Земята, като основно средство за производство, създава и ще създава сложни обществени отношения, които следва да се решават в обществена полза чрез адекватна нормативна уредба на всяка страна за да се постигне тяхното преструктуриране, смята Кирил Боянов, председател на ОСЗК – Силистра
През изминалите години се постави началото на една поземлена реформа с възстановяването на земята в нови реални граници с плана за земеразделяне без комасирана собственост и впоследствие този грешен модел, а не възстановяване на собственост чрез акции, извика на живот т.н. комасирано земеползване, което предизвиква приемане на промени с цел „гасене на пожари”. У нас не се трасира изпитан модел на земеделието от запада – семейни ферми и кооперативи на собственици и на практика ОСП и регламентите на ЕС в нашето земеделие трудно „пасват” за нашето земеделие.
Конкретен пример и проблеми, който създава комасираното земеползване при сключване на споразуменията по чл.37”в” от ЗСПЗЗ
В дадено землище, ако един дребен земеползвател се „заинати” да не подпише споразумението и той създава проблеми на останалите земеползватели и често се стига до административно решение на казуса.
Друг проблем за земеползвателите, ако не са платили наема за ползвана общинска или държавна земя, нямат право на субсидии по СЕПП. Но ако даден земеползвател, наел земята на собственик под наем /аренда/ и не изплати наема или рентата, съгласно сключения договор той не се санкционира, а нормативният документ ЗПЗП и ЗДД препраща потърпевшият неполучил наема за отдадената от него по договор земя, да води съдебни дела. Защо е този двоен аршин на регулиране на поземлените отношения?
-Продажбата на идеални части от земята и сключването на договор за наем с идеални части следва да се коригира нормативната уредба.
Не може да се сравнява идеалната част на недвижимото имущество с идеалната част земя, защото тя е основно средство за производство и този казус пречи за принудително решаване на онаследяването и способства за продължаване на раздробяването на земята у нас.
Решаването на онаследяването, ползвайки опита на много западни страни, не само ще намали продължаващата раздробеност и ще ограничи до известна степен „белите петна”, както и ще създаде икономически условия на пазарен принцип да се създадат условия за комасирана собственост и – донякъде отстраняването допуснатата грешка от проведената поземлена реформа от миналото.
-Вече 14 години сме членове на Европейския съюз и никой не си зададе защо нямаме ръст на БДС в земеделието и да се направи анализ и вземат необходимите мерки.
Тук проблемите според мен са комплексни. Първо отново не се посочи какъв модел на земеделие ще се прави. Трябва да развиваме семейни ферми със собствена земя и малка част от наета земя и кооперативи на дребните собственици чрез наета земя. Всичко това е последствие от проведената реформа и тя диктува този бавен път към постигане на комасирана собственост на земята.
Втори важен пофакторен анализ е липса на национално райониране за отглежданите култури, с което науката да даде отговор за всяка култура или насаждение кои райони са най-подходящите в природно-климатично и почвено отношение.
Примери: Не може да отглеждаш зърнени култури в планински райони да получаваш добиви и висока себестойност и да получаваш субсидия на декар, каквато е в Добруджа.
Друг пример е културата лавандула, която изисква бедни почви, а в момента, без проучване и райониране, да я отглеждаш в Добруджа върху почви с дълбок хумусен хоризонт и да получаваш една и съща субсидия на декар.
Трети пример с кайсията – българската наука и практиката е доказала, че ареалът на подходящи природно климатични условия за културата са районите около р. Дунав, Черно море и около басейните около гр.Смолян.
Това са райони с късни слани, подходящи за тази култура, която страда от ранното осланяване.
Районирането в българското земеделие с оглед на ефективно производство е необходимост и с научно-обоснованото определяне понятието малко, средно и голямо земеделско стопанство би трябвало да са критерият за тавана на субсидията.
