loader image

Проф. Мартин Банов, председател на ССА: Предложеният Бюджет 2022 е силно рестриктивен към земеделската наука

Ние се превръщаме в люпилня на кадри за универститети, частни фирми, а много от младите учени заминават и в чужбина. Това изтичане на кадри не е добро за България. Не е рентабилно за страната ни да подготвяме кадри, да ги квалифицираме и след това те да напускат страната или да отиват да работят за чуждестранни финансови и търговски организации, защото не можем да им предложим достойно заплащане.

Селскостопанска академия има голям научен потенциал, постигнала е високи резултати, и нейната подкрепа и запазването й, са изключително важни за българското земеделие.

Интервю на Ася Василева

Професор Банов, след дълги години на неглижиране на българската наука, вече едва ли има участник в аграрния сектор, който да не разбира, че съвременно земеделие без силна наука не може да има, и тази наука не може и не трябва да идва само от частния сектор. Приоритет на науката е даден и в ЕС, и в Коалиционното споразумение на правителството в частта за земеделие. Готова ли е Селскостопанска академия да предложи научна подкрепа на българските земеделци, но по-важното е – има ли достатъчно финансиране за това? Чувстват ли се българските учени достатъчно оценени от държавата и имат ли средства да правят наука?

Селскостопанска академия е единствената специализирана научна структура в България за изследователска, консултантска и научно-приложна дейност в областта на земеделието, която е свързана със стратегическата цел за продоволствената сигурност и подобряването на качеството на живот на държавата. Селскостопанска академия осъществява дейността си в рамките на държавната аграрна политика, в съответсвие с Общата селскостопанска политика на Европейския Съюз. Изследванията в тази посока се базират на три стълба – образование, наука и иновации. Държавата трябва да мисли в тази посока и да стимулира развитието на науката, която е вторият стълб в тази базисна политика. А без втори стълб, няма да има трети стълб – иновации.

Бюджетът, който е предложен за 2022 г., е доста рестриктивен към селскостопанската наука. Предвидени са 744 000 лв. увеличение в сравнение с миналогодишния бюджет. Това, по наши прогнози, които ние сме изпратили в Министерство на финансите, тъй като ССА от средата на 2018 г. с промени в Закона за Селскостопанска академия, е превърната в първостепенен разпоредител с бюджетни средства, което е добре, защото предоставяме финансовите си разчети директно в МФ, допълнително отпуснатият бюджет, е недостатъчен дори за покриването на разходите за новата минимална работна заплата, която се предвижда да бъде 710 лв. Един такъв бюджет ще доведе и до драстично малка разлика в заплащането на специалистите със средно и висше образование, които почти ще се изравнят.

Това се отнася дори и за асистентите. На 17 декември 2020 г. е прието решение на Министерски съвет с единствен член, в който се казва, че заплащането на асистентите в държавните висши учебни заведения, трябва да е минимум 1300 лв. Което сравнено със ситуацията в Селскосопанска академия е категорично некоректно. В тази връзка искам да посоча, че съгласно Коалиционното споразумение, в раздел земеделие няма нито дума за Селскостопанска академия, което е странно. Но е посочено, че целите на Коалиционното споразумение в областта на научните изследвания имат за задача да постигнат финансиране на наука в размер на 1% от Брутния вътрешен продукт. Това звучи много добре, защото при бюджет от около 150 млрд. лв годишно, става около 1,5 млрд. лв. годишно за наука, част от която е и земеделската наука. И ако тази цел се изпълни, би следвало научните изследвания да бъдат подкрепени много по-добре.

Ако предложеният към момента бюджет се приеме от Народното събрание и остане в този размер, как ще правите наука? Как се прави наука на минимална работна заплата?

Много трудно. И в момента бюджетът, който получаваме не стига дори и за заплати в системата на ССА. Като се има предвид, че миналата година излезе едно изследване на Министерство на финансите, в което се казва, че заплатите в ССА са най-ниските в държавните структури на България. И на практика се получава, че с допълнителни дейности, които извършва академията, финансираме научните си изследвания. Със собствени приходи, които трябва допълнително да осигуряваме чрез работата, която извършваме в отделните звена на СА. Не е лесно. За съжаление, допълнителен проблем възниква във връзка с високите цени на растително-защитните препарати, на торовете, горивата, елекроенергията. И това определено ще стане проблем в следващите няколко месеца, ако не се вземат мерки в посока бюджетът на ССА да бъде коригиран.

