Текстът за таваните, приет от ЕК, е чисто политически и няма никаква причина да търсим и да си въобразяваме някаква икономическа логика зад него. Така и трябва да бъде взето решението за тях у нас – прагматично, без емоции и строго според Регламента.
Интервю на Ася Василева
Госпожо Боянова, по време на Комисията по земеделие, на която бяха поканени представителите на браншовите организации, за да изложат своите становища относно таваните на плащанията, стана ясно, че въпреки 10 варианта и много говорене, отново всеки си има собствени виждания и никой с никого не е съгласен. Лошото е, че като че ли и с европейските регламенти не сме съгласни, въпреки упоритите призиви на председателя на комисията Пламен Абровски, да се говори въз основа на Регламента на ЕС. Как Вие видяхте нещата?
Сблъсъкът е сериозен, защото освен фермерите, а и повечето от депутатите в Комисията по земеделие не разбират за какво става въпрос. И когато им се говорят някакви емоционални неща, от които те не разбират, става манджа с грозде. Понякога доста трудно се разделя реалността от фантазиите. А вече няма време за фантазии. Има Регламент на ЕС и ние не може да се отклоняваме от него.
Какво пише в Регламента? И какво може да направи България?
Трябва да подходим много просто, точно и ясно, без сложнотии. В Регламента на ЕС за таваните на директните плащания беше решено чисто политически, такива да има или да няма по усмотрение на всяка една държава. Няма никаква икономическа обосновка на това решение. Никъде не пише нищо по въпроса защо. Това е едно чисто политическо решение. Това беше едно от нещата, които трябваше да се включат, за да мине целият пакет от законодателството по ОСП. Явно чисто политически трябваше да бъде вкаран такъв текст. Имаме го. И сега ние какво правим? Трябва да подходим по същия начин. Защото ако тръгнем да търсим икономическа логика, може би няма да я намерим.
Първото нещо, което трябва да направим, преди изобщо да говорим за тавани е да видим какво разбираме под малки и средни стопанства. Може би никога няма да разберем какво точно са малки и средни, но поне да сме близо до истината. В анализа, който предложи МЗм има разиграни някакви неща, но пак не се разбира как е направен. В самия анализ има разминаване, което е трудно разбираемо. В самия текст на анализа на страница 41 пише, че средни земеделски стопанства са от 5 до 30 ха. Но накрая, след като си изчел целия анализ и си се препотил, виждаш – в приложението, което се казва „Икономически модел на земеделските стопанства по данни на ИСАК за 2019 г. – житни, маслодайни и протеинови“ пише друго. Големи от 650 до 1500 ха, а средни – от 30 до 650 ха. А в предишния текст от 30 до 650 ха се водят големи. И какво павим сега? Ако все пак се разберем кои са малки и кои са – средни, тогава, например сядаме и казваме – на тези хора искаме да им ударим едно рамо и да им дадем още пари на декар.
Обаче, както и всички браншове си признават, колкото и пари да им дадат, това няма да им помогне. Следователно каква става задачата? Разбрахме само, че трябва да дадем нещо на някого. Но колко и на кого, пак е абсолютно политическо решение. Защото от икономическа гледна точка – каквото и да дадем все тая. И в крайна сметка, ако решим колко и на кого да дадем и си стиснем ръцете, например за 10% от бюджета, трябва да видим това как се отразява на основната ставка. Тоест, на всички производители, които досега са вземали някакви пари на декар, те да не намалеят. Да сметнем, ако се вземат тези 10% за преразпределителното плащане, колко ще останат в основния пакет, да се раздели на хектарите обработваема земеделска земя в страната, и да не се получи ставка, която да е по-малка от това, което се взема в момента, защото това не е честно. Не е справедливо и никой не го иска. Тази сметка трябва да се направи.
Третото нещо е, че ние не можем да даваме на малките до безкрай. За преразпределително плащане най-много може да бъде дадено на хектар не повече от средното базово плащане. Тоест няма как те по регламент да искат да получат много. Преразпределителното плащане е минимум 10%, но може да се даде повече. Тогава има два варианта – или да намалим площите на тези, които попадат в преразпределителното плащане като брой хектари и да дадем по-висока ставка, но не повече от базовото средно плащане. Другият вариант е много да ги увеличим като бройка, но да им дадем по-малко пари. Кое искаме? Пак опира до това да решим какво разбираме под малки или средни. И след това всички цифри ще си дойдат от само себе си.
Това е чисто политически въпрос. Така е и в Регламента на ЕС. Няма как да се постигне решение, което да се харесва еднакво на всички. На първо място трябва да гледаме всичко, което направим да бъде в съответствие с Регламента. Решаваме за преразпределителното плащане, но така че да не намалим основното плащане. Толкова, просто е, и се избягва цялата емоционалност.
А целият проблем наистина тръгва от липсата на икономическа логика в решението за таваните. Ако имаше, щяхме да я хванем. Но това е просто преразпределение от големи за малки. Но нали големите получават същата ставка на декар както и малките. Какво са виновни тогава? Ако те получаваха повече пари на площ, да решим да им ги вземем. Сега просто ги наказваме политически.
Очевидно вариантите на министерството не са убедителни и не се припознават от бранша. Но вече има нещо направено и просто трябва да вземем това решение веднъж завинаги. Ако решим, че ще има таван, добре нека да има таван. В крайна сметка с приспадане на разходите ще се освободят същите пари. Не променяме кой знае какво. Хората няма да станат други. Земеделците все са едни и същи. Тези, които имат много хора, ще продължат да имат много хора и да плащат заплати. Какво да направим?
Но всички останали приказки, например говоренето за коалиционното споразумение и за някакви коефициенти от 2,5 и средна заплата, такова нещо не може да има, защото това не съществува в Регламента на ЕС. В Регламента ясно пише какво можем да изберем. Можем да изберем дали да имаме тавани и дали да нямаме тавани. Можем да изберем дали да имаме прогресивно намаляване или не. И можем да решим дали да приспадаме разходи или не. Обаче ако решим да приспадаме разходи, не може да са каквито си решим разходи. Може да се приспадат само и единствено реално направените разходи без никакви ограничения в бройка служители и размер на заплати. Написано е какво може и какво не може, и България няма възможност да интерпретира. Реално направени разходи и толкова. Така е написано в Регламента на ЕС.
Коалиционното споразумение не е правнообвързващ акт?
Със сигурност не. То може да послужи за основа на такива. Но то няма да промени Регламента на ЕС. По никакъв начин законът в България не трябва да противоречи на Регламента на ЕС.
Социалната условност също е един дискусионен момент…
Социалната условност синдикатите си я издействаха на европейско ниво. Щом това нещо е минало на европейско ниво, значи България трябва да се съобрази. Този механизъм, обвързан с директните плащания, трябва да гарантира спазването на трудовите и социалните директиви. Всички тези директиви и в момента са имплементирани в законодателсвото и трябва да се изпълняват. Различното е, че досега не бяха обвързани със санкции върху субсидиите.
За мен ключовото в социалната условност е, че трябва да се прецени дали Главна инспекция по труда може да осъществява контрол както трябва, и дали може да се доверим на този контрол. И като се пише методиката за санкциите, да се обсъди добре с бизнеса тежестта на санкциите като проценти за конкретното нарушение. Проблем е, че много от земеделците не знаят правилата и не познават трудовото законодателство. Но в правото важи принципа – незнанието не е повод за оневиняване.
