loader image

Институт по фуражите в Плевен предлага решения за устойчиво и органично земеделие при фуражното производство

Проф. Ивелина Николова е директор на Институт по фуражни култури (ИФК) в Плевен. Тя разказа изчерпателно за историята и научната работа на института за „Гласът на земеделеца“. ,, ИФК е създаден през 1954 г., като Плевенският район е много подходящ за отглеждане и развитие на фуражните култури. Първоначалната идея за основаването муе свързана със силно развитото в района животновъдство (рóден край на Сивото искърско говедо, Плевенската черноглава овца, Дунавска и Плевенска породи коне), както и подходящите почвено-климатични условия за интензивно фуражно производство. Основна роля за реализиране на идеята за създаване на Института е изиграл руският професор М.П. Елсуков. Той проучва условията и установява, че Плевенският район е много подходящ за отглеждане на коне, биволи и овце, а по отношение на културите е най-благоприятен за отглеждане на фуражни. Накратко, това е предисторията и основният мотив за създаването на нашия Институт”, разкзва проф. Николова.

По думите й, след издаването на постановление на Министерстовото на земеделието и горите през 1954 започва дейността на Института. ,,До момента в периода на дългогодишна научна, селекционна и технологична дейност са създадени 26 сорта фуражни култури, при 11 вида едногодишни, многогодишни, бобови и житни култури. Нашият институт е уникален и единствен с това, че извършва иновативна научна дейност, както и научно-приложна и консултантска в областта на селекция, семепроизводство и технология на отглеждане на фуражните култури. За съжаление, в последните десет години се наблюдава рязък спад на числения състав на нашия институт. В далечните 80-те, 90-те на 20-и век числеността е надвишавала 150 служители, докато днес достигаме общо четиридесет служители за целия институт. Към настоящия момент работим 11 учени, при положение, че преди десет години са били около 40. Това показва какъв огромен спад има в научния потенциал. Това е трайна тенденция, която се наблюдава в научните институти”, коментира проф. Николва.

,,В момента ИФК има два научни отдела – 1) отдел по семепроизводство и селекция на фуражните култури и 2) отдел по фуражно производство. Самите наименования подсказват тематиката на научна работа. Основната дейност на отдела по селекция и семепроизводство е свързана със създаване на сортове, отговарящи на съвременните изисквания за производство на фуражи и опазване на околната среда. Основни решаващи показатели при селекцията са висока продуктивност, съчетана с високо качество на фуража и семената, устойчивост на стресови фактори, добра адаптивност и стабилност към условията на средата. Водещо място заема селекцията на люцерна, която е известна като „царица при фуражите”. Също така значителна част от селекционния процес е насочена към създаването на нови сортове фуражен грах, фуражен фий. Напоследък наблягаме и на не толкова традиционни, но алтернативни на фуражни култури, като например лупината, секирчето. Основната дейност на селекционерите цели създаване на такива сортове, които да имат висок продуктивен потенциал, но същевремнно да бъдат пластични и стабилни в съвременните климатични условия. Като имаме предвид съвременното глобално затопляне и засушаване, създаваните български сортове са много актуални за нашия пазар. Те са пригодени именно към сега действащите условия на засушаване, с които се преодолява един много важен проблем в земеделието, липсата на влага за нормалното развитие на културите. Освен този важен аспект при създаването на фуражни култури, не на последно място е създаването на соротове толерантни, а в някои случаи и устойчиви на вредителите”, обяснява проф. Николова

,,При отглеждането на фуражните култури важно звено в технологията заема контролът на вредителите, имам предвид болести, плевели и неприятели, като тяхната численост не трябва да надвишава определения праг на икономическа вредност. Проучванията ни в тази насока са насочени към сортова толерантност спрямо нападенията от основни вредители. Този подход не само позволява намаляване на разходите при отглеждане на фуражните култури, но и гарантира по-висока продуктивност и проявя на продуктивен потенциал на самия сорт”, продължава директорът на Института. Според нея, много важен аспект от дейността е поддържането и семепроизводството на създадените от института сортове. ,,В дългогодишната си дейност в областта на селекцията сме създали 26 сорта, сред които единадесет сорта люцерна. В момента предстои последно изпитване в Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) за RHS на нов сорт люцерна и се очаква включването му в сортовата листа на България. Сред бобовите култури са съдадени и сортове зимен и пролетен грах, зимен и пролетен фий, осъществява се селекционен процес при еспарзета и звездан. В момента се стремим да разширим производството и на фацелия, като тези култури са много добър фуражен източник, богат на протеини. Еспарзетата, звезданът и фацелията заемат своето място не само като фуражни култури, но и са много ценни и предпочитани при пчеларството. Разполагаме със създадена широка палитра от сортове житни култури, като тръстиковидна власадка, ежова главица, гребенчат житняк, пустинен житняк, пасищен райграс. Подготвяме за официално сортоизпитване в ИАСАС кандидат сортове сорго, които също участват при формирането на фуражните дажби за животните”, уточнява проф. Николова.

