Какво ще прави Комисията, доразвивайки аграрните политики – предстоят й за преразглеждане спорни конкретни казуси
След изпълнена с екшън 2021 г., която държеше селскостопанския сектор на палци по повод реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП), все още остават някои важни въпроси за 2022 г., на които да се даде отговор.
Те обхващат палитрата от приемането на националните стратегически планове до прегледа на директивата за устойчиво използване на пестицидите.
ОСП беше завършена през 2021 г.,но това не означава, че няма да има повече драма с нея. Да видим…
Стратегическите планове – до края на март
Сега погледите отново са насочени към Брюксел, където очакват отделните държави-членки да представят своите национални стратегически планове, които да определят как възнамеряват да постигнат деветте цели на ОСП, приети за целия ЕС.
Плановете се схващат като основното средство за реформа и трябва да посочат основните начини, по които ще бъдат постигнати целите на вече притесняващата много държави членки Зелена сделка.
Заради трудното визиране на начините за постигането им, поредното отлагане стана факт.
Държавите-членки трябваше до края на 2021 г. да представят своите планове на Еврокомисията за одобрение, но почти една трета от 27-те, включително Германия и Белгия, пропуснаха официалния краен срок и така той се промени.
Неотдавна заместник-генералният директор на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ Тасос Ханиотис каза, че през 2022 г.този процес не трябва да отнеме повече от три месеца.
Така окончателният краен срок се премести за месец април. За да има време до края на лятото за обратната връзка с подателите, и разглеждане и коментиране на представените от тях планове. Една от следващите стъпки сега ще се състои в системно разглеждане и коментиране на това как държавите-членки напредват.
През 2022 г. и пестицидита са на предно място в дневния ред
Основен фокус тази година е поставен на преразглеждането на Директивата за устойчива употреба на пестициди (SUD), приета през 2009 г. Както е известно SUD има за цел да намали рисковете и въздействията от употребата на пестициди върху човешкото здраве и околната среда. Този пакет обаче беше обект на немалко критики за неговото прилагане от фермерите в много държави членки.
Както е посочено във водещата хранителна политика, наречена Стратегията от фермата до трапезата, Комисията има за цел да преразгледа директивата, за да я приведе в съответствие с целите на Европейския зелен договор и да постигне целта за намаляване на употребата и риска от химическите вещества наполовина. Приемането на резултатите от ревизията е предвидено за март 2022 г.
Да го има ли глифозата или не…
Това е следващият чувствителен въпрос в областта на продуктите за растителна защита. Гореща е дискусията за предстоящо одобряване или не на употребата на глифозат, стартирала още в края на 2019 г. Настоящото разрешение за него изтича през декември 2022 г.
Подновяването на употребата му остава силно противоречиво, тъй като възгледите на противници и защитници се различават съществено относно въздействието върху здравето и околната среда.
Както Европейският орган за безопасност на храните (EFSA), така и Европейската агенция по химикали (ECHA) сега обмислят своя следващ ход. Информирани предполагат, че е възможно да се очаква още едно подновяване на одобрението, за което вече настояват някои държави, като Франция. Но се очаква все пак групите за оценка на EFSA и ECHA през 2022 г. да излязат с официално становище и да дадат научно мнение относно рисковете за здравето от глифозата.
Становището, което ще бъде разработено от ECHA, ще бъде използвано от EFSA и представители на компетентните органи на държавите-членки на ЕС за финализиране на оценката на риска, обясни наскоро говорител на EFSA пред Euroaktiv.
Очаква се това да се случи през втората половина на 2022 г. Явно дотогава спорещите ще се надпреварват кой повече има право да цитира науката.
Индустрията защитава процедурата за нова пълна оценка на хербицида, докато защитниците на околната среда я осъждат, че не се основава на „здравата наука“.
Въгеродното сертифициране и редактирането на гени
Това ще са следващите стъпки през тази година. Предложението за регулаторна рамка за сертифициране на отстраняването на въглерод също ще бъде ключов приоритет за 2022 г. на Комисията, която изпълнява обещанията, дадени в публикувания пакет Fit for 55.
Законодателните предложения, включени в пакета, имат за цел да засилят елиминирането на въглерода от атмосферата чрез базирани на природата технологични решения.
Като се има предвид, че ЕК е определила нов подход за намаляване на въглерода в селското стопанство, очаква се, че това ще има широкообхватни последици в селскостопанския свят.
Приемането на тази регулаторна рамка е предвидено за третото тримесечие на 2022 г.
До края на 2022 г. Брюксел ще предложи и регулаторна рамка за сертифициране на въглеродните уловители. Тя ще е базирана на прозрачни правила за отчитане на емисиите.
Карбоновото земеделие?
На устойчивото карбоново земеделие неотдавна беше посветена виртуална конференция, в която участваха представители на Комисията и експерти от различни страни. Те отчетоха, че вече се намираме в климатична криза и е регистрирано покачване на температурите с 1,1 градуса в сравнение с прединдустриалната епоха. Затова според заместник председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс се налага да се предприемат спешни мерки за намаляване на въглерода в атмосферата.
По думите му методите за улавяне на въглеродния диоксид са важен инструмент за бъдещето, който ще изисква целенасочена подкрепа.
През декември 2021 г. Комисията одобри комуникационна стратегия за намаляване на вредните емисии, която подчертава необходимостта от общи европейски мерки в подкрепа на инициативите за т.нар. карбоново земеделие.
До края на 2022 г. Брюксел обещава да предложи регулаторна рамка за сертифициране на въглеродни уловители, базирана на прозрачни правила за отчитане на емисиите.
Агрокомисар Януш Войчеховски също посочи, че е убеден, че карбоновото земеделие е ключов елемент от бъдещето на европейското селско стопанство.
Според него през следващите години фермерите и горските стопани ще играят все по-важна роля за намаляването на емисиите и за увеличаване на уловения въглероден диоксид и съхраняването му в в почвата и в биомасата. Но тези целенасочени към фермерите политики трябва да помогнат и да създадат нови възможности за получаване на компенсиращи доходи от тях и горските стопани.
Дебатът по горещия въпрос за редактирането на гени ще продължи да се разгорещява през цялата година, докато Комисията работи по своето предложение за правна рамка по въпроса.
Темата в ЕС заема възлово място, откакто Съдът на Европейските общности от 2018 г. постанови, че организмите, получени чрез техники за отглеждане на растения с мутагенеза, са ГМО и по принцип трябва да попадат в обхвата на Директивата за ГМО.
В момента Европейската комисия обаче преразглежда правилата на ЕС относно технологиите, това става след публикуването на ново проучване за нови геномни техники, което заключи, че сегашната правна рамка на ЕС относно ГМО е недостатъчно прецизна.
Има признаци, че изпълнителната власт на ЕС все повече ще клони към подкрепа на технологията.
Общественото допитване по въпроса ще започне през второто тримесечие на 2022 г.
То ще бъде последвано от приемане на решение на Комисията, планирано за второто тримесечие на 2023 г.
Да припомним, че през 2021 г. заместник председателят Тимерманс добави своя глас към растящия списък на тези в изпълнителната власт на ЕС, които се застъпват за генната технология.
Промоционална политика и географски указания
Политиката на ЕС за насърчаване на агрохранителната верига и продукти, установена още с регламент от 2014 г., се състои от кампании, насочени към повишаване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор на ЕС както в единния пазар, така и в трети страни.
Насърчаването на схемите за качество, които да отговарят на условията за подпомагане, се финансира от ЕК чрез годишни работни програми, приети след консултации със заинтересованите страни.
И тази промоционална политика в момента се преразглежда. Фазата на обществените консултации със заинтересованите страни стартира в началото на 2021 г. и трябва да приключи тази година.
По същия начин се очаква през настоящата година да се преразгледа и политиката за географските указания, с цел да се увеличи техният потенциал и да се допринесе за новата хранителна политика на ЕС.
Въпреки че и това първоначално се предвиждаше за края на 2021 г., сега резултатите от ревизията се планира да бъдат публикувани през първото тримесечие на 2022 г.
В Брюксел се засилват спекулациите за все повече участие и намеса на Службата за интелектуална собственост на ЕС (EUIPO) в работата на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ , но това е с цел повече компетенции по въпроса.
Brexit надигна глава
Животът е на път да стане много по-труден за селскостопанската търговия между Обединеното кралство и ЕС през 2022 г.
Селскостопанските търговци вече са ударени с пълната сила на правилата и разпоредбите за Brexit.
Приходната и митническата служба на Обединеното кралство (HMRC) изисква цяла купчина допълнителни документи за селскостопанските храни.
Някои сектори, като лозаро-винарския, вече са обект на тези допълнителни изисквания и предупреждават за проблеми при вноса.
Както доставчиците, така и вносителите от винената индустрия съобщават, че изпитват затруднения. Това споделя в Twitter Даниел Ламбертс, собственик на компания за внос на вино.
Той посочва, че забавянето и закъсненията с процедурите са фатални за нетрайните стоки и вино и имат последици за пресните продукти.
Виктория Димитрова
