Колко печелят фермерите?

А печелят ли въобще? – Разказ с молив в ръка на един млад производител от т.нар. Царевичен пояс на САЩ за финансовия баланс на неговото стопанство. Сметката е направена през 2019 г. Сега цените са различни, но балансът накрая е същият.

Cole The Cornstar, или в свободен превод Коул, Звездният царевичар, е 22-годишен фермер от Централна Айова. Коул работи заедно с баща си и по-малкия си брат. Освен фермер, той е и популярен влогър в Youtube. Неговият канал, естествено, е посветен на земеделието и ежедневието във фермата. Коул има какво да разкаже на хората и то от първа ръка. Прави впечатление колко сериозно подхожда този млад човек към своята професия и своите задължения. Информацията в неговите видеа е подробна и аргументирана. Едно от тях, посветено на това колко всъщност печелят фермерите, ще бъде интересно и за българските му колеги. Видеото обаче започва с реклама на производителя на очила, които носи младият фермер. И това не е случайно – всеки цент приход е необходим в стопанството, защото отговорът на въпроса в заглавието е: „С минус“. Но нека караме поред. Ето какво разказва Коул в своето видео.
F8 2„Мисля, че много хора не разбират какви са финансите на една ферма, започва своя разказ Коул. – Те виждат фермери да кръстосват край тях с комбайни, които струват по 500 000 щатски долара, и с трактори по 300 000 долара и си мислят, че печелим тонове пари. Но това не е нашият случай. Затова реших да направя видео, за да погледнем зад кулисите на нашата собствена ферма, която обработва 1700 акра земя (1 акър е равен на почти 4 дка или 6800 дка). Ще направя пълна разбивка на всички приходи и разходи на стопанството, като с това се надявам хората да разберат малко повече живота ни.
Според мен нашето стопанство е едно типично за района стопанство. Естествено че има много неща, които бихме могли да подобрим, никой не е перфектен, но ние се опитваме да правим най-доброто според възможностите ни. Разбира се, цифрите които са валидни за нас, в Айова, може и да не са съвсем точни за другите щати, но положението е горе-долу еднакво.
Още в началото искам да кажа, че това видео не цели да предизвика съжалението на обществото към нас, фермерите. Това е просто една финансова информация за всички, които разглеждат земеделието като възможен вариант за бизнес. Знам, че това, което се случва в нашата ферма, зависи изцяло от нашите усилия и че това, което работи в едно стопанство, невинаги работи в друго. Земеделието в Централна Айова е тотално различно от земеделието в Източна Монтана, например. И накрая ще уточня, че всички цифри, които споделям, са на базата на 2018 г., защото за тази година разполагаме с пълните данни, а данните за 2019 г. все още не са окончателни. Сигурно някъде греша или нещо пропускам. Но това е реалният живот, така че просто споделям как го правим ние.
Фермерите получават пари, когато продават нещо. В нашия случай това са царевица и соя. Също така получаваме държавна субсидия. Знам, че много хора не са положително настроени към факта, че правителството дава пари на фермерите. Повярвайте ни, и на нас не ни харесва, просто така да получаваме един чек. Но ако не го вземем, ще станем неконкурентноспособни по отношение на тези, които получават такива пари. И повярвайте, точно сега тези пари са от огромна помощ за фермерите. Ако не бяха тези пари, щеше да има много фалирали колеги. И това не е добре, защото всички хора по света искат да ядат, а някой трябва да произвежда храната.
Средните добиви от царевицата в Айова през 2018 г. бяха 196 бушела от акър (1 бушел = 27.2155 кг, около 1372 кг/дка). Бих казал, че това никак не е зле. При соята получихме около 57 бушела от акър (около 399 кг/дка). В нашата ферма отглеждаме 1200 акра (около 4850 дка) царевица и получаваме общ добив 235 200 бушела царевица (6 585 600 кг). Соята заема около 500 акра (2020 дка), така че се получава общ добив от 28 500 бушела (798 000 кг). Дотук нещата изглеждат добре.