Активен партньор ли е българската държава в създаването на научни разработки? Инициира ли научни проекти, насочени към реално приложение в земеделието, което да го правят по-конкурентноспособно и устойчиво?

Да, има такива задачи. Те са по линия на Министерството на образованието и науката с финансиране от държавния бюджет. Това са т.нар. Национални научни програми – „Здравословни храни за силна икономика“, „Репродуктивни биотехнологии в животновъдството в България“, „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“, „Млади учени и пост-докторанти“, и последните две, които са от миналата година „Интелигентно животновъдство“ и „Интелигентно растениевъдство“. Във всички тях Селскостопанска академия е партньор, заедно с редица други организации като БАН и различни университети.

През миналата година ние успяхме да започнем и техническата подготовка за изграждането на националната инфраструктура за изследвания и иновации в земеделието, т. нар. RINA (Reserch inоvations in Agriculture), която отново се изпълнява с финансовата подкрепа на МОН. В тази връзка през април 2021 г. тази програма се присъедини към европейската изследователска инфраструктура за анализ и експериментиране върху екосистемите по новата рамкова програма на ЕС „Хоризонт Европа“.

Да, имаме поглед от страна на държавата към научните изследвания. Но мисля, че това не е достатъчно.

Какво е положението на Селскостопанска академия днес? Има ли достатъчно качествен научен потенциал в България? Има ли млади хора, които са привлечени от науката, или предпочитат да работят в търговските фирми, където да прилагат науката срещу по-достойно заплащане? Какви проекти се развиват в научните институти и кои от тях представляват особен интерес за българските земеделци?

Изпитваме големи затруднения в привличането на млади хора, защото условията, които им се предлагат – финансови и материални, не са достатъчно добри. Въпреки това, все още има интерес, който е свързан с това, че младите хора, които искат да се квалифицират в областта на земеделието, имат желание за разработването на докторантури. Но веднага след тяхното завършване в повечето случаи намират реализация другаде. Ние се превръщаме в една люпилня на кадри за универститети, частни фирми, а много от учените заминават и в чужбина. Това изтичане на кадри не е добре за България и не е рентабилно за страната ни да подготвяме кадри, да ги квалифицираме и след това те да напускат страната или да отидат да работят за чуждестранни финансови и търговски организации.

Що се отнася до възможността ССА да създава добри сортове, породи и научни постижения, само ще спомена, че през годините в институтите на ССА са създадени, утвърдени и получили сертификати от Патентно ведомство, много голям брой сортове и хибриди при всички важни за българското земеделие култури. Над 92% от всички сертификати за признати сортове от Патентно ведомство на страната са собственост на Селскостопанска академия. При нас са създадени над 160 изобретения и полезни модели. Иновативните продукти, които ние разработваме, са ориентирани към потребностите на земеделския бизнес и обществото. Това са нови сортове и породи, и осигуряване на автентичен сертифициран посевен и посадъчен материал и т.н.

В ССА са създадени и се поддържат много и разнообразни бази данни за площите в страната. Включително Атлас на почвите, дигитални карти, географски информативни системи за оценка на факторите на риска от ерозия на почвата, химична деградация, и други бази данни на растителните и генетични ресурси, които се съхраняват в Националната генетична банка на Института по растителни и генетични ресурси в Садово. Там се съхраняват над 65 000 растителни образци. Селскостопанска академия има висок потенциал, постигнала е високи резултати и в този смисъл, нейната подкрепа и запазването й са изключително важни за българското земеделие.

Научиха ли се вече българските земеделци и българският бизнес да търсят науката и да работят, съобразявайки се с препоръките на научните работници? Какви връзки наука-бизнес практикува ССА?

ССА работи проактивно с различните организации и асоциации на земеделските производители в България, вследствие на което се забелязва повишаване на интереса от страна на производителите към науката. В комисиите към Областните дирекции по земеделие, които периодично правят преглед на състоянието на посевите в България през различните фенофази от развитието им, задължително присъстват представители от различните институти на ССА по места. Те вземат активно участие при изработването на крайния доклад, които се изготвя от ОДЗ. Науката е тази, която помага за оценката на състоянието на културите.

