loader image

Тодор Джиков, НАК: Не бива да се вторачваме само в таваните на субсидиите – те не са панацея

Вместо да повишават осигурителните прагове за селските стопани, да пресекат ДДС аферите – така ще получат повече приходи за фиска

Визитка:

Тодор Джиков е роден през 1970 г. Завършил е Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София. Макар да е столичанин, се впуска в предизвикателството да се занимава със земеделие на село още по времето, когато всички останали се стремят към жълтите павета. Занимава се професионално с производство и търговия на картофи за консумация и преработка и на посадъчен материал за картофи. Управлява свое дружество с такава дейност – „Фермер 2005“.

Председател е на Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК). Тя обединява над 250 представители на този бранш от цялата страна, повечето от които – с големи стопанства, отглеждащи по 80-200 дка площи. Голяма част от членовете са до 45-годишни, а радващото е, че така в организацията има приемственост и визия за бъдещето. Бил е съветник на един от предишните зам.-министри на земеделието по времето на Десислава Танева.

Тодор Джиков е сред представителите на агробизнеса, участващи в заседанията на Тематичната работна група, която съставя Националния стратегически план за следващия програмен период – до 2027 година.

– Г-н Джиков, в какво състояние е българското земеделие на прага на новия програмен период? От какви промени се нуждае, за да отговори и да се впише в новите реалности?

– Аз мисля, че в българското земеделие през последните 15-17 години се допуснаха редица системни грешки, бих ги нарекъл, които на практика доведоха до срив в системата на сектора, до едно монокултурно земеделие, при което липсва каквато и да било продоволствена сигурност за страната. И на практика имаме много, много сериозна работа в посока политики, цели, решения, схеми, мерки и така нататък, за да може да възстановим изчезващите сектори, каквито са производството на плодове и зеленчуци и тревопасното животновъдство.

– Какъв приблизително е спадът в секторите, които споменахте?

– Реално погледнато, в момента в България се внасят над 50-60% от плодовете и зеленчуците и над 70% от продукцията от тревопасното животновъдство. Не можем да ги определим с точност колко са, защото има огромна сива икономика – над 70%, която на практика изкривява статистиката и не дава възможност адекватно да отразим огромния дисбаланс и липсата на производство.

– Кои са, според Вас, най-спешните и най-важните задачи пред новия екип на Министерството на земеделието?

– В момента сме на тема определяне на тавани по първи стълб. Тези дни имаме покана от председателя на Комисията по земеделие в Народното събрание да присъстваме на среща заедно с членовете на комисията и браншови представители. Използвам възможността да кажа, че за мене лично като експерт и за Националната асоциация на картофопроизводителите като браншова неправителствена организация стои изключително важен въпрос. А той е – даже и да изберем най-твърдия вариант на таван при регресивно плащане от 60 000 евро нагоре, който ще донесе, да речем, 1 милиард евро допълнителна събираемост, която в периода до 2027 година може да се насочва към втори стълб, ако не направим нищо в посока осигуряване на достъпа до пазари за производителите на плодове и зеленчуци, на регулиране на търговията на едро и съответно на търговията на дребно, която е трагикомична от гледна точка на контрол, приходи за фиска и здравно контролиране на продуктите, ако не направим нищо за адекватна защита на земеделската продукция от природни бедствия и пазарни сътресения, ако не направим нищо за градоносната защита на цялата територия на страната, ако не направим нищо в посока завършване на доброволната комасация или промяна в Закона за ползване на земеделските земи, ако не направим нищо за това да се субсидират субекти или земеделски стопанства, които произвеждат качествено и количествено, ние ще отрежем едни зърнопроизводители и нищо повече на практика няма да постигнем. И обратно – ако изберем най-мекия таван, но направим всичко, останало, което изброих, ние ще постигнем много повече за възстановяването на тези сектори. Така че нека да не се втренчваме само в таваните – колко са и какви трябва да бъдат, колко едри стопанства ще бъдат засегнати и какво ще генерират, а комплексно да подходим – да обърнем внимание на цялата проблематика. Вярвайте ми, аз съм сигурен, че и тези, които са управлявали в последните 20 години земеделието, като виждат какво е състоянието му, въобще не им стиска да се връщат да управляват.

