Има ясно изразена тенденция към отказване и обезсърчаване на оризопроизводителите. Ако дори съвсем леко се вдигне цената на водата от сегашното й ниво, това ще изправи българските оризопроизводили пред неконкурентноспособност на пазара и фалити. Ако цената на водата за напояване се повиши, ще излезем на протести.
Интервю на Ася Василева
Господин Видолов, пишат се важни стратегии, решават се политики за години напред. Говори се за всякакви култури и животновъдства, но никой не споменава един важен отрасъл в българското земеделие – оризопроизводството…
Мислят си, че оризът е даденост. Но за нас е важно правителството да не забравя за сектора.
Какво не трябва да забравя Министерството на земеделието по отношение на оризопроизводството?
Най-важното за нас е напояването да е наред. Това е нещото, което трябва да се предвиди, да се планира и да се съблюдава стриктно. При оризът не става въпрос да направим една поливка. Оризът трябва да е осигурен с вода по време на цялата вегетация. Това е и основното ни искане към правителството – да ни гарантира вода и да не вдига цената й. Надяваме се Министерството на земеделието да продължи подкрепата си за културата ориз.
Оризопроизводителите имат нужда от подкрепа, защото разходите ни са много високи. А сега стават още по-големи. Торовете, горивата, енергията – всичко расте и рефлектира върху производствената цена. Ако се вдигне и цената на водата, за нас ще бъде фатално. Цената на водата не е свързана с горива и енергия, и ние очакваме тя да не бъде вдигната.
Кога започва при вас заливането на площите и извършва ли се в момента подготовка за поливния сезон?
Зависи от времето, но след 15 април трябва да сме готови. Ако се закъснее, няма да може да се засеят всички площи. Всяка една ситуация, която ще угнети кампаниите при оризопроизводителите, които са много тежки и много дълги, ще доведе до засяването на по-малко площи от планираното. Още не сме наясно какво ще бъде планирано. Има ясно изразена тенденция към отказване и обезсърчаване на оризопроизводителите. Демотивирани са и се пренасочват към други култури. И причините за това са обективни.
През годините площите, заети с ориз в България се колебаят около 110 000 дка. Няма тенденция и възможност да се увеличават. Това напълно задоволява вътрешната консумация.
Един посигнат успех е отглеждането на ориз в България. Към настоящия момент са възстановени почти всички възможни за отглеждане на културата площи в страната. Без никаква помощ от никъде. Единствената помощ, която получаваме е преференциална цена на водата за поливане. Но и с тази преференциална цена, тя е по-скъпа от цената на водата за напояване в другите държави. А нашите субсидии на декар са по-ниски от тези на колегите ни от дугите срани. Ако дори съвсем леко се вдигне цената на водата от сегашното й ниво, това ще изправи българските оризопроизводители пред неконкурентноспособност на пазара и фалити.
Българските оризопроизводители получават близо 7 пъти по-ниски субсидии от италианските ни колеги. Дори в Турция субсидиите за културата са по-високи. Това дирекно рефлектира върху себестойността и крайната ни цена.
Оризът не е признат за чувствителна култура, но държавите, които държат на продоволствената си сигурност, имат политика за подкрепа и държавно съфинансиране на производството на тази изключително важна за изхранването на населението култура. Ако производството на ориз в България бъде загубено, това трябва да се смята за голям неуспех на държавата. Разбира се, на пазара празно няма. Ще внасяме ориз от някъде. Но много млади хора, които сега отглеждат ориз, ще се откажат от земеделието.
А вносът ще се почуства директно в джобовете на потребителя. Оризът традиционно не е скъп продукт и никога не е имало дефицит на ориз. Докато предлагането и търсенето е балансирано, цените са константни. И затова на хората им се струва, че оризът е даденост. Не искам да мисля, че държавата ще абдикира от подкрепата си за българското производство на ориз. Нали идеята е не да внасяме храна, а да сме продоволствено, икономически и енергийно независими.
Оризовите площи са специфични. Възстановявали сме ги на година по 5000-6000 дка. Ако се занемарят, трудно се възстановят. Не се ли ползват 2-3 години – край. При всяка една земеделска култура, освен ориза и трайните насаждения, човек може да планира година за година и да сменя културата. Оризът нито може да се премести, нито може да му се доставя вода с помпи, нито може да му се направи капково напояване или да се дъждува. Той просто не може да се гледа без подаване на вода. Количеството вода за културата е абсолютно задължително.
Надявам се, държавата да не стигне дотам, че да ни остави без подкрепа, за да не търсим и ориза, както и плодовете и зеленчуците. Пак казвам – ако се вдигне цената на водата, ще излезем на протест, защото това означава да загубим и работа, и инвестиции, правени над 20 години.
От вдигането на цената на водата най-пострадали ще са оризопроизводителите. Ние плащаме на площ, а тя не може да се скрие. Сигурно по два пъти на годината ни мерят площите. Няма никакъв начин да се скрият разходи. Надявам се правителството и МЗм ще ни потърсят за среща или мнение.
Надявам се и подготовката за новия напоителен сезон да се случи навреме. Работата през декември беше пропусната, дано да успеят да наваксат преди сезона. На места към момента има големи разрушения и то на възлови комуникационни точки за каналите. Ако те не се възстановят, ще отпаднат много площи. Има време сигурно, но работата трябва да започне незабавно. Много бързо в ръководството на Напоителни системи трябва да влязат професионалисти, които познават проблемите и системата в Южна България. Ако това не стане, ще загубим 20000-30000 дка. Няма да е фатално, но ще се почуства на пазара. Но защо да изгубим тези площи, като може да не ги губим?
Какви са цените на оризовата арпа през настоящия сезон?
Кампанията по изкупаването на оризовата арпа стартира на нива 320-330 евро на тон за традиционните сортове. В момента цените са по-високи – около 350-400 евро за тон. Оризовата арпа е борсова стока и цените зависят от търсенето и предлагането.
Тази цена покрива ли производствените разходи?
За да са спокойни производителите, цената трябва да е твърдо около 400 евро за тон, при тези цени на водата. Но се очакват нови цени и за препаратите, и за торовете. Трудно е да се прогнозира дали ако производителите продадат арпата на 400 евро за тон, ще покрият производствените разходи за следващата кампания. Все още няма цени на препарати и семена. Цената на водата също още не я знаем. Но ако цената на водата бъде вдигната със сигурност ще има протести на оризопроизводителите. Нямаме избор. Цената на водата е 20-25 % от себестойността на производството на ориза.
Повишените разходи ли са причината за демотивацията и отказването на оризопроизводителите?
Да, основно разходите за производство. Хората гледат финансовия резултат от производството. След като цената на ориза не покрива разходите за производството му, какъв е смисълът? Имайки предвид, че всички други култури поскъпнаха с 60-70%, оризът не е поскъпнал с повече от 10%.
През стопанската 2020 г оризовата арпа се продаваше за 350 евро за тон, прз 2021 година кампанията стартира на същата цена. Сега малко се вдигнаха, но основното количество вече е изтъргувано.
Какви сортове ориз се отглеждат в България?
Основно италиански. За съжаление, нямаме сортоизпитване и сортосъздаване. Нямаме традиция и специалисти, които да го правят. В Италия се създават сортове, които да отговарят на нуждите на пазара и климата в Южна Европа.