Опитваме се да се рекламираме. За добро или за лошо, научният работник е поставен в ситуацията да бъде създател на наука, да бъде регистратор на сорта, например, да бъде производител на сорта и да бъде търговец на този сорт. Не може един човек да бъде достатъчно активен и в четирите посоки. По идея научните работници са по-интровертни хора и от тях трудно стават търговци.

Затова в последно време организираме Открити дни по места, на които показваме това, което правим. Освен това, участваме активно в изложенията, като например АГРА в Пловдив.

Опитваме се да възстановим връзката между науката и практическото земеделие, която по различни причини в един момент беше прекъснала. Надявам се с времето да се получи и да работим съвместно със земеделците, както е било преди. Земеделието трябва да бъде поставено на силна научна основа, за да е успешно. Агроекологичното райониране на културите е една от посоките, в които е важно да се работи. Но тук трябва и държавата да си поеме ролята.

Проблем номер едно, който стои пред българското земеделие, несъмнено са климатичните промени и сушата. Необходими са нови сортове, които да отговорят на променените условия. Какво предлага българската наука по отношение на сортове и какво е предимството за отглеждането в България на сортове, създадени у нас? Освен устойчиви, рентабилни ли са те по отношение на себестойност – добиви?

Специалистите от ССА изговиха доклад за негативните резултати от сушата през 2020 г. по заявка на Министерството на земеделието, публикуван на сайта на министерството. Той показа, че в тази ситуация, българските сортове, които са създадени на територията на страната, се държат по-добре от интродуцираните такива. Този доклад не е оспорен от нито един земеделски производител. Това е едно силно доказателство, че трябва да се обръща сериозно внимание на българските сортове. Сортове ечемик, които са създадени в института в Карнобат, показаха в ситуация на суша два пъти по-високи добиви от вносните им конкуренти. Българските сортове ще имат все по-важна роля в условията на климатичните промени, които никой не може да отрече.

В тази връзка ССА има предложение към Министерство на земеделието, да разработим актуализирано агрометеорологично влияние на културите в страната, което да е съобразено с новите климатични условия, за да може ареалите на разпространение на отделните култури да бъдат преформулирани. Това ще бъде изключително полезно за практиката.

Зелената сделка ще постави нови предизвикателства пред земеделците. Особено важни ще са новите технологии, които са по-щадящи за околната среда, но не намаляват драстично добивите. Разполага ли българската наука с такива разработки?

Що се отнася до Зелената сделка, ССА участва активно на национално и европейско ниво, в решаването на актуалните проблеми. ССА участва в проект „Насърчаване на устойчива кръгова биоикономика в страните от Централна и Източна Европа“, финансиран по Програма „Хоризонт 2020“. Присъединихме се и към Земеделски изследователски алианс „Земеделие, свободно от химически пестициди“ заедно с 24 изследователски организации от 16 европейски държави. Чрез тази инициатива се цели да се насърчи международният диалог и да се изгради научен консенсус по отношение на използването на пестицидите. Очакваме да се формират различни изследователски проекти и консорциуми по следващата европейска Рамкова програма „Хоризонт Европа“.

Процесът на намаляването на пестицидите не може да се очаква да се случи в рамките на няколко години. Трябва да се премине един по-дълъг период, както и по отношение на биологичното земеделие. Вероятно трябва да се въведат проценти площи, които да бъдат обработвани без използването на пестициди и постепенно този ареал да се разширява.

ССА работи активно и в посока подпомагане на биологичното земеделие в България. На първо място създаваме опитни полета в нашите научни звена, които да се занимават с биологично земеделие и да демонстрират неговите предимства, както и различни технологични решения, които да подпомогнат развитието на биологичното земеделие. Защото, както знаете, се очаква до 2030 г. , според европейските директиви, биологичното земеделие да обхване около 25% от обработваемите площи в ЕС. За ССА това е един много важен въпрос и ще се стараем да подпомогнем земеделските производители в създаването на такива технологии. Разбира се, и в създаването на правилните сортове. Защото биологичното земеделие като такова, би трябвало да започне от създаването на сорта до неговото отглеждане и добиване на продукцията.