– Нека поясним – какво значи мек или твърд таван?

– Да речем, таванът, който ще обхване най-много стопанства, това е регресивният таван. При него от 60 000 евро на стопанство ще започне ограничаване на 25% от субсидията, стигайки до 80 000 евро, ще бъдат спрени 85% от субсидията, а при 100 000 евро няма да получава нищо. При така приетия таван ще бъдат засегнати към 1700 едри зърнено-житни стопанства и ще се генерира около 1 милиард евро до 2027 година. И обратно – ако въведем твърдо 100 000 евро за таван с приспадане на заплати и осигуровки, ще се засегнат едва 256 стопанства и ще се генерират само 100 милиона евро за програмния период. Това имах предвид.

– По Ваше мнение кой е по-добрият вариант?

– Аз го казах. Ако вземем по-регресивния вариант и не правим нищо по всички останали проблеми, все едно не сме направили нищо. И обратно – ако дадем свобода и закачим по-малко едри зърнено-житни стопанства, в същото време насочим усилия и с държавни помощи, и с промяна на закони, и с всичко това, което изброих, може да постигнем много по-бързо възстановяване на секторите.

– А за Министерството на земеделието попитах, защото много се обсъжда новото ръководство на ведомството. Смятате ли, че в този състав то може да се справи, има експертизата да се справи с труден отрасъл като селското стопанство?

– Изминали са само 30 дни, откакто това политическо ръководство застъпи в това министерство. Всички знаем, че и министърът, и заместник-министрите нямат аграрно образование. В същото време обаче ние вече 20 години наблюдавахме политически ръководства, които макар в голямата си част да бяха с аграрно образование, докараха земеделието до колапс. С изключение на производствата на зърнено-житни и маслодайни култури. Така че не бих се наел в момента, само след 30 дни престой на новото ръководство, да кажа, че това е грешка. Аз ще дам един пример, който няколко пъти се завъртя в публичното пространство. Много от най-добрите министър-председатели на България в следосвобожденската ни история са били преди това министри на земеделието, макар да не са имали аграрно образование – Андрей Ляпчев, Петко Каравелов и други. Така че нека да не избързваме, нека да изчакаме, нека да имаме малко търпение. В крайна сметка ние 20 години вече подписваме празни чекове и даваме в аванс доверие на политическите ръководства. Нека да поизчакаме малко и сега.

– Колко време трябва да изчакаме, според Вас?

– Мисля, че до края на февруари, когато се предаде планът на България и се види заложеният бюджет и разпределението на средствата по държавни помощи и отношението към регулиране на търговията на едро и дребно, ще ни станат ясни много неща. В крайна сметка още месец можем да издържим.

– Общоизвестно е, че страната ни много се забави с Националния стратегически план, с Плана за възстановяване и устойчивост? Има ли опасност това закъснение да се окаже фатално и какво може да се направи, за да избегнем лош сценарий?

– Аз съм привърженик на това, че е по-добре да дадем в последния момент нещо смислено, отколкото да бързаме и да дадем поредните грешни или недотам добри стратегии, цели, политика.

– Може би имате предвид, че в първоначалния вариант на плана дори изобщо бяха изпуснати напоителните системи?

– О, това е един огромен проблем! Аз твърдо настоявам да се използва заемната част на Плана за възстановяване и устойчивост, да се направи рекапитулация на необходимостите от възстановяване и рехабилитация на напоителните съоръжения на България и в рамките на 2-3 милиарда лева да се използват, за да се възстановят хидромелиоративните съоръжения на България. Обществото е готово за това нещо, земеделските производители също са готови. При едно правилно преструктуриране на дружеството „Напоителни системи“, при едно правилно управление, при възстановяване на производството в сектора за плодове и зеленчуци, които използват вода за напояване, както и в производството на царевица, слънчоглед и така нататък, едно такова дружество, при правилно управление – още веднъж да го кажа – може само да си изплати този заем в рамките на 30 години. Това не подлежи на коментар, това задължително трябва да се свърши. Ако не го направим, това означава, че управляващите в България нямат хоризонт, нямат държавническо мислене. В момент, в който всички четем и знаем, че предстои период на засушаване и повишаване на температурите, че количеството и резервът на вода намаляват в световен план, че България е страна, в която е доказано, че ще изпитва недостиг на вода за напояване, трябва да сме изключително безотговорни и недалновидни, ако не инвестираме в хидромелиоративната си система и в нейното възстановяване.

– И все пак – какво още е най-важно да се направи за тези два ключови документа, за да избегнем по-лошия сценарий, да не изгубим пари?

– Искам да Ви кажа, че в момента ние от земеделската общност не знаем какви са бюджетите по схеми и мерки. Все още. А сме вече 25 януари. Тоест – ние не знаем какъв ще е бюджетът по мярка 11 „Биологично земеделие“, не знаем какъв ще е бюджетът и съответно компенсаторните ставки на декар по мярка 13 „Компенсаторно подпомагане на хектар в необлагодетелстваните райони“, ние не знаем какви ще са бюджетите по агроекологичните мерки. Няма как в момента да вземем реално отношение. Това трябва да стане по най-бързия начин, трябва да се представят от експертите, участващи в групите, които определят политиките в нашия план. Трябва да станат публично достояние. Може ли да коментираме схеми и мерки, без да знаем какви ща се бюджетите и ставките. Няма как да стане.

– Очаквате ли дългогодишните пороци при финансирането в земеделието – хвърляне на пари на вятъра, множество възможности за злоупотреби – ще бъдат изчистени в новия стратегически план? Можем ли да разчитаме, че той ще ни доближи до крайната цел – българското селско стопанство да премине на качествено ново равнище?

– Вижте, тука политическото ръководство на Министерството на земеделието трябва да отчете нещо много важно. Досега субсидиите, средствата, които се отпускаха за земеделие, бяха при условие да се спазват определени регламенти. Сега те ще се отпускат, но ще има мониторинг дали са постигнати заложените цели. Тоест, ние ще поемаме определени ангажименти. И ще докажем, че парите, които сме усвоили, са дали резултати, постигнали са конкретни цели. Така че, ако искат да не ни отрежат 2025 година с бюджетите, трябва да направят всичко възможно, трябва да се вслушат и в бранша, така че да се направят схеми и мерки, до по-балансирано производство, до възстановяване на бранша, до продоволствена сигурност, до спазване на зелени ангажименти по отношение на екологията, опазване на природата, на водите, на почвите. В същото време обаче искам твърдо да подчертая, че със сляпото следване на Зелената сделка и поемането на каквито и да е биологични или екологични ангажименти в най-твърд вариант на практика ще доунищожим проблемните сектори вместо да ги възстановим. В Западна Европа, специално в сектора за плодове и зеленчуци и за продукти от тревопасно животновъдство има свръх предлагане и те могат да си позволят намаляване на производството и поемане на най-различни екологични ангажименти, без да си нарушават продоволствената сигурност на държавата. Докато при нас това не е така и трябва много внимателно да се анализира ситуацията и още по-внимателно да се слушат желанията на някои зелени така наречени експерти, които са изключително гръмогласни по принцип и под прикритието на един супер красив хоризонт за нас, както го очертават – от чиста природа и прекрасни сънища, да не стане така, че да се превърнем във вносители на плодове, зеленчуци, месо и мляко и да не си произвеждаме нищо.

– Ние вече сме станали вносители на плодове, зеленчуци, месо и мляко, както си говорихме преди малко. По-голямата част от селскостопанските стоки на пазара, както и Вие казахте, е внос, за съжаление. При нашия климат и условия за земеделие това си е грехота, но е факт.

– Вярно е, за съжаление! И това е голямата сигнална лампа, която трябва ярко да свети при вземането на решенията за тази велика и уникална Зелена сделка.

-Възможна ли е тя за реализиране, според Вас, както е замислена сега?

– Там, където има свръхпроизводство и там, където държавите могат да си го позволят, имат добри приходи във фиска и в бюджета, могат добре да компенсират загубите на земеделските производители от „позеленяването“, които ще бъдат ударени при поемането на най-различни агроекологични ангажименти, много от които – меко казано – са спорни (но да не влизам в тази посока, че ще гракнат срещу мене и ще ме изядат гръмогласните люде), може би да. Но при нас, когато едвам се съвзема или се правят опити да се съвземе някакво производство и те му въведеш най-твърдите, най-строгите мерки и схеми и намалиш на земеделския производител с 30-40% добивите, защото – няма какво да се заблуждаваме – това води до намаляване на добивите и съответно повишаване на цените. И когато на практика започнеш да изкарваш продукция, за която трябва да се съобразиш ценово с покупателната способност на българския потребител, а тя е изключително ниска, да не постигнем обратния ефект. С една дума – да се самоубием!

И нека не забравяме още нещо. Ние, по-възрастните или по-големите, хайде така да го кажем, много бързо забравихме с какви жестоко отровни препарати се работеше преди 20-30-40 години и на практика започнахме да се изчистваме от тях, започнахме да използваме и в момента използваме много по-меки активни съставки, по-малко торове, започнаха да навлизат така наречените биологични или органични торове, които са на базата на естествени торове от животновъдството и птицевъдството. Така че знам, че са много амбициозни зелените в България, знам, че са много активни, знам, че крещят много, знам, че са много гръмогласни. Но знам също така, че ние, земеделските производители, също искаме да имаме място под слънцето, искаме нормални доходи, искаме устойчивост – за нас и за нашите семейства, защото имаме право поне на това.

– Какво трябва да се промени, за да имаме в страната ни достатъчно много устойчиви земеделски стопанства, както и по-добри възможности за развитие на селскостопанска дейност в планинските и необлагодетелстваните райони – Вие като картофопроизводител знаете, че там много по-трудно се прави земеделие?

– Добре е да разделим двете неща, защото философията на подпомагане в планинските и полупланинските райони е една в цяла Европа. Доказано е, че това са райони, които не могат да постигнат икономическата рентабилност и ефективност на всички останали земеделски райони в Европа. Затова е необходимо да се субсидират повече не само в парично изражение, а и като данъци, отпускане на кредити, предоставяне на заеми от държавата. Ще посоча като пример Швейцария. Ако там поемеш ангажимент, че ще останеш да живееш в едно планинско селце в Алпите, макар то да е само на 50-60 км от Люцерн, ако стоиш горе, където няма заведения, поликлиники, други удобства, държавата първо ти дава два пъти повече пари, след това ти дава заем, ако не се лъжа – до 100 000 швейцарски франка, който ти опрощава, ако останеш до 15-ата година горе. Така че ние имаме нужда от друга философия. Не чисто икономическа, трябва и социален поглед, иначе ще изпуснем тези райони и ще се обезлюдят тотално. И от друга гледна точка, обръщайки внимание на стопанствата в останалите райони, ние трябва да се стремим да ги направим икономически ефективни. И там проблемите са големи. Първото нещо са липсата на пазари. Българският производител на плодове и зеленчуци на практика е изключен от пазарите. Оттам нататък той спира да произвежда. В последните 15-16 години това е трайна тенденция. А тя води до обезлюдяване на малките населени места и до липсата на качествени работници – те се пръснаха по света и се трудят в градините на чужди страни. Тези неща, като ги събереш, ти става ясно, че е изключително трудно възстановяването – липсват ти пазари, липсват ти работници, субсидиите са ти по-ниски в сравнение с тези на конкурентите ти от други страни и на практика единственото, което ти остава, е да захвърлиш всичко и да тръгнеш на гурбет. Имайте предвид, че българинът е изключително привързан към родното си място. И да пречупиш това нещо, което сякаш е генетично заложено – масово да напускат семействата си, да си оставят къщите, местата където са израснали и където са близките им, означава, че тези хора не могат повече да търпят!

