Депутатите поискаха мнението на бранша, за да са наясно какви закони да предлагат
В продължила близо два часа дискусия в рамките на Комисията по земеделие с представители на водещите браншови организации, бяха изслушани мненията и позициите на секора относно налагането на тавани на на директните плащания на земеделските производители след 2023 година. И ако по отношение на въпроса дали да има тавани или не, единодушието в полза на таваните беше почти единодушно , то по време на дискусиите се откриха известни нюанси в позициите на отделните браншове по отношение на това, къде трябва да отидат средствата от таваните. Някои от представителите на бранша споделиха, че биха желали тези пари да се пренасочат към подпомагане на земеделските производители в планинските и полупланински региони, други, те да отидат именно като преразпределителни плащания, а трети и най-вече представителите на синдикатите- те да са насочени към мерки за компенсиране на работната заплата.
Председателят на парламентарната комисия Пламен Абровски отбеляза, че съгласно европейския регламент, средствата, акумулирани от таваните, трябва да отидат първо за преразпределителни плащания, и чак тогава, ако се прецени, да се заделят част от средствата за други пера. Той определи целта на дискусията като „даване на възможност на представителите на бранша да изрази позициите си по отношение на таваните и на преразпределителните плащания със всички особености“, тъй като „депутатите трябва да са наясно с бъдещите решения като законодателни инициативи, защото чре субсидиарността, която дава новата ОСП, на държавите членки се дава възможност да вземат национални решения, които да залегнат в първичното законодателство“.
Може би най-смисленото мнение по време на обсъждането беше на Светлана Боянова от Института по агростратегии и иновации, която обобщи, че много от браншовите представители говорят емоционално, а не прагматично, а конкретиката е записана в регламента на ЕК и България не може да се отклонява от нея.
Костадин Костадинов (НАЗ) : Не може да се говори наизуст за таваните
„Това е най-парливата тема за нас като бранш. През декември ни бяха представени различни варианти от страна на министерството, а на последното заседание и последен десети вариант. Има доста проблеми като липсата на дефиниции за понятия като що е работна заплата, като в предложените варианти има и коефициенти, които не кореспондират с регламента. Аз не мога да говоря наизуст за такава тежка тема , каквато са таваните. Единственото което ние искаме е, да се спази записаното в регламента, и от таваните да се приспадат средствата за заплати и всички други разходи.“
Христо Николов (Професионална асоциация на розопроизводителите в България ) : Ако има тавани, парите да са за поливно земеделие и малките фермери в планинските региони
„Нашата позиция е, че единственият смисъл от таваните ако ги има е, парите които ще бъдат икономисани и, ако се насочат към инвестиционни мерки по втори стълб, да отидат за поливно земеделие или към обезщетения на фермери от планинските и полупланински региони. Ако тези пари се насочат към преразпределителни плащания, ние не бихме го подкрепили защото няма смисъл и ефект.“ Позицията му беше подкрепена и от Гергана Андреева от асоциацията на производителите на етерични масла.
Тодор Джиков (НОКА) Таваните не са панацея за грохналото ни земеделие
„Единствено таваните няма как да са панацея за грохналото ни земеделие. Ако не се приемат комплексни действия с приемане на наредби, промяна в субсидирането, в начина на контролиране, действия за осигуряване на пазари, адекватно и обезщетение на фермерите, няма как да стане. Нашето земеделие е в колапс, и това е видно. Вследствие на сгрешената политика в последните 20 години имаме едно изключително монокултурно земеделие и порочна практика за разпределение на субсидии.“
Стоилко Апостолов ( фондация „Биоселена) Трябва да има логика в заложените цели, които да залегнат и в бюджетите
„Ние сме последователни в нашата позиция и от 2008 година насам сме за това да има тавани. Трябва да има логика в заложените цели, които да залегнат и в бюджетите. Още през 2019 година предложихме въвеждане на тавани в подпомагането на биопроизводителите поради изчерпване на бюджета и появата на огромни стопанства с кориандър и пшеница. И в новия стратегически план е заложена регресивна ставка според която ограничението е до 50 хектара за група култури, при които ще се изплащат субсидии на 100%, от 55 до 65 хектара- 50% и над 65 хектара-10%. На фона на изискването на ЕС за 25% площи за биоземеделие до 2030 година, на нас ни се слагат спирачки. Виждаме тотално разминаване между европейските цели и политиките, които тук финансираме и разпределение на средствата. Ние сме за таван до 100 хил. евро на стопанство с приспадане на разходите за заплати и осигуровки, като се вкара ограничение от два пъти и половина на средната заплата за сектора. „
Мариана Милтенова („Съюз на градинарите“) За преразпределителни плащания да се заделят 28%, а не 10%
„Ние се спряхме на предложението за преразпределителни плащания да са за за стопанства с до 30 хектара. Смятаме, че предложените между 7 и 10% от средствата да отива за преразпределителни плащания е много малко, и след като ЕС предлага минимален праг от 10%, а нашите сектори както знаем са в изключително тежко положение и ако искаме да надградим нещо, този процент трябва да отиде на 28 или 29%.“
Таня Дъбнишка („Национална селска мрежа“) Трябва да се говори обективно, и да се стъпва на анализите на аграрната икономика
„Трябва да се говори обективно и да се стъпва на анализите на аграрната икономика, които се правят у нас и в Европа от години. Не случайно в предишни периоди не се вземаше толкова под внимание преразпределителното плащане, но тъй като агроикономистите се произнесоха за неговата важност, с много от колегите сме съгласни, че реалният ефект за селските региони е видим в това, че преразпределителното плащане е толкова силно застъпено в европейския регламент. Според мен, земеделската общност е закъсняла в този дебат, и ние сега се опитваме да разберем каква е логиката и какъв ще е социалноикономическия ефект от това преразпределително плащане.“
Светла Василева (КНСБ) Като синдикати, ние търсим социалния ефект
„На нас като синдикати най-вече ни хареса целта, новата ОСП да бъде по-справедлива и по-социална. Ето защо във всички направени девет варианта ние търсим социалния ефект. За нас компенсирането на работните заплати е от първостепенно значение за изсветлявне на сектора и ще е стимул за фермерите в качеството им на работодатели. Заставаме твърдо зад въвеждане на тавана, но преразпределителното плащане да отива за компенсиране на работните заплати. От предложените десет варианта, според мен вариантите, върху които трябва да се разсъждава са трети, пети, седми и девети, в които има достатъчно акумулирана сума за преразпределителни плащания.“
Симеон Караколев (НОКА) Има бездна между секторите
„От 12 000 овцевъдни стопанства у нас в 9-10 000 от тях нивото на труд е примитивно и най-вече се извършва ръчно Тези хора не е ясно дали ще доживеят да вземат европейски средства. За какво балансирано земеделие говорим, като имаме изкопана бездна между различните сектори? Балансът е трябвало да се мисли и прилага преди 10-15 години, сега трябва да се мисли как да се запълва тази бездна. С резерви сме относно удължаване на обхвата от 300 декара. Настояваме той да бъде увеличен до 500 декара, защото има анализи, които показват , че чувствителната граница между стопанствата минава между 400 и 500 декара.“