Ако в началото биологичното производство беше свързано само с начина на производство, то сега вече се поставят изисквания по отношение на посадъчния и семенния материал, който също да бъде биологично отгледан. Изискванията се разширяват и ССА се опитва да бъде на гребена на вълната. Стараем се да отговорим на изискванията на времето.

Какво е състоянието на почвите в България? Как науката може да помогне на земеделците да запазят плодородието им и да възстановят хумуса? Подходящи ли са минималните обработки за българските почви?

С участието на експерти от ССА, по конкретно от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ се разработи и прие с решение 748 от 22 октомври 2020 г. на Министерски съвет Национална програма за опазване и устойчиво ползване и възстановяване на функциите на почвите. Тази Национална програма съдържа петгодишен план за действие в съответствие с изискванията на законовата рамка за местните власти и прилагане на политиката за опазване на почвите на областно и общинско ниво. Програмата предвижда опазване на почвите от ерозия, вкисляване, засоляване, уплътняване, намаляване на почвеното органично вещество, от замърсяване, запечатване, свлачища и т.н. Предстои създаването на такива програми на областно и на общинско ниво, в които ССА има претенциите, че може да бъде много полезна. В тази връзка сме инициирали среща с Министъра на околната среда и водите.

В ССА има разработени редица решения, свързани с рекултивацията на нарушени и замърсени земи и почви, които ще са много актуални при закриването на въглищните централи във връзка със Зелената сделка. В Източномаришкия басейн нарушенията в земите възлизат на 180 000 дка.

Минималните почвообработки са една интересна и нова област на прилагане на модерни методи за отглеждането на различни култури. Това, за което трябва да се внимава е, че в зависимост от качеството на почвите, визирам основно механичния им състав – колкото по-тежки са едни почви, по-трудно се обработват, толкова, според изследванията, минималните почвообработки се отразяват неблагоприятно върху отглеждането на културите. Но там, където има по-леки почви, тези нови технологии дават много добри резултати. Но те изискват една много добра подготовка от земеделците, защото прилагането на такъв тип технологии е свързано със спазването на много конкретни изисквания и няма как да се прилагат само част от дейностите. Защото казваме „минимална почвообработка“, но тя е свързана с отглеждането на определени култури в комбинация, така че почвеното плодородие да не се нарушава. И в този смисъл, земеделските стопани, които прилагат този тип земеделие, трябва да са много добре подготвени и много точно да изпълняват изискванията. Технологията има потенциал и има своето място в земеделието, но все още на ограничени площи.

ЕС говори за въглеродно земеделие, но какво на практика означава то?

Един от проблемите, които съществуват в модерното земеделие е намаляването на почвеното органично вещество в почвите, свързано и с ерозия, и с различни други процеси. Тенденцията за въглеродното земеделие намери място през последните години в обсъжданията на ниво Европейски Съюз. Въглеродното земеделие включва различни методи, които водят до улавяне на въглероден диоксид и неговото съхраняване в почвата. Предполага се, че това ще даде положително отражение в борбата с климатичните промени. Една от причините за климатичните промени е отделянето на въглероден диоксид и натрупването му в атмосферата. При въглеродното земеделие се предполага, че няма да се отделят такива големи количества въглероден диоксид, а този, които вече е отделен ще може да се върне обратно в почвите. Очаква се да се възстановят торфищата. Да се поддържа съдържанието на органичен въглерод в почвата. Все още се работи в тази посока. Технологията не е изцяло регламентирана и уточнена. Все още се проучват начините, по които това може да се случи. Вкючването на въглеродното земеделие като бизнес модел, който да се прилага в земеделието, предстои. Очаква се ЕК да предвиди финансиране за него. Все още всичко е на ниво обсъждане. Но със сигурност ще го има в бъдеще.

Сигурно е и, че за в бъдеще все повече земеделците ще трябва да работят заедно с науката, за да изпълняват изискванията?

Така е. Но за да може науката да отговори на тези изисквания, тя трябва да бъде добре финансирана. И тук се връщаме в началото на разговора ни. В ССА, както се вижда и от разговора ни, се работи и прави в много отношения модерна наука. Академията изпълнява важни за българската икономика дейности и единственото, което искаме е да можем спокойно да си изпълняваме ангажиментите, а не да бъдем постоянно притиснати от финансови проблеми.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X