Реално погледнато, устойчиво стопанство е това, което произвежда продукция с по-висока принадена стойност. Изключително подходящо е именно стопанството, произвеждащо плодове и зеленчуци, защото при тях принадената стойност е по-висока. Второто е, че производството на плодове и зеленчуци генерира много повече трудова заетост на единица площ, тоест – нуждае се от много повече работна ръка. Но това се явява като проблем – като сложиш липсата на адекватно поведение и мерки, които да компенсират земеделските производители при възникнали загуби на продукция вследствие на лоши метеорологични условия или вследствие на пазарни сътресения, като не можеш да ги обезщетиш правилно, превръщаш условията в неподходящи за развиване на такъв вид земеделие.

– А какво е необходимо, за да имаме в България устойчиви агро стопанства, те да бъдат гръбнак на българското земеделие и надежда то да има бъдеще?

– Българският земеделец трябва да се научи да произвежда качествено, да си прави сметката, да се научи, че колкото повече хубава продукция произвежда на единица площ, толкова по-голям ще му е приходът. В същото време държавата трябва да осигури адекватен контрол в търговията – и на едро, и на дребно. Защото в момента е башибозук! Вилнеят – куцо, кьораво и сакато внася откъдето си иска и каквото си поиска, продават на който им поиска, не плащат никакви данъци.

– Да не забравяме и практиката с префактурирането – вносна продукция да се пише по документи за българска и да се предлага като такава на нашия пазар.

– Естествено! Но аз това съм го казвал. Трето качество продукция се препакетира и се продава за първо, някои използват измислени зелени картончета, за да продават по 12 месеца в годината без касови апарати домати, пък даже и банани. Може ли със зелено картонче на земеделски производител, който реално се е регистрирал с 5 декара домати да продаваш 12 месеца на общинския пазар в „Красна поляна“? Това само в България става. Всичко това е комплексно. Те са четири основни неща и много пъти съм ги казвал. Първо е осигуряването на пазари. Второто – контролът в търговията на едро и на дребно. Третото – адекватното компенсиране на загубите вследствие на природни бедствия или пазарни сътресения. И четвъртото – осигуряване на работна ръка. Това е фундаментът! И оттук нататък, когато държавата създаде едни прекрасни условия за възстановяване на сектора за плодове и зеленчуци, а земеделският производител не проумее, че трябва да се сдружава, да се кооперира, че трябва да произвежда качествено, държавата вече не може да му помогне. Тогава ще оцелеят само тези земеделски производители, които произвеждат и работят според пазара и неговите изисквания. Това е устойчиво земеделие. А мога да Ви кажа и кое е неустойчиво земеделие в момента. Ще се прехвърля в сектора за животновъдство. Не като земеделски производител или като производител на картофи и зеленчуци, не като конкурент заради това, че делим един бюджет по обвързано подпомагане или един бюджет по така наречените държавни помощи. Като икономист ще го кажа. В момента вземането на едни пари в сектора произвежда неконкурентни животновъди. Те свикнаха държавата да им изхранва животните и по-голямата част от тях не си мърдат пръста да създадат устойчиво стопанство, да си затворят цикъла, за да могат да си произвеждат сами храната за добитъка. Защото, ако в момента имахме 95% от стопанствата, които има Западна Европа, където сами си произвеждат фуражите, нямаше да се вайкат: Олеле, мамо, каква е цената на фуража! Да де, но държавата не е длъжна да изхранва животните на тези фермери. Те трябва да си направят устойчиви стопанства. Знам, че им е тежко, знам, че работата им е 365 дни в годината, че се трудят 24/7, знам, че имат проблеми с работната ръка – пастири, доячи, гледачи и така нататък. Само че, когато не работиш правилно, държавата няма как да ти помогне, особено в такива моменти, в които благодарение на ковид проблемите цялата икономика в България, а и не само икономиката, а всички имат нужда от помощ.