По думите й важен аспект и предимство при отглеждането на фуражните култури е създаване на смесени посеви, с участие на бобови и житни компоненти в определени съотношения. ,,Това е един много добър алтернативен метод на конвенционалното земеделие. Смесеното отглеждане създава не само условия бобовите и житните култури да прояват своя продуктивен потенциал, но и е един от агротехническите подходи за борба с вредителите. Той води до значително редуциране плътността на плевелите, неприятелите и болестите. Числеността на вредителите се контролира до нива, при които те не могат да повлияят върху производителността на съответните култури. От 2022 г. влизат в сила Европейски директиви, свързани с ограничаване използването на азотни торове в земеделието. Именно в това направление имаме готови отговори за фермерите в практиката по отношение на редуцирането на тези азотни норми чрез смесено отглеждане на бобено-житен компонент. Така не се налага внасяне на пълното количество азот при тези култури.”,подчертава проф. Николова.

,,В отдел „Фуражно производство” продължаваме да работим върху усъвършенстване на екологосъобразни технологии при отглеждането на културите. Много актуални са и проучванията, свързани изцяло с устойчивото земеделие. Един от тези компоненти е смесеното отглеждане на фуражни култури. Значителна част от изследванията са насочени към използването на различни биологично активни вещества, които ограничават щетите от различни вредители. Има се предвид използването на биологични продукти с инсектициден и хербициден ефект. Също и на продукти, повишаващи продуктивността и физиологичния статус на растенията, чието прилагане е насочено към биологочино и екологосъобразно производство. Проучваме използването на биологични торове, които да заместят синтетичните. В обобщение, технологично-подобрителната работа при фуражните култури е насочена към разработване на екологосъобразни технологии, с решаващо значение за опазване на околната среда; изграждане на устойчиви растителнозащитни системи; разработване на интегрирани системи за устойчиво и органично земеделие при фуражното производство, както и разработване на технологични прийо̀ми и програми за отглеждане на фуражните култури в условията на трайно засушаване. Научната дейност в отдела има решаваща роля за повишаване на продуктивността на културите, като прилага разнообразни подходи, щадящи почвата, околната среда и полезната ентомофауна. В тази насока институтът разполага със значителни разработки, които се прилагат при актуализиране на технологиите”, продължва директорът.

Проф. Николова дава сведения и за реколтата от миналата селскостопнаска година. ,,Относително благоприятна бе изминалата 2021 година при отглеждането на нашите култури. Освен със семепроизводство Институтът бе ангажиран и с масово производство на слънчоглед, пшеница и ечемик. По отношение на слънчогледа избрахме хибрид, отглеждан по технологията ,,Експрес”, спазвайки всички технологични звена, който даде отлични резултати в Плевенския регион. Успяхме да достигнем среден добив от 300 кг / дка, който надвишава средните добиви за страната. Почвените условия оказват изключително голямо влияние върху продуктивността, като благодарение на разположението на не малка част от нашата земя върху богатия чернозем в община Долни Дъбник, реализирахме висок добив. В местност ,,Комудара”, на 3 км от института, почвата е оподзолен чернозем и разликата в добива е 50 кг. За пшеницата също беше добра година, успяхме да реализираме 450 кг на дка, а за ечемика около 300 кг/дка. По отношение на фуражните култури получихме оптимални добиви чрез спазване на съответните технологии. При семепроизводствените посеви решаващ фактор за висока продуктивност (семена и надземна маса) е навременно третиране срещу плевелите и основните неприятели. Предвид наличието на снежна покривка до момента, сме обнадеждени, че културите ще презимуват успешно и ще имат висок потенциал за растежа през пролетта. Очакваме висока продуктивност през 2022 г.”

Виолета Кръстева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X