„1,2 млрд. лв. ще струва на държавата, ако намалената ставка на ДДС се въведе за всички основни хранителни продукти или 895 млн. лв. само за храните от малката потребителска кошница, което поставя въпроса как ще бъдат компенсирани тези приходи. Трябва да се търси друг приходоизточник. Дори да се въведе поетапно, пак ще има отражение върху бюджета“, заяви Людмила Петкова от дирекция „Данъчна политика” към Министерство на финансите в отговор на запитване от председателя на земеделската комисия Пламен Абровски по време на днешното заседание на Комисията.
„Нека се намали ставката на продукти, които са от първа необходимост, без да се цитира малка или голяма потребителска кошница“, заяви Мария Белова, народен предстватилен от ГЕРБ.
„Нашето мнение е, че ДДС за всички храни трябва да бъде намалено от 20 на 9% като антиифлационна и антикризисна мярка“, заяви Йордан Чорбаджийски от Националната лозаро-винарска камара.
„Диференцираната ДДС ставка би дала възможност за глътка въздух в бизнеса. В момента повече от всякога има сива икономика,“ коментира Марияна Кукушева, Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
„Нека най-бедната държава в ЕС, да не е една от трите страни в съюза, които не прилагат намалена ставка за ДДС“, заяви Яна Иванова от Сдружението „Храни и напитки“.
„Нашите евродепутати трябва активно да съдействат за своевременното приемане на директивата, която ще позволи прилагане на общ механизъм за обратно начисляване на ДДС“, допълни от своя страна Костадин Костадинов, Национална асоциация на зърнопроизводителите.
Както „Гласът на земеделеца“ вече писа, решение за намаляване на ДДС за хранителните продукти и първична земеделска продукция няма да има. Въпреки приказките за подкрепа на българското производство. Които ще останат само приказки.
