От сектора настояват за спешна среща с Министъра на земеделието
Интервю на Ася Василева
Господин Божанков, какво е положението в птицевъдството в момента?
Птицевъдството в момента е в трагично положение. От 2020 г. секторът не е подпомаган по никакъв начин. През миналата година птицевъдите бяхме едни от първите, които сигнализирахме, че ситуацията става много критична, и че вече има производители, които преустановяват производството си. Вероятно ще има и още такива случаи. Има колеги, които казват, че ако и през следващите месеци продължи ситуацията да е такава, ще приключат с производството. Други колеги вече се преориентират към различни производства.
На този етап държавата не ни обръща достатъчно внимание, тъй като птицевъдството и свиневъдството не се водят за чувствителни сектори. Европа е определила, че тези производства не са чувствителни и тотално са ни разделили от животновъдството. Като кажат в Министерство на земеделието животновъдство, нямат предвид птицевъдството.
До момента не сме подпомагани по нито една Ковид мярка. Казват ни, че взимаме държавна помощ за хуманно отношение към животните. Да, взимаме, но тази помощ е за допълнителни ангажименти, които сме поели. Това не е антикризисна мярка. Не ни помага по никакъв начин в тази криза. Напротив, тази мярка ни ограничава капацитетите и поставя още много тежки изисквания пред нас. Ние трябва да полагаме по-високи грижи и да използваме по-малко лекарства. Не виждам тенденция това да се промени. Имаме предложения към Министъра на земеделието, поискали сме среща и се надяваме да ни изслушат. За момента от министерството са се фокусирали върху чувствителните сектори и организациите на производителите.
Какво включват накратко вашите искания към МЗм? Какво би помогнало на сектора в този момент?
Едно от основните ни искания е за намаляването на ставката на ДДС. То е залегнало и в Коалиционното споразумение като ангажимент. Ще настояваме и за държавна помощ за закупуване на фуражи. Има няколко регламента, по които такава държавна помощ може да се нотифицира. Въпросът е да има желание и да се защити искането аргументирано.
По отношение на държавната помощ за хуманно отношение ще настояваме бюджетът да бъде увеличен, защото в България дори не сме близо до разрешените от Европейския Съюз ставки. Те са доста по-високи от това, което получаваме. Надяваме се това ни искане да залегне в Бюджет 2022. Допълнително ще настояваме мярката за хуманно отношение да бъде продължена и през новия програмен период.
Само че държавната помощ при липса на бюджет, ще трябва да почака поне до април. Ще издържат ли производителите дотогава?
Ако имаме такава сламка, за която да се хванем, ще намерят начин да удържат, надявам се.
Каква е сметката в момента в птицевъдството?
70 процента от себестойността на продуктите в птицевъдството – както на месото, така и на яйцата, се формират от фуражите и суровините за фуражи. След това се нареждат отопление, ток, медикаменти, петролни продукти и т.н. Фуражите поскъпнаха почти двойно в сравнение с 2019 г., докато продажната цена на пилешкото и яйцата почти не се е увеличила. Вече от доста дълъг период време колегите работят на загуба. И единственият начин за справяне със ситуацията при тях е допълнително теглене на кредити. Нашето производство е свързано с доста големи инвесиции, за момента имаме материална база, която можеше да се залага за кредити. Но това е до време.
Надеждата на всички колеги е, че държавата ще се намеси по някакъв начин, за да не потънат в дългова спирала. Но засега специално за птицевъдството не виждам такава заявка за помощ от страна на държавата.
Какъв дял от пазара в страната задоволява българското производство на птиче месо?
Българското птицевъдство произвежда около 80 хил. тона птиче месо на година. От тях по-големите производители успяват да изнесат около 20 000 – 30 000 тона и остават около 50 000 тона птиче месо за българския пазар. Отделно България внася около 120 000 тона птиче месо всяка година. Общата консумация е около 170 000 тона, от които само 50 000 българско производство. Това показва, че секторът отива на затриване, ако нещата продължат така.
Каква е ситуацията с епизотичните заболявания в птицевъдството в момента?
Европейският съюз издаде директива, с която предприема стъпки към разрешаването на ваксинирането срещу Нюкасълска болест на родителите. До сега беше възможна ваксинацията, но държавите, които я прилагаха, нямаха право да продават в ЕС. Много държави вече подадоха заявления за разрешение. България се бави с постъпките за такова разрешение. Това също ще бъде поставено като тема при срещата с Министъра на земеделието, която сме поискали.
Вие съгласни ли сте, че птицевъдството не е чувствителен сектор?
Никой от колегите в България няма усещане, че ние сме по-добре от останалите сектори в животновъдството. Може би в Европа птицевъдството и свиневъдството са доста по-развити. И то си личи, защото нашето производство не е конкурентноспособно на тяхното. Не по качество, а като себестойност на българската продукция. Щом европейското птиче месо влиза в България на по-ниски цени от тези, на които произвеждаме. Ние продаваме съвсем малко по-високо от цената на вносното месо, защото не можем да си позволим да продаваме на реални цени. Останалите държави членки използваха Ковид кризата, за да финансират всички сектори и затова са и по-конкурентноспособни.
Тоест не виждате причина да не сте в приоритети на Българската държава, както останалите сектори на животновъдството?
Разбира се, че не. Птицевъдството е сектор, в който работят много хора. Плащаме данъци и осигуровки. Смело мога да кажа, че сектор птицевъдство е над 90% на светло, и огромна част от данъците от животновъдството идват точно от свиневъдството и птицевъдството. А държавата фокусира подкрепата си към сектори с огромни проблеми със сивия сектор. Няма лошо и тези сектори трябва да се справят с този проблем, но трябва да има някакъв баланс.
