Нямаме алтернатива да спрем и да изчакаме да отминат трудните времена. На този етап просто сме длъжни да работим, трябва да си плащаме дълговете към банките и въпреки високите цени на горивата да намерим начин да оцелеем. С тези думи, в студената оранжерия край сливенското село Мечкарево, ни посреща Веселин Събев, отдал голяма част от живота си да развива земеделие в семейните оранжерии, на полето, от тъмно до тъмно, без работно време, отпуски и болничен. Започва през 2000 година, а в момента със семейството си обработват 12 декара с оранжерии и около 30 декара площи със зеленчуци на полето. „В оранжериите работата е целогодишна, гледаме пипер, краставица и домат за пролетно-лятно и есенно зимно ползване, а през зимните периоди отглеждаме -чесън , лук , марули, въобще нещата, които са сезонни за момента. На външните площи имаме домати „Рома“, пипер, корнишон, патладжан“, разказва с гордост той.
Въпреки, че преди няколко години предава ръководните дейности в ръцете на сина си, той още продължава да помага, да е при разсада, да следи как вървят нещата и да търси изход от поредната трудна ситуация, в която е поставен поминъкът му-високите цени на горивата.
Два декара от оранжериите им са отопляеми на нафта. „Миналата година на вечер горяхме около 350 лв. нафта при цена за литър-1,60 лв. В момента при цена 2,50 лв. разхода отива 500-550 лева на вечер. Ако топлиш два месеца на тази цена сметката става космическа. Цената на продукцията ни ще стане такава, че не се знае после дали клиента ще успее да я компенсира“, казва още той.
Един декар от оранжериите им се отопляват на дърва и въглища. Но според него и там нещата не са по-добре. „Въглищата отиват на 500 лв. за тон и това не е единствения проблем. Има я и цената на транспорта защото на мен ми трябват 20-30 тона въглища. Винаги трябва да залагам и поне 10 % над това, което поръчвам, които ще бъдат откраднати още по пътя до оранжерията“, допълва Веселин Събев.
Големите оранжерии заради скъпата газ отказват да сеят ранно производство, ще засеят заедно с полиетиленовите оранжерии, което ще натовари пазара допълнително в месеците юни и юли и дефакто не се знае дали ще има някакъв ефект от цялото производство. Като се натовари пазара ще паднат цените. Всеки търси алтернативи как да избяга от момента на натоварването.
По думите му, може в края на годината да се окаже, че въпреки целият им труд са 0 на 0, ако не и „вътре“. „И аз искам, ако може днес да затворя и да отворя когато нещата ще са по-добре, но живота продължава, трябва да работим, не можем да зарежем всичко, което сме постигнали досега през годините“, допълва производителят докато отрудените му ръце потреперват от емоциите.
Според него, толкова много са проблемите пред зеленчукопроизводителите като него, че не може да каже, кой е най- големия, но определено сред най-важните е липсата на сигурност. „Нямаме сигурност в нашата работа – не можем да разчитаме на клиента, във всеки един момент той може да се пренасочи към друг, който му предлага същата стока. Той не е длъжен да работи само с нас. Става така, че нямаш сигурност днес, за да инвестираш за утре“, казва той.
Другото, което смята Веселин, е че клиентите не са готови да платят за услугата, която получават. „Те трябва да дораснат до момента да разберат, че за да излезе нашата стока на пазара в нея са вложени инвестиции и ако те не се покрият ние фалираме. Цените са се вдигнали и за нас, но и за него, такова е положението в момента и работим при тези обстоятелства. Би трябвало да е наясно, че това повишение неизбежно ще се отрази на стойността и на нашата продукция, която той купува“, категоричен е земеделецът.
„И за нас е трудно, и за клиента е трудно, всеки търси да се спасява по някакъв начин и не знаем до къде ще стигнем въобще, за да се срещнем някъде“, коментира той.
Болна тема за него е и работната ръка. „Все още се намират хора да работят, но друг е въпроса дали те са правилните за тази работа. Основно са от малцинствата и не са от най-отговорните. Гледат да си получат надницата, а това дали са съсипали половината продукция, с която са изпълнили нормата си, не ги вълнува. Ръчният труд, ако не се свърши както трябва всичките ти други технически и финансови инвестиции заминават „на кино“. Един работник може да те убие и само докато бере, а не можеш да го санкционираш защото, ако го направиш, няма кой да дойде да работи на негово място“, разказва Веско.
Ежедневните малки и големи проблеми, не го отказват от работата. Оранжериите и тази година са пълни с разсад, а утре и вдругиден, и следващата седмица, месец, година той пак ще е в тях защото чрез тях живее и в буквалния, и в преносния смисъл.
Яна Дамянова
