loader image

Земеделец от Сливенско: Разсадопроизводството трябва да се субсидира, не може само с кредити да съществуваме

Когато земеделието те тегли, няма как да избягаш от него, дори временно да успееш и да смениш посоката, и дори държавата, все ще се намери причина да се върнеш. Такъв е случаят при 37-годишният земеделски производител Атанас Събев от сливенското село Мечкарево. Вместо да е финансово стабилен в Германия избира производството на разсад и семейните оранжерии в България, където се бори всеки ден и чака по-добрите времена за развитието на българското земеделие.

След като доста години семейството му се занимава с отглеждане на оранжерийни зеленчуци младият земеделец решава да надгражда бизнеса и се насочва към разсадопроизводството. „Видяхме ниша в пазара и се възползвахме от нея. Коства ни доста, повечето от направеното до момента е реализирано чрез банкови кредити. За разсадопроизводството няма почти никакви европрограми, които можем да ползваме, няма субсидии и затова се наложи всичко да финансираме с банкови средства. Общо взето всяка година тегля нов кредит, за да довършим нещо вече започнато. Искаме производството ни да добие цялостен европейски облик, чрез който се надяваме да спечелим повече и по-добри клиенти, с които да работим занапред“, споделя той докато се занимава с поставянето на нови поливни маси в оранжерията.

По думите му, това са специални маси, холандско производство, които работят на принципа на легена, имат напояване и отводняване отдолу. „Можеш да я напълниш, да оставиш растенията да се напият и след това да изпуснеш масата. Предимството им е, че не мокриш растението отгоре, не му мокриш листата, което спомага за по-малко развиване на болести има и още други плюсове. Доста по-лесно се работи с тях, за много по-кратко време успяваш да полееш по-голямо количество и сравнително равномерно всичкия разсад. Така се постига еднакъв резултат на всички корени – не да има един по-висок, друг по-нисък“, уточнява земеделецът.

Разсада, които залагат зависи от поръчките на клиентите им. Те сами решават какви сортове да им се посеят, всеки има предпочитания, съобразявайки се с това на какъв пазар отива продукцията му, къде ще се продава, какъв резултат иска да постигне. Сериозен фактор при избора е финансово докъде може да се разпростре в поръчката си. „Общо взето ще има поръчки за почти всичко тази година като започнем от ранното оранжерийно производство – домат , краставица и пипер и след това за полското производство ще заложим патладжан, пипер, домат, люти чушки, зеле, салата“, допълва Атанас и не крие, че е очаквал поръчките направени до момента да са повече. „Имаме поръчки, но се надявах да са други цифрите. Може би предвид това, че сме в трудни години заради ковид кризата, може би заради непрекъснатото повишаване на цените, хората са малко предпазливи и доста от клиентите ни намалиха площите, които гледат. Все пак смятам, че ще успеем да си запълним капацитета и няма да останат незаети площи“, споделя още той.

В оранжерията разполагат и специална машина, която изсява семената в табли, дозира ги по 1 или 2 семки, колкото иска клиента да има във всяко гнездо. След това влизат в хладилната камера, която се настройва на оптимална температура за поникването на семената. Всяко растение престоява там различно време и на различна температура – салатата и зелето по 2 дни, домата -три, а пипера 4-5. След като семето пукне и тръгне да излиза самото растение вече се нареждат по масите, за да може всичко да излезе равномерно и едновременно да се получи еднакъв, здрав и хубав разсад.

С повишението на разходите в оранжериите се очаква и цените на разсада да са малко по-високи. Топленият разсад домати за оранжерийно производство ще струва 0,35 лв. „Ние топлим на нафта и дизела в момента е с 1 лв. нагоре. Ние трябва да компенсираме по някакъв начин тези загуби. Пиперът ще бъде на цена от около 0.20 стотинки за топления разсад, а 0,06 стотинки за този, който е за полето, краставицата ще е 0,20 стотинки за коренче. Това сме определили за сега на база разходите, които можем да изчислим от предни години, но не се знае дали няма да има последващо вдигане на цени, което ние трябва да компенсираме от себе си“, коментира Атанас Събев.

Допълва, че земеделската работа коства на него и семейството му много лични лишения, но въпреки това продължава да инвестира с мисълта, че така следващата година работата ще е малко по-лесна или поне ще изглежда по-добре и по-професионално.

Яна Дамянова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X