Тази болест дълги години се смяташе за изкоренена, но напоследък има основание да се възприема като сериозна потенциална опасност
Д-р Валентин ИВАНОВ,к.в.м.н.
Обединеният комитет на експертите при Организацията по прехрана иземеделие (FAO) отнася туберкулозата към зоонозите – болести, предавани от животните на човека. При това една от най-опасните зоонози. Заболяването е заразно и протича предимно хронично.
Голяма част от хората, страдащи от туберкулоза, са заразени с човешкия тип туберкулозни бактерии, а само малък, дори незначителен процент – с говеждия тип. От друга страна, заразяване на животни (с изключение на свине) с човешки тип туберкулозни бактерии е рядкост.
Всичко това налага извода, че заболяването не е сред типичните зоонози като бяс, сап, антракс, бруцелоза, Ку-треска, ехинококоза (кучешка тения) и др. Консумирането обаче на продукти от животни, преболедували от туберкулоза, спомага за разпространяване на заболяването и по хората. Това важи с пълна сила особено за детската туберкулоза, която може да се дължи и на консумацията на мляко и млечни продукти от болни животни.
От човек се изолира най-често човешкият тип бактерии, по-рядко говеждият и съвсем рядко – птичи тип. При говедата най-често се среща говеждият тип микобактерии и по-рядко – човешки и птичи. Най-често при инфектиране на говедата с несвойствения за тях човешки или птичи тип се развива локализирана туберкулоза с изменения предимно на някои лимфни възли.
Смята се, че от домашните животни най-възприемчиви към заболяването са едрите преживни животни, а след тях – свинете. Козите са най-устойчиви на заболяването. От домашните птици най-често боледуват кокошките, по-слабо гъските, патиците и гълъбите. Маймуните също са много възприемчиви към туберкулозната зараза.
Основният начин, по който се предава туберкулозата от животните на човека, е чрез млякото на кравите.
Най-голямо значение във всекидневния живот има пренасянето на заразата по т.нар. въздушно-капков път. Това се осъществява чрез пръските при говорене и кашляне и чрез храчките, които болните отделят.
Друг начин на заразяване е контактният. Той е особено опасен за децата, които имат вредния навик да поставят в устата си всякакви предмети, включително и такива, контаминирани с туберкулозни бактерии.
Заразяването става още чрез хранене с продукти, които произхождат от болни животни, чрез хранене с продукти, замърсени от болни хора с туберкулозни бактерии, при хранене със замърсени прибори и съдове.
Разпространяването на болежката при животните се подпомага от оборния режим на отглеждане, където най-лесно се предава инфекцията между болните и здравите говеда. Това дава основание да се смята, че туберкулозата е предимно оборна болест.
При животните тя протича с изменения в регионалните лимфни възли, които са уголемени, твърди и грапави. Във вътрешните органи се установяват различни по обем и големина туберкулозни възли, както и гнойни огнища в белите дробове, каверни и др. Болните животни обикновено отслабват, изтощават се и намаляват продуктивността си.
Най-голямо значение в борбата с туберкулозата се отдава на профилактиката. Задължително се прави ежегодно изследване на всички крави за наличие на инфекция. От друга страна, трябва да се знае, че консумирането на прясно мляко, закупено от съмнителен източник, може да представлява сериозна заплаха за здравето на консуматора. Млякото, продавано в регламентираните и контролираните места – магазини, обекти на едро и др., се проверява и то винаги е пастьоризирано. Варенето вкъщи не е достатъчно да направи продукта безопасен. Затова е добре да бъдем предпазливи. Всеки стопанин, който предлага прясно мляко за консумация, трябва да може да предостави документ за здравословно състояние на кравите, удостоверяващ, че на животните са извършвани редовно профилактични изследвания – т.нар. туберкулинизация.
