loader image

Петър Байчев, агробизнесмен: Винаги съм бил наясно, че затвореният цикъл няма алтернатива

За да станеш голям, първо трябва да си бил малък, и да растеш с малки стъпки

Интервю на Ася Василева

Земеделец, собственик на една от най-модерните свинеферми в България, на верига от 12 магазина за хранителни стоки в Сливен, на ресторант, производител на колбаси и дарител в родното си село Мечкарево и Сливен. Това е собственикът на фирма „Еко асорти“ Петър Байчев. Легендарен български агробизнесмен, който вярва, че българското земеделие винаги ще го има. Човекът, който работи без почивка от 1989 г, още от началото е вярвал, че само затварянето на производствения цикъл е пътят за успех в земеделието.

Господин Байчев, вие сте един от първите, който почна да прави земеделие в България. Какво имате в момента?

Обработвам 17 000 дка земя. Поддържам 2000 прасета и 150 телета целогодишно. Годишно произвеждам общо 500 тона свинско и телешко месо. То се преработват в нашата кланица и колбасарски цех. Имаме и 15 хранителни магазина, в които продаваме нашите колбаси.

Вие сте затворили цикълът много отдавна…

Абсолютно. Това, което го говорят сега „От нивата до трапезата“, съм го направил точно преди 27 години. Колбасарският ни цех е построен през 1995 г. През цялото време оттогава разширявам производството – животновъдство, фуражопроизводство. Храним животните само със собствен фураж.

Как прозряхте още тогава, че това е пътя?

Винаги съм бил наясно, че затвореният цикъл няма алтернатива. Само субсидиите не са достатъчни. Има години, в който субсидиите стават неадекватни. Както е сега в момента. И ако нямаш други източници на средства, е много трудно. Тази година много трудно ще се справим, годината е ужасяваща. А е имало и други тежки години. Такава беше 1998 г., 2007 г. също беше много тежка. Веднъж причината беше икономическа, друг път суша, трети път – киша. Тази година са цените, които не отговарят на пазарните реалности. Не може торът да се вдигне 5 пъти и да си на печалба.

Всичко при нас работи с ток. Фуражният цех работи с ток. Тази година сметката ни за ток е тройна на миналогодишната. Преди плащах 12 000 лв на месец, сега плащаме 54 000 лв. Отделно горивото също е увеличено с около 30% и повече. Още не мога да кажа как ще се справим тази година, ще се чуем към средата на годината, тогава ще е по-ясно.

При мен цялостно разходите само в зърнопроизводството ще бъдат увеличени с 1 млн. лв. От гориво, от тор, от препарати, и от електроенергия за сушене. Няма как да не вдигнем и заплатите на работниците. Рентите тази година също ще бъдат по-високи.

Хубавото при нас е, че сами си произвеждаме и продаваме месото, и не сме зависими от търговците. Но и там не говорим за надценка от повече от 10% върху сбестойност. Но тъй като имаме много голяма диверсификация, успяваме да тушираме драстичните спадове в цената, докато се стабилизират нещата. Чакаме нещата да се уталожат и да се балансира системата, за да заработим както трябва, защото в момента има пълен дисбаланс. Причината са цените на енергоносителите и ниските им компенсации. Компенсира се около 30% от повишението, но другата 1/3 повишение си остава за нас. За нас това е увеличение с около 150 000 лв на годишна база в сравнение с миналата година, ако продължават да връщат част от цената. Но ако спрат, става неимоверно.

Аз започнах изграждане на соларен парк. На моите земи слагам панели, за да произвеждам ток, нямам друг изход.

Голяма ли е инвестицията?

Много. Около 400 000 лв ще излезе за около 380 kWt. Само за наша консумация. Около 50-55 мегавата на месец, колкото си ползваме. През нощта пак ще се налага да ползваме електричество от мрежата, обаче. Но поне през деня няма да купуваме.

Тоест продължавате да инвестирате в оптимизиране на производството?

Няма как да не инвестираш.

Ако се върнем в началото, защо решихте да се занимавате със земеделие?

През 1990 г. бях главен инженер и заместник председател на Обединено трудово-кооперативно земеделско стопанство в с. Самуилово. Обединяваше 5 села и обработваше 44 000 дка. Познавах земеделието из основи. Това можех да правя.

Тогава вярвахте, че земеделието има перспектива?

Абсолютно. След като още на 23 май 1990 г. закупих земеделски машини за 50 000 лв и ги докарах в двора, значи съм имал много голям кураж. Тогава тръгнах да обработвам 2000 дка земя и дори не съм сънувал, че ще обработвам сегашните мащаби.

А от днешна гледна точка как смятате, правилен избор ли е било? Има ли преспектива в земеделието? Все по-трудно става.

Има перспектива. Хората винаги ще трябва да ядат. Аз правя зърното на фураж, фуражът го правя на месо, месото го правя на колбаси, отива в магазините и стига до клиента. 50 % от приходите ни идват от пребработката. И това ни дава сигурност.

Но сега казват, че такова производство не е добро? Трябва да се дава път на малките?

Дори и държавата денонощно да ти налива пари с 5-10 дка не може да съществуваш. При нас работниците се осигуряват на 1500 лв заплата. Парите в държавата идват от нас. Нека да подкрепят малките. Ето ще вземат пари от нас и ще ги дават на малките. Какво ще направи някой с 60 000-70 000 лв? Нищо.

Не трябва да има такова противопоставяне. Който иска да стане голям и да се развива, може да го прави. Аз, когато тръгнах, си заложих къщата, за да купя техника.

Всеки може да почне от малкото и с бавни стъпки да върви напред. Аз имам 300 дка градина с праскови. Но питам – защо нашата стока излиза по-скъпа от вносната? Там трудът е по-скъп? А тяхната стока е по-евтина. Колко по-високи да са им субсидиите?

Таваните притесняват ли ви?

Не. Стига да признават разходите за заплати и осигуровки. При нас всички са осигурени на реални заплати и този разход трябва да се признава. Ние имаме 17 000 дка земя, тези тавани няма да ни засегнат.

Как виждате бъдещето на земеделието в България?

Същото. Който може да работи, работи. Малките трябва да се събират заедно, да купуват заедно консумативи, да търгуват заедно. Цикълът трябва да се затваря, за да си независим от пазара и стабилен.

Защо в България не успя да се развие животновъдството?

Не мисля, че не се е развило. Не е по-лошо отколкото е било. Свиневъдството се запази, птицефермите се разраснаха, има много хубави птицеферми. Имаме големи фирми за производство на мляко. Да вземем Недко Митев. 6000 крави гледа. В нашия район има стопанства с по 1000-1500 крави. В Мечкарево има птицеферма за 400 000 кошоки-носачