loader image

Институтът по царевицата в Кнежа осъществява добри партньорства със земеделски стопани

Виолета Кръстева

Доц. Наталия Христова е директор на Институт по царевицата – Кнежа. Тя разказа пред ,,Гласът на земеделеца” за постиженията и предизвикателствата на екипа. ,, Инситутът е постоянно структурно звено в системата на Селскостопанска академия – София. Осъществява дейността си в рамките на Академията, държавната аграрна политика и общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Извършва научно-приложни изследвания, иновативна, консултанска и внедрителска дейност в областта на царевичното производство”, казва доц. Христова.

Доц. Наталия Христова

Тя допълва, че през своята 98-годишна история Институтът изминава дълъг път и различни етапи на развитие. ,, Основан е през 1924 г. със Заповед № 4054 от 25.10.1924 г. на Министъра на земеделието за създаване на опитно поле, което цели изграждане на мрежа от опитни станции и институти за развитие на агрономическата наука в страната. На следващата година е издаден Указ № 77 от 03.12.1925 г., подписан от Н.В. цар Борис III, с което се потвърждава създаването му”, пояснява директорът.

,, Началото на научноизследователската работа се поставя през 1926 г. с разработване и извеждане на програма за подобряване работата с царевицата. През 1962 г. се профилира в Институт по царевицата – Кнежа, отговарящ за Националната координационна програма за царевицата. За периода след профилирането, от 1966 до 2020 г. официално са признати 108 хибрида. През последните пет години (2017-2021) признатите хибриди са 16”, уточнява доц. Христова.

,,Основната му задача е да създава хибриди от всички групи на зрялост и направления на използване, да разработва технологии за отглеждане на царевица за зърно, силаж и семена, да внедрява новостите в царевичното производство и др. В най-кратки срокове в селекционната програма на Института се въвежда наличния световен генофонд, както и най-добрите за времето селекционни постижения. Развиват се нови направления в селекцията на царевицата – създаване на високопротеинови, високолизинови, амилозни, каротинови, захарни и пукливи царевици; хибриди с различен срок на узряване на зърно; за силаж и втора култура. Задълбочават се изследванията по експериментален мутагенезис, отдалечена и подвидова хибридизация. С цел обогатяване генетичната основа на царевицата, в селекционната програма се въвежда екзотична плазма”, продължава доц. Христова.

Тя допълва, че работата в Института е организирана в два отдела – „Генетика, селекция и семепроизводство“ и „Агротехника и икономика на царевичното производство“. ,,Научните сътрудници са 17, в това число 1 професор, 7 доценти, 1 гл. ас. д-р., 4 асистенти и 4 докторанти. Към всеки отдел функционират по две лаборатории. Експерименталната база към Института обработва 2500 дка земеделска земя от Държавен поземлен фонд. Тази земя е крайно недостатъчна за извеждане на научно-експрименталната ни дейност и най-вече за производство на собствени хибридни семена, поради специфичните изисквания за пространствена изолация.

По думите й създадените хибридите винаги са се определяли от нуждите на земеделскте производители. ,,Те са съобразени с аграрната политика, провеждана в страната и тази на Европейския съюз. Затова от тези 108 хибрида, създадени в почти 100 годишната история на Института, в Патентно ведомство на РБ поддържаме сертификати на 33 царевични хибрида. Така отговаряме на всяко търсене и покриваме всяка ниша, отворена от земеделските производители. Засилено е търсенето в последните години на хибриди царевица, подходящи за биоземеделие. 20% от реализираните семена на пазара са хибриди за биологични посеви. Всички хибриди, създадени през последните години, са сухоустойчиви, адаптирани към условията на страната и непредсказуемите климатични промени. Успехът ни при създаването им се дължи на задълбочения професионален подход при създаването им, натрупани дългогодишни наблюдения за агриклиматичните условия и приложение на новите генетични и технологични подходи. Тези хибриди срещат все по-голям интерес сред земеделските стопани и фермери”, уточнява доц. Христова.

,,Сумата на валежите за 2021 г. не се различава значително от тази за изминалия 10 годишен период. Разпределението в различните години обаче е неравномерно и недостатъчно в критичните за царевицата фенофази. Това веднага при нас алармира за необходимост от създаване на стрестолерантни хибриди, които избягват засушавания и високите температури по време на опрашването и оплождането на царевицата. Така се появиха серия хибриди Кн 307, Кн 310, Кн 317, Кн 320, Кн 435, Кн 442 и Кн 461, а сега предстои и признаването на още три ранни и средноранни хибрида. Много от селекционните ни подходи и цели, както и технологичните решения се раждат във фермерските полета”, обянсява доц. Христова. Според нея, наука и практика трябва да върват ръка за ръка.

,,По-добра обратна връзка от засиления интерес и търсене на нашите хибриди, не бихме могли да искаме. Последните няколко години не успяваме да задоволим търсенето от страна на земеделските стопани. Животновъдите търсят с предимство хибридите на Института за изхранване на животните си, което се дължи на високите им хранителни качества. Някои от причините за произведените малки количества семена са недостатъчно земя и работна ръка за семепроизводство, ограничен бюджет и много други, предимно от ресурсен и финансов характер. Стараем се да подобрим материално-техническата си база, закупихме комбайн за целите на хибридното семепроизводство, с помощта на наши партньори в земеделието. В момента кандидатстваме за нов трактор и оборудване към него. Всичко това се дължи на доброто ни партньорство и сътрудничество с българските и чуджестранни земеделски стопани от Македония, Сърбия, Румъния, Казахстан, Китай и Турция”,подчертава доц. Наталия Христова.

Тя допълва, всички усилия на екипа са насочени към работа по национални и международни проекти. ,, Освен генетико-селекционни, агротехнически и активно се включва в национални и международни такива. Това обогатява изследванията, които правим в интерес на земеделските стопани. Контактите с други учени задълбочават изследванита ни във важни стратегически задачи за селскостопанската ни политика като цяло. Що се отнася до интереса на млади учени към работа в научните институти, при предлаганото ниско заплащане той липсва. Кадровият проблем след няколко години ще е основен за научните среди. 62% от научните работници при нас са над 50 годишна възраст. Приемствеността се губи, което неминуемо ще се отрази на бъдещата работа на Института”, коментира доц. Христова.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X