Орехът е ценна овощна култура, отглеждана като единични дървета почти навсякъде в страната до 800 м надморска височина.
Най-подходящи за ореха са местата покрай реките, деретата и усойната страна на неголеми склонове. Ограничаващ фактор за неговото отглеждане са екстремно ниските температури /под минус 29, минус 30°С/ през фазата на дълбокия покой, ранните есенни и късните пролетни мразове. Чувствителността на ореха към повратни зимни студове и късни пролетни мразове се обуславя от факта, че при него сравнително рано започва сокодвижението. Когато след продължително затопляне в края на зимата температурата рязко се понижи се повреждат плодните пъпки, а понякога едногодишни и двугодишни клонки. От късни пролетни мразове под минус 1,1 °С измръзват ресите, зелените леторасти и завръзите.
Към почвените условия орехът не е много взискателен, вирее на различни почвени типове. Най-добре се развива и плододава на дълбоки, свежи, пропускливи, топли и с дълбоки подпочвени води почви. Развива дълбока и мощна коренова система, вследствие на което използва водата от по-дълбоките почвени слоеве и не се нуждае от напояване. Най-важното условие е почвата да бъде достатъчно рохкава, пропусклива за корените, влагоемна и добре дренирана.
Дърветата на ореха се формират в свободно растяща корона при височина на стъблото 1,5 – 2 м. Почвената повърхност се поддържа в черна угар или в чим. Торенето зависи от почвените условия и възрастта на дърветата, а растителната защита се насочва за опазване на дърветата от антракноза, бактериоза, плодови червеи, въшки и др.
