Българската държава не направи нищо, за да спаси поминъка на 2000 картофопроизводители
В края на лятото на миналата година стана ясно, че Брюксел спира възможностите за обвързана подкрепа на картофите за трапезна консумация. На тази тревожна новина България и българските чиновници, освен с една декларация, изчетена от тогавашния служебен министър проф. Христо Бозуков и подкрепена от още 3 държави, никак не реагираха. А надеждата на картофопроизводителите е била, както им е казвано от членове на служебния кабинет в МЗм, те света да изровят, за да намерят начин да спасят българското производство на картофи.
Както уж е записано и в Коалиционното споразумение – че ще се работи за малко, семейно и планинско земеделие. Така както са правили предишни държавници. Не наблягайки на думата нишесте, те не са разделяли нещата, защото във всички картофи нишесте има. Сега това нишесте е дебело споменато и подчертано във всички документи. Все едно нарочно, да не го пропусне някой. И това картофопроизводителите научават дни преди Стратегическия план да е готов, когато време за реакция вече няма.
“ Брюксел или българската администрация слагат кръст на картофопроизводството у нас, попита Тодор Джиков, председател на НАК пред „Гласът на земеделеца“. 2000 семейства, основно в планински и полупланински райони, са новите безработни от 2023 г. И добавя: „Една година и пълномощния ни министър Снежана Благоева, и чиновниците, които отговарят за разработване на интервенциите мълчат. Картофопроизводителите трябваше да научат миналия петък, че ще бъдат извадени от обвързаната подкрепа. 5 дни преди да се решат интервенциите по стратегическия план.
Вчера на ТРГ чиновниците от МЗм, най-щателно и задълбочено обясняваха, как няма да участваме с трапезни картофи в подкрепата. И въобще не се замисляха какво ще правят тези 2000 семейства. Явно са сметнали, че не е необходимо да се търси алтернатива. Някой си чиновник в Брюксел написал писмо, значи слагаме кръст на картофопроизводството безцеремонно и продължаваме нататък.
Госпожи и господа, така няма да стане! Вие сте сложени да защитавате българските производители, да търсите варианти, възможности и алтернативи. Не да администрирате регламентите и с това да се изчерпват вашите задължения. Това е работа на деловодителките!“, не без резон призова Тодор Джиков.
Знаем как в другите страни защитават родното си производство. Тихо, политически, през и покрай регламентите. С йезиутска усмивка към Брюксел и забивайки нож в гърба на българските картофопроизводители, когато българският пазар всяка година бива залят от германски картофи по няколко стотинки килограма.
В планинските райони, където се отглеждат картофи, алтернативни култури няма. Обвързаната подкрепа формира голяма част от печалбата на малките картофопроизводители. Без нея ще са на загуба. Единственият поминък остава виртуалното животновъдство, за което парите по обвързана подкрепа са не само увеличени, но се чувало и че няма да се изисква доказана продукция. Но нишите там са заети.
Никакво друго решение на картофопроизводителите не е предложено. Просто бездушна чиновническа присъда. Картофопроизводителите се чувстват излъгани, а самият Тодор Джиков, един от най-големите картофопроизводители в България, казва, че зарязва картофите и преминава на зърно-житни.
А ние питаме – защо под мотото „Да спасим малките и семейните ферми“ смело и сполучливо продължаваме да ги унищожаваме?
Ася Василева
