Инж. Добромир Койнов, собственик на фирма СБМЕ 97, обработва около 16 000 дка в района на с. Гара Калояново, Пловдивско. На тези декари той е деверсифицирал своето производство и отглежда дори такива трудни култури като ориз и памук, има и животновъдство. Ето какво ни разказа той за своя опит в земеделието:
„От 2000 г. купуваме земя при възможност. Намираме се в интензивен район, разполагаме и с поливни площи и имаме много богато разнообразие на културите. Залагаме 3000 дка ориз, 2000 дка памук, около 5-6000 дка различни маслодайни, в зависимост от годината, тази засяхме слънчоглед. 2020-та беше сушава и се отказахме от рапицата. На 6000 дка са ни и зърнено-житните култури.
Що се отнася до зеленчуците – направили сме организация да комасираме земята на малките фермери, за да могат да отглеждат зеленчуци. Тук се стопанисват около 2000 дка пипер и домати и без нашата намеса това не може да стане. Няма как един малък фермер да направи 500 дка самостоятелни блокчета, или трябва да ги разхвърля по 20-30 дка и то да е на поливно място.
Няма нужда от спорове, който иска да работи, земя има за всички… И още нещо – от земеделието парите се правят от работа, а не от субсидия, при правилното отглеждане, правилните сеитбообороти и т.н.
Възродихме памукопроизводството. Започнахме със 100, 200, 500 декара, а сега сме на 2000. Това си е цяла технологична линия. Трябва да си възродим науката за памука, защото бяхме забравили въобще как се отглежда. Памукът е култура, на която е нужна температурна сума. Всеки сорт си има потенциал, колкото е по-малка температурната сума, толкова по-нисък му е добивът и обратно. Затова 2021-ва година се оказва тежка за тази култура – започна с големи студове, хладна пролет. И за ориза беше така, но се справихме.
Ние се отказахме от биологичното производство – имахме около 1000 дка, но пазарите в България и начинът, по който се стопанисва около нас земята, не позволяват да се отглеждат такива култури. Биоземеделието трябва да е изнесено в Балкана, под Балкана, далече от интензивното. Не е възможно едновременно и двата вида производства да се развиват успешно. И въпросът не опира само до третирането на конвенционалните посеви и насаждения с пестициди. Просто иска огромни отстояния и много голямо внимание. Затова е наистина трудно да се гледат биологични култури.
Все още за съжаление съществуват и много виртуални чертожници – в нашето землище например има 1500 такива декара с биокултури. Липсва контрол, а това води до съществени проблеми. Така не може да продължава!“