Искам да спомена още едно нещо – това е темата за застраховките. Време е да разберем, че трябва да се научим да застраховаме. Но нямаме застрахователна култура. Един таксиметров шофьор използва колата си като средство да си изкарва прехраната, нали така? Когато катастрофира и няма „Автокаско“, държавата ли ще му плаща ремонтите, за да не остане без доход? Същото нещо е и при нас. Държавата трябва да направи един механизъм, при който земеделският производител да има съучастие при застраховане на продукцията. Трябва да се работи към създаване на Национален гаранционен фонд. Да вземем за пример националното доплащане, ако не се лъжа, на декар е лев и 50. Ами при 40 милиона декара всяка година, ако тези пари се насочат в гаранционен фонд, ще се акумулират 60 милиона лева средства за компенсации вследствие на природни бедствия.

– Но колегите Ви веднага биха репликирали, че доходите им са ниски и не могат да си позволят още разходи. Особено сега, когато са свръхчувствителни при намеренията за драстично увеличаване на осигурителните им прагове до 710 лева.

– Вижте, лев и петдесет или лев и осемдесет едва ли ще бутне една стопанство. В момента, в който започнем да говорим в тази посока, мисля, че ще трябва да спрем да говорим за земеделие и субсидиране. Първо, на всички трябва да ни е ясно, че е необходимо да участваме солидарно в попълването на националния бюджет и по-специално на средствата, които се използват за социални дейности, пенсионни и здравни плащания и така нататък. И на практика трябва да правим отчисления. Второ, на всички трябва да ни стане ясно, че от нашите пенсионни вноски на месец зависи как ще посрещнем старините си и какви пенсии ще получаваме, защото всички знаем, че сумата се определя на базата на месечните отчисления през годините, в които работим. Така че действително тези отчисления трябва да ги има. Има обаче един въпрос, който смятам да задам и на управляващите. От няколко години ни наложиха и данък печалба върху субсидиите, които получаваме. На практика, поне аз така мисля, това е един допълнителен дан, който трябва да се отчете, защото субсидията не е печалба, а напротив – тя е компенсация, че се занимаваш с нещо, с което много хора не искат да се занимават. И едва ли в момента, особено при сегашната ситуация, когато цените на торовете, препаратите, енергоносителите станаха непосилни за нас и за обезпечаване на новото производство на храна през предстоящата година, е необходимо да правим такива стъпки в посока увеличаване на данъчно-осигурителната тежест. Не виждам логиката – колко и какво ще съберат? Напротив – бих опонирал, бих запитал какво стана с коалиционното споразумение за намаляване на ставка ДДС на плодове, зеленчуци, мляко месо и други храни. Или с въвеждане на обратното начисляване, което съм сигурен, че ще докара много повече приходи в хазната, отколкото увеличаване на данъчно-осигурителния праг на земеделските производители. Аз съм сигурен, че когато се въведе обратно начисляване при сектор плодове и зеленчуци, както и при продукти на тревопасно животновъдство, само намаляването на измамите и на източването на ДДС, прекратяването на ДДС аферите ще донесе в пъти по-големи приходи в хазната. Да не говорим, че изсветляването на това производство и намаляването на сивия сектор също ще доведат до по-високи приходи за фиска. Така че да насочат погледа си натам.

Стоимена Александрова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X