Диференциация на таваните за субсидиите по секторни политики –зърнопроизводство, лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство следва да има, защото те са предпоставка за средна класа на село в земеделието, за да станат малките средни, а средните големи. Задачата е доста комплексна и изисква нашата аграрна наука да даде отговор на база анализ на структурата на земеделските стопанства и заедно с Министерството на земеделието да предложи на Народното събрание варианти за решение.
За да започне младият човек да сее или да засажда дадена култура, той трябва да има отговор кой район е най-подходящ и освен интернет откъде трябва да получи знания.
Отговорът на този въпрос трябва да получи от Националната служба съвети в земеделието, а те – от научните звена-институти, опитни станции и министерството на земеделието. Днес стопанските субекти в земеделието получават информацията от фирмите доставчици на семена, посадъчен материал за технологията на отглеждане на културата. За да получат знания и съвети от научните звена, трябва да имат сключени договори. Системата на финансиране на научните звена от държавата и от разработването на проекти и от собствена производствена дейност допълват тяхната издръжка.
Не може да върнем онази система на научно обслужване, когато всеки ден на полетата на ОАПК „Дръстър” имаше научни работници. Промени се това обслужване и това обслужване е грижа на всеки арендатор или Председател на кооперация за постигане по-високи резултати.
Нямаме достатъчно родно производство на български плодове и зеленчуци и ги внасяме от чужбина.
Изработването на стратегия за изхранването на своето население е грижа на всяка държава. Намаляването на ДДС по предложение на Министъра на земеделието ще бъде стимул за производство и за употреба на такива
храни. Идеята за създаване на логистични центрове от управляващите ще бъде база за обвързване производството с преработката чрез изграждане на кооперативи на собствениците и клъстер свързващ производството с преработката.
Когато дойдат на власт партиите или дадена коалиция имат желание да реформират поземлената реформа.
Предлагаме и очакваме управляващите, като родолюбци ще направят анализ на земеделието по отношение неговата конкурентноспособност. Наложително е изравняване на субсидията на декар по СЕПП.
България – 32 лв/дка
Румъния – 34 лв/дка
Франция – 61 лв/дка
Германия – 62 лв/дка
Италия – 80 лв/дка
Словения – 89 лв/дка
Гърция – 118 лв/дка
При този размер на субсидия как България ще бъде конкурентноспособна на Европейският пазар? Освен тези високи директни плащания много страни имат и национални доплащания. Дъмпингът на българския пазар от внос на храни от страни на ЕС или трети страни със съмнителни хранителни качества не влияе добре върху здравословното състояние на нацията.
Говори се за устойчиво земеделие, а може ли да имаме такова при тези глобални климатични промени без напояване?
Проблем е при временното комасиране при ползването на земята как да се изграждат кладенци без собственост на земята. Това днес за собствени
водоизточници не е нормативно решено. Но другият път на изграждане на национална подземна хидромелиоративна система при наличие на достатъчно водни ресурси е грижа на държавата. Така както държавата „докара” тока и питейната вода до моя дом, трябва да докара до моята нива и водата за напояване. Да се поучим от примера на Румъния, Гърция, Турция и т.н. Ако все още имаме в климатично отношение граница между четирите сезони, то тази цикличност на засушаване ни задължава с внасянето на Стратегическия план и с Плана за възстановяване и развитие, да помислим в бъдеще какво иновативно земеделие трябва да правим.
Накрая, като дългогодишен симпатизант и участник в реформата на българското земеделие, призовавам да се постигне обединяване на земеделците в браншови съюз.
Досегашните браншови съюзи и НПО все още не могат да постигнат единомислие и всеки „дърпа” чергата към себе си. Очакваме изготвянето на Закон за браншовите съюзи, каквато идея има Министерството на земеделието. Положителна е срещата с тематични работни групи фермери и очакваме България да стане член на Копа-Коджека и нашият глас да се чува в Европейската комисия по земеделие.
