на мляко в млечната жлеза настъпва едва с началото на половата зрялост и се засилва по време на стелния период. След оттелването започва лактацията – най-интензивното млекообразуване и млекоотделяне.

Нормалният лактационен период при кравата е средно 300 дни годишно. През този период съставът и свойствата на млякото значително се променят. През първите 6-8 дни след оттелването млякото значително се различава от нормалното и дори се нарича по друг начин – коластра. То е жълтеникаво на цвят с гъста консистенция, солен вкус и специфичен аромат.В периодът на пресъхване на кравата млякото придобива горчиво-солен вкус, съдържанието на мазнини в него рязко се повишава като може да достигне до 9 %. Увеличава се количеството на белтъчините, а киселинността намалява. Поради това през последните 7 дни от лактацията млякото не се приема от млекопреработвателните предприятия.

От момента на прекратяване на доенето настъпва сухостойния период, които продължава до следващото оттелване. Тогава целият цикъл на млекоотделянето се повтаря.При пълноценно хранене по време на сухостойния период се възстановява теглото на животното и функционирането на млечната жлеза, нормално се развива потомството.Правени са опити кравите да се доят от оттелване до оттелване, тоест на животното да не се дава почивка. В резултат организмът на кравата се изтощава, оттелванията са ненормални и неблагополучни, рязко намалява млеконадоя.

При други равни условия млечната продуктивност и съставът на млякото зависят от породата. Съвременните специализирани породи от млечно направление (голдщайн-фризийска, черно-шарена и др.) имат най-висока продуктивност. Годишният млеконадой при тях достига 3500-5500 кг при средно, сравнително невисоко съдържание на мазнини – 5-6,5 % и белтъчини – 3,12-3,4%. Други породи, като Джерсей, напротив имат по-нисък млеконадой – 2500-3500 кг и повишено съдържание на мазнини – 5-6,5 % и белтъчини – 3,3-3,6 %.Кравите от комбинираните направления на продуктивност обикновено се отглеждат и за мляко, и за месо. Но сред тях има породи, при които е по-изразена млечната продуктивност. Техният годишен млеконадой достига 3500-5000 кг, а съдържанието на мазнини в млякото – съответно до 3,7-3,9 %Породите се различават не само по млеконадоя, съдържанието на мазнини и други вещества, но и по технологичните свойства на млякото.

Малко хора знаят, че закупувайки килограм твърдо сирене, че за неговото приготвяне са необходими средно 9,5 кг мляко от кафяво говедо, 10 кг от Симентал, а от някой други породи и до 12 кг. Разликата се обяснява основно с разликата в съдържанието на белтъчини. При производството на масло се използва основно млякото на Симентал и Черно-шарената порода.Трябва да се отбележи, че в рамките на всяка порода има както високопродуктивни животни, така и с относително ниска производителност. Същото се отнася и за съдържанието на мазнини, белтъчини и други компоненти в млякото. Те зависят не толкова от условията на отглеждане и възрастта на кравата, а от индивидуалните, предаващи се по наследство особености на животното.

По тази причини селекционерите по цял свят работят върху отглеждането на крави с висока млечна продуктивност. Вземат се предвид данните не само на избраните крави и бикове, но и на техните предци.Наследствеността определя, а условията на живот реализират развитието на организмаМлякообразуването, съставът и свойствата на млякото са пряко свързани с общото здравословно състояние на животното. Заболяванията водят до падането на млеконадоя, а понякога и до пълното му прекратяване. Особено това се отнася до заболяванията на храносмилателната система и млечната жлеза. Влошават се и технологичните свойства на млякото. Така, в млякото, получени от животни, страдащи от мастит, се съдържат вещества, които потискат развитието на млечнокиселите бактерии и то губи качествата си за производството на кисело мляко. Достатъчно е да се добавят 10-15 % от такова мляко към нормалното и цялото количество става негодно за преработка. Това мляко е причина и за неприятния вкус, който придобиват маслото и сметаната.

Млеконадоят е фактор, по който може да се следи реакцията на животното към всичко. Когато обстановката е позната, стадото е добре подбрано, привикнало е към площадката за издояване, то и само гласът на доячката е достатъчен, за да се отправи то за доене. Кравите знаят времето си за издояване, ако то строго се спазва ден след ден. Но само ако веднъж се наруши – млеконадоят спада. И тук идва едно правило, което трябва да се спазва – когато се сменя времето от лятно на зимно или обратно, то времето за доене в никакъв случай не бива да се премества.

Върху млекообразуването влияе и способът и броят на доенето. Това се отразява особено върху количеството на полученото мляко и на съдържанието на мазнини в него. Така масажът на вимето способства за увеличаването на маслеността на млякото.Върху маслеността оказва влияние и времето на доене – вечерното мляко е по-мазно от сутрешното. Но ако интервалите между издояванията са малки, то утринното мляко може да е по-маслено от вечерното. Освен това първите порции мляко мляко съдържат по-малко мазнини от последните.

Многократното доене стимулира образуването на мляко. Но икономически изгодно е двукратното издояване. И разбира се, количеството и качеството на млякото зависят от това с какво се хранят животните, в какви условия се отглеждат и много друго.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X