Но тези количества трябва да бъдат продадени. Когато трябва да продаваме, ние зависим от Чикагската стокова борса. Това е мястото, което показва текущите цени на царевицата и соята. Но цената, която е на Борсата в Чикаго, не е цената, която получаваме ние. Просто мислете за нея като за някаква база. Например, ако царевицата в Чикаго се котира по 4 долара бушела, но наоколо има много местни търговци, които точно в този момент не се нуждаят от много царевица, те ни предлагат само по 3 долара за бушел. 1 долар разлика е базис. Понякога разликата е по-малка, а понякога дори е позитивна в наша полза. Нормалното обаче е между 30 и 70 цента по-ниско от цената на Борсата в Чикаго за бушел.
Разбира се, всичко зависи и от уменията на фермерите. Някои са големи търговци, а други изобщо не се оправят в пазара. Максималната цена, която получихме за царевицата през 2018 г., беше 801 000 долара. Прибавяме и цената, която получихме за соята, – 259 000 долара. Общо от тези две култури приходите ни възлязоха точно на 1 млн. и 60 хиляди долара. Тук прибавяме и чека от правителство, за който вече споменах.
f8 3През 2018 г. правителството на САЩ пусна държавна програма за подкрепа на пазара. Тя плащаше по 1 пени на бушел за царевицата и 1,65 долара за бушел соя. В нашата ферма получихме по тази програма 2000 долара за царевицата и 47 000 долара за соята, общо 49 000 щатски долара. Ако ги прибавим към приходите от продажбите, получаваме 1 109 000 долара приходи за 2018 г.
Тук трябва да се има предвид още нещо. Тази цена е за продукция с добро качество. Но никога не е възможно цялата да е такава. Винаги има процент повредена царевица, вредители или неприятен мирис и това може да намали цената с до 40 цента на бушел.
Чакайте! Забравихме съхраняването! В нашия случай ние можем да съхраняваме почти цялото прибрано зърно в собственото ни зърнохранилище. Понякога остават количества, за които нямаме капацитет. Така че се налага да дадем зърното за съхраняване в местното хранилище. Там се съхраняват милиони бушели. Това ни струва 15 цента на бушел за първите 90 дни, дори и да го продадем още на втората седмица. Но ако не успеем, всеки следващ месец цената се покачва с по 3 цента на бушел. Така че, ако решим да съхраняваме зърното там през цялата година, това ще ни струва по 42 цента на бушел за година. Просто за да си седи в хранилището. Разбира се, ако задържиш зърното, а не го продадеш веднага, може да получиш по-висока цена за него.
Собственото зърнохранилище е голямо предимство. Тази година се наложи да дадем 85 000 за съхраняване за 2 месеца и заплатихме за това 12 750 долара. (Тук, във видеото на Коул, звучи траурна музика – б.ред.) Общата печалба на фермата пада на 1 096 000 долара.
Фермерите са големи експерти по харченето на пари. Един от основните ни харчове е техниката – продължава своя разказ Коул. – Да направя обобщение в тази посока, е много трудно, защото тук подходът на всеки фермер е различен. Някои работят с 50-годишни машини, други предпочитат чисто новата техника, някои комбинират парка от стари и нови машини. Бих ви дал нашите цифри, казва Коул, но не искам съседите ни да са в течение на делата ни, усмихва се младежът. – Така че нека да разгледаме машинен парк на стопанство с нашите размери, в което някои от машините са по-нови, а други – по-стари. Той включва 2 комбайна CLAAS, производство 2013 г., 8-редов силажокомбайн, претоварващо ремарке, трактор с мощност 340 к.с., самоходна пръскачка, сеялка за директна сеитба с работна ширина 24 метра, машини за почвообработка и други. Цената на машините в него възлиза на 900 000 щатски долара. Ако я разделим на 5-годишен период, през който горе-долу се подменят машините, възлиза на 85 000 долара годишно. Общата сума на приходите в стопанството вече намалява до 1 011 000 долара.
Когато става дума за машини, разбира се, по-старите са доста по-евтини, докато по-новите – доста по-скъпи. Но старите имат много повече разходи за ремонти. Новите машини изискват по-малко пари за поддръжка и са много по-ефективни, бързи, големи и комфортни за работа.
Във всяка ферма разходите за средства за семена могат да бъдат най-голямото перо на харчовете. Миналата година засяхме 12 000 акра царевица и това ни струваше 135 000 долара само за семената. Печалбата вече намалява на 876 000 долара. Семената за соята ни излязоха 24 000 долара. Печалбата пада на 852 000 долара. Разбира се, трябва да се погрижим от тази инвестиция да извлечем възможно най-високите добиви.
f8 5Тук е мястото да поговорим за една много специална машина – самоходната пръскачка. Фермерите знаят, че предназначението й е да се контролират плевелите на полето, защото плевелите намаляват съществено добивите. Пръскането се провежда по няколко пъти за сезон и специално през пролетта аз практически живея в кабината на пръскачката. Само за препарати за третиране на царевицата харчим по 48 000 долара годишно. Печалбата намалява на 804 000 долара. Препаратите за соя ни излизат на 28 000 долара. Приходите се свиват до 776 000 долара.
В тази посока на мисли биологичното земеделие звучи привлекателно, защото тогава няма да имаме никакви разходи за препарати за химическа защита. Но за да приложим биологичното земеделие, трябва да минем преходен период от три години без използването на никакви химикали. През тези три години няма да получаваме доплащането, което се полага за биологично производство, тъй като все още няма да сме сертифицирани. А в същото време, без използването на препарати за растителна защита, през тези три години добивите ни ще намалеят драстично. Има и нещо, което трябва да се помни при биологичното земеделие, – то изисква много повече време, много повече трактори, гориво, натоварване на техниката и работна ръка. Обобщено казано, на добре организирано биологично поле добивите ще бъдат двойно по-ниски от това, което произвеждаме ние. Просто (биото) няма смисъл за нас.
Но след като притежаваме наша собствена пръскачка, не се налага да плащаме на никого за пръскане на услуга. В нашия район пръскането на услуга струва по 6 долара на акър, а всеки акър се пръска по няколко пъти на сезон. Така че за 1700 акра, умножено поне по два пъти, прави 3400 акра по 6 долара, или излиза 20 400 долара. Само за да наемеш една машина за пръскане на растенията. Но след като притежаваме собствена, ние спестяваме тази сума.
Дойде време да поговорим за торовете. Мислете за торовете като за хранителна среда, в която растенията да пораснат големи, силни и здрави и да дадат високи добиви. Ние използваме два различни вида торове. Сухи и течни. Сухите торове се внасят наесен, след като приключи жътвата, а течните се внасят с пръскачката. Сухите торове ни излизат по 82 долара на акър. 1200 акра по 82 долара означават 98 000 долара. Печалбата на стопанство вече е 678 000 долара. Що се отнася до течните торове, то тук всеки фермер процедира различно. Напомням, че те се внасят с пръскачката. Така че ако нямат такава, отново излиза на дневен ред сумата от 6 долара на акър за наем. В нашата ферма годишната сума за течни торове възлиза на 108 000 долара. Печалбата слиза на 570 000 долара. Според нашите сметки годишната сума, която спестяваме поради факта, че притежаваме собствена пръскачка, възлиза на 35 000 щатски долара!
Един от най-големите разходи, разбира се, са за рентите. Средната рента в Айова е 220 долара за акър. Някои плащат повече, други – по-малко. Основно това зависи от качеството на земята. Чувал съм за ренти и от 100 долара за акър и за 500 долара за акър. Има фермери, които притежават цялата земя, която обработват, и такива, които арендуват изцяло земята. В нашия случай ние притежаваме 1100 акра и арендуваме 600 акра. Рентата, която плащаме, е 222 долара на акър. За 1700 акра това означава 377 000 долара годишно. Печалбата на стопанството се свива до 193 000 долара.
