loader image

Учени от Института по лозарство и винарство в Плевен са вписани в Златна книга на българските изобретатели

Отличието е присъдено на официална церемония в Президентството

Четририма учени от Института по лозарство и винарство в Плевен са вписани в Златна книга на българските изобретатели. Наградата е връчена от Президента Румен Радев на 08.12.2021 г. Дългогодишната и активна дейност на проф. Мирослав Иванов, доц. Здравко Наков, доц. Таня Йончева и доц. Ваньо Хайгъров по селекция на нови сортове горзде е основание за отличието. Директорът на Института проф. Иван Пачев разказа пред ,,Гласът на земеделеца” за церемонията и научната работа в юбилейната 2022 г. Навършват се 120 г. от основаването му.

,,Обадиха ми се колегите от Патентно ведомство. Това беше към края на месец ноември. Разбрах, че има предложение колеги от Института да бъдат вписани в Злантата книга на изобретателите. Тя представлява всичко, което е правено, като рационализации, като нововъведения, нови сортове и др. От тази гледна точка се предложи колектив от нашия Институт да бъде вписан. Оказа се, че голяма част от колектива вече не е сред нас. Затова четирите имена на проф. Мирослав Иванов, на доц. Здравко Наков, доц. Таня Йончева и доц. Ваньо Хайгъров са вписани в сегашната Златна книга. За наша голяма радост, това е за втори път”, разказва проф. Иван Пачев. Той допълва, че през 1990 е вписан проф. (малко име)? Вълчев и неговият колектив. ,,От Патентно ведомство ни е издаден сертификат. На 08 декември се състоя тържественото връчване от Президента. Наградата е за допринеслите за развитието на науката и новостите в страната”, пояснява проф. Пачев.

По думите му един нов сорт се създава много трудно, в продължение на петнайсет, двайсет години. ,,Това е една къртовска работа, която изисква много време, упорство, за да се получи това, към което се стремим. В това отношение Института по лозарство и винарство е много добре. За последните дванайсет години имаме десет сорта, одобрени от Патентното ведомство. Тази година имаме възможност да подадем още четири или пет сорта. Въпреки трудностите и лошото финансиране на науката в България имаме такива резултати и предриети действия. Показваме, че все още работим и то много добре”, коментира проф. Пачев.

,,Сортовете, вписани в Златната книга, са с повишена устойчивост на гъбни заболявания и ниски зимни температури. Те са много добри при отглеждане в екологични условия. За тях се ползват по-малко препарати, преди всичко контактни. В случая става дума за бордолезов разтвор с контактно действие. Това е преимуществото на наградените сортове”, обяснява директорът на Института. ,,В списъка освен ,,Кайлъшки рубин” влизат и други сортове. От продажбата на посадъчен материал виждаме, че този сорт е един от най-търсените. С всяка година се увеличава производството ни от него”, продължава той.

,,Тази година Институтът навърша 120 години от основаването си. През този период ние сме направили доста неща. Имам предивид ,,ние”, защото колективите се сменят във времето. Има добра взаимовръзка между старото – това, което е започнато, и производството на новите сортове. Можем да се отсрамим пред гражданите и държавата за това, че продължаваме да работим, да произвеждаме новости”, допълва проф. Пачев.

Според него, процесът с набирането на свежи кадри е малко трудна работа. ,,Заплащането при нас не е така атрактивно, че да привлича млади учени. За сега има млади хора. Имаме трима докторанти от нашия Институт и един от Варна. Надяваме се, че броят им ще се увеличава. Институтът по лозарство и винарство е единственото научно звено в България, което се занимава само с въпросите на лозарството. Само ние имаме акредитация за производство на научни кадри. Това е голям принос в развитието на нашата наука и положително явления в работата на Института”, пояснява директорът. ,, Колегите се занимават изключително и само с научна работа. Те са строго профилирани в различни области като например ентомология, растителна защита, фитопатология, технология на отглеждане на лозата и т.н. и се занимават със строго научната дейност. Преподавателската дейност развиват достигналите ранга на професор, за да предават опита си на младите хора. Не се занимаваме с обучение на ученици, нямаме студенти. Основното е нашата научна работа”, уточнява проф. Пачев.

,,Започнаха да ни търсят производители за консултиране, защото правят грешки в производството на грозде. Като разговарят по между си, взаимно се насочват към Института. Когато се обръщат към нас, ние им даваме правилните отговори на поставените въпроси и си подобряват работата. Освен за посадъчен материал ни търсят и когато вината започват да не ферментират както трябва. Идват и ни питат какво може да се направи. Съответно ги ориентираме дали продуктът може да се превърне в ракия или оцет”, казва още проф. Пачев.

,,Може и да подготвим ритуално подрязване на лозите за Зарезан, но при тази епидемиологична обстановка не се знае. Стига хората да могат да дойдат и да се придвижват спокойно, за да празнуват този празник. През август и септември трябва да отбележим 120 години от основаването на Института, но за момента не работим по подготовка. Нека да се подобрят условията, ще се постараем да отбележим тази годишнина. 120 г. за развитието на един институт се смята за ювенилна възраст. Това показва, че имаме още възможности да работим и да получаваме нови сортове.”

Виолета Кръстева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X