loader image

Сламата е ценен източник на органика

Следжътвените остатъци при заораване обогатяват почвата с хранителни елементи, а при суша действат като мулч

Агр. Петър Кръстев

В съответствие с Кодекса за добри земеделски практики на ЕС, попълването на запасите на хумус според типа почва, видовете отглеждани култури, сеитбооборотът и стратегията за внасяне на торове са основни техники, защитаващи почвата от ерозия и загуба на нейното естествено плодородие. Съхранението на хумуса в почвата на относително постоянно ниво има също така и екологичен аспект. Този въпрос има особено значение в райони, в които преобладават леки и кисели в различна степен почви. В такива почви процесите на минерализация на органичните вещества преобладават над процесите на натрупване, а органичното вещество в почвата се характеризира с ниско качество, което се отразява на количествените и качествените показатели на реколтата.

Ето защо в последно време сламата придобива все по-голямо значение като източник на органични вещества за европейското земеделие. При заораване на около 450 кг/дка слама от зърнени култури, съдържаща средно 42% органичен въглерод (Corg), в почвата постъпват почти 200 кг органичен въглерод (450×0,42 = 189 кг). Коефициентът на хумификация (превръщането на органичните вещества в хумус) е 0,25, т.е. в почвата остават 47,250 кг/дка новообразуван хумус.

Таблица 1. Постъпването на органични вещества при среден добив на слама при различни култури (Pikuła 2010)

КултураСреден добив слама, т/хаПостъпване на органични вещества, т C(org)/ха
Пшеница5,42,45
Ръж4,82,22
Тритикале4,92,14
Зимен ечемик4,82,14
Овес4,41,99
Царевица7,73,8
Рапица4,22,0
Грах2,41,11
Лупина жълта1,90,86
Фуражни бобови треви3,81,76

Заораването на сламата включва спазването на определен технологичен режим. Важни са също и природните условия. След оран сламата се разлага доста дълго време – средно около 7 месеца, ако, разбира се ,всички операции, свързани със заораването, са изпълнени правилно. Ако сламата не е раздробена до необходимите размери (до 8 см) и не е равномерно разпръсната по полето, тя ще се разлага много по-дълго време.

За разлагането на сламата в почвата е необходим азот и доброто й размесване с 10-сантиметровия слой почва. Това осигурява необходимото количество азот за бактериите, които я разлагат, и предотвратява временната имобилизация на елемента в почвата. 

Като правило се препоръчва използването на 6-8 кг азот в акт. в-во на тон слама, защото за разлагането на 1 тон слама бактериите изразходват до 8 кг азот. За тази цел може да се използват различни формулации азотни торове, в т.ч. и течен азотен тор. След внасянето на тора сламата се заорава. На по-тежки почви се препоръчва смесването на сламата с почва поне два пъти и след това оран.

Сламата, оставаща в почвата, може да препятства поникването на зимните култури (периодът от заораването на сламата до сеитбата на зимните житни култури и рапицата е малък), затова е необходимо стриктно спазване на технологичния регламент за работа с допълнителната растителна продукция.

В безорното земеделие разлагането се ускорява с деструктори

За ускоряване процеса на разлагане на сламата все по-често се използват специални микробиологични препарати, които стават част от технологията в развитите земеделски страни. Тези продукти съдържат микроорганизми, които стимулират процесите, водещи до разлагане на растителните остатъци, и ги превръщат в достъпни за растенията хранителни вещества. Тази практика се прилага масово в безорното земеделие, където сламата остава на повърхността, без да се заорава в почвата.

Ако поради липсата на валежи почвата е много суха, заораването на сламата е безсмислено, защото при условия на ниска влажност сламата няма да се разложи. В такъв случай най-добре е тя да се използва като мулч, който отлично защитава повърхността на почвата от прекомерно изпарение до късна есен.

Заораването на сламата икономисва торове

Освен значителен ефект върху баланса на хумуса в почвата, сламата е източник на хранителни вещества: макро- и микроелементи. Заораването на сламата повишава съдържанието на хранителните вещества в почвата, което трябва да се има предвид при определяне потребностите на растенията при внасяне на торове. Данни за съдържанието на хранителни вещества в сламата на различните култури в таблиците 2 и 3 са ориентировочни и могат да се променят под влиянието на климатичните фактори, внесените торове, агротехническите практики или сорта. По тази причина винаги се препоръчва да се направи анализ на заораната слама за съдържанието в нея на хранителни вещества. Знаейки примерния обем на заораната слама, може да се пресметне колко макро- и микроелементи постъпват в почвата. Например, при заораване на 4,5 т пшенична слама в почвата постъпват около 29 кг азот (N), 5 кг фосфор (P₂O₅), 53 кг калий (K₂O), 12 кг калций (CaO) и 4 кг магнезий (Mg), което следва да се има предвид при внасяне на торовете за следващите култури.

Таблица 2. Средно съдържание на макроелементи в сламата на различни култури (Chemia rolna, 2002)

КултураМакроелементи, г/кг сухо вещество
Азот (N)Фосфор (P)Калий (K)Калций (Ca)Магнезий (Mg)
Ръж5,30,810,32,00,7
Пшеница6,41,111,72,70,9
Ечемик6,51,217,05,11,2
Овес7,81,522,84,81,2
Рапица10,04,030,03,01,5
Грах и фуражни бобови треви12,06,020,01,50,25

Таблица 3. Средно съдържание на микроелементи в слама на различни култури (Chemia rolna, 2002)

КултураМикроелементи, мг/кг сухо вещество
Манган (Mn)Мед (Cu)Бор (B)Молибден (Mo)Цинк (Zn)
Ръж321,81,80,268,0
Пшеница255,12,80,3320,0
Ечемик244,14,80,2822,0
Овес703,64,00,3148,0
Рапица222,517,00,2315,0

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X