Някой би казал – ако рентата е толкова скъпа, защо просто не купите земята или не намалите рентата? Това е наистина добра идея. Но случаят не е толкова лесен. Опитайте се да намалите наема на къщата, в която живеете! Успех!
f8 6Но и тук нещата не приключват. Тъй като имаме собствени 1100 акра, ние дължим данъци върху тях. Данъкът върху собствеността, който плащаме за всеки притежаван от нас акър земеделска земя, е 32 долара. По 1100 акра става 35 000 долара данък върху земята всяка година. Приходите на фермата спадат до 158 000 щатски долара. Скъпо си е, въздъхва Коул.
Обаче и това не е всичко. След като купуваме собственост върху 1100 акра по 222 долара за срок от 25 години, ние трябва да платим данък върху това. Тъй като баща ми е добре с финансите, ние плащаме само 60 000 долара. Приходите на стопанството стигат 98 000 долара.

Тук е времето да поговорим за един друг разход. Такси и разрешителни за превозните средства и земеделската техника. Особено когато имаш 20 машини, които се движат като нас. За това перо отиват по 6000 долара годишно. Приходите намаляват до 92 000 долара.
Обикновено фермерите нямат пари през цялата година. Постъпленията идват, след като продадеш това, което си произвел. През останалото време може да имаш и 20 долара по сметката си. Затова се налага да работим със заеми. А заемите имат лихви, които трябва да се плащат. В нашия случай те възлизат на 32 000 долара годишно. Приходите достигат 56 000 щатски долара.
В нашето стопанство имаме много машини. И знаете ли какво? Всички те използват гориво. През 2018 г. сме похарчили 41 000 долара именно за него. Печалбата на стопанството се стопява до 15 000 долара. Да, новите машини са много по-икономични. Обаче тук излизат застраховките. О, да! Застраховките също са скъпи. А има поне два вида – за превозните средства и застраховки върху имуществото. Общо за тях плащаме годишно 40 000. Приходите на стопанството слизат до минус 25 000 долара.
Разходите ни за работна ръка на година възлизат на 30 000 долара и сметката отива на минус 61 000 долара. Налага се да използваме работници, защото понякога нямаме време или необходимото оборудване, за да свършим работата сами.
Любимото ми перо обаче, са разходите за адвокати и счетоводители. Тук отиват 3000 долара годишно. Тотално сметката възлиза на минус 64 000 долара.
F8 7Ремонтите на техниката, които извършваме сами, възлизат на 75 000 долара. Колкото повече работиш с една машина, толкова по-често тя се чупи. Същото се отнася и за това, че колкото е по-стара една машина, толкова по-често се налага да се ремонтира. Опитваме се да ремонтираме каквото можем сами, защото сервизите вземат по 120 долара за час работа. Държим всяка една машина дотогава, докато разходите по ремонтите й започват да струват по-скъпо от ползата, която ни носи, и тогава я заменяме с нова. И въпреки това сметката на стопанството вече е минус 139 000 долара.
През 2018 г. сме похарчили и 5000 долара за консумативи за машините. Тоталът възлиза на минус 144 000 долара.
Мислите, че това е всичко? Не е! Тук идва на ред превозът. Зърнохранилището ни е отдалечено на 65 мили. За извозването на зърното дотам наемаме камиони. Бихме могли да купим наши, но нямаме физическото време някой от нас да шофира по цял ден насам-натам. Похарчихме за това 85 000 долара през 2018 г. Тоталът на стопанството пада до минус 229 000 долара.
Електричество и вода. 10 000 долара на година. Общо – минус 239 000 долара.
В нашето стопанство работим по технологията No-till и затова нямаме разходи за почвообработка. Но тя може да струва от 10 до 15 долара на акър. Избягвайки я, ние спестяваме около 57 000 долара годишно. Другото ни голямо предимство е, че се намираме в Централна Айова и имаме много хубаво време. А това означава, че често не се налага допълнително да сушим прибраната царевица. Например, през 2018 г. не ни се наложи да сушим нито един бушел царевица. Има много фермери, на които обаче им се налага това да го правят. А сушенето на зърното може да бъде наистина много скъпо. Нашата местна сушилня взема по 4 цента на процент. Така че ако царевицата е с влажност 25 процента и трябва да бъде изсушена до 15 %, това са 10 %, тоест 40 цента на бушел. 235 000 бушела по 40 цента означава 94 000 долара. Много фермери като нас имат собствени зърносушилни и ние успяваме да сушим царевицата за 1,5 цента на бушел. А това е значително по-евтино. Но от друга страна, изграждането на зърносушилня е скъпо и потребява електричество.
Да, сумата от минус 239 000 долара баланс на стопанството ни за 2018 г. е реална. Знам, че много хора ще кажат – няма начин да губите толкова пари и все още да сте в бизнеса. Но това са истинските цифри. А представете си, ако реколтата беше по-ниска, или годината – по-лоша. Сигурно се чудите как фермерите продължават да съществуват и да работят. Истината е, че много от тях вече не го правят. Много се отказаха. Защото тази тенденция не е нова. Тя продължава вече около 6 години.
Според мен има четири неща, които задържат нас, фермерите, в бизнеса въпреки тези плачевни резултатите. Първото е – да имаш добри финансови съветници. Те могат да направят чудеса с рефинансиране на плащанията, намаляване на лихвите, удължаване на сроковете и намаляване на данъците. Второто е, че повечето от фермерите имат повече от един източник на доходи. Това означава, че те работят повече от една работа. Специално в нашата ферма ние имаме няколко инвестиции, които носят приходи. Аз печеля по нещо от Youtube канала, брат ми се занимава с предоставяне на услуги по балиране на съседите, а майка ми работи извън фермата на пълно работно време. И е имало доста случаи, когато само нейната заплата е спасявала фермата ни от сигурен фалит. Третото нещо, което държи фермерите на повърхността, са правителствените субсидии. И четвъртото е вярата. Дали в Бог, или в нещо друго, е въпрос на избор. Но ако нямаш вяра, си загубен!
Неща, като времето и пазарите, ние просто не можем да контролираме. Разбира се, можем да се опитаме да станем по-добри търговци, но по отношение на природата нямаме никаква власт. Можем да се опитаме да получим по-добра реколта. Затова трябва да учим повече за науката и новите й постижения. Другото нещо, което можем да подобрим значително, е маркетингът. Преди две години наехме външна маркетингова фирма и това коренно промени нещата за нас. Преди тях ние продавахме всичко кеш и продажбите ни бяха извън всякакъв контрол. Или оставахме без нищо за продаване, или се затрупвахме със зърно, което нямаше къде да съхраняваме. Така че наехме фирмата и започнахме да практикуваме хеджинг. Хеджирането беше това, което направи голямата разлика за нас. Моят съвет към всички фермери е, ако не знаят как да правят хеджинг сделки, да наемат някого, които знае да го прави за тях. И третото нещо, което неизбежно правим, е да затягаме коланите и да намаляваме разходите.
И накрая искам да кажа, че фермерите не правят това, което правят, за пари. Повечето от тях нямат пари. Да, на всеки няколко години може да се случи някоя по-добра година, но фермерите определено не стават богати и тогава. Аз съм трето поколение, дядо ми е започнал работа в тази ферма още преди 90 години и това не е нещо, което може да изоставиш с лека ръка. 

Оставете коментар

Въведете коментара си!
Моля въведете името си тук

Агротехника

Последни новини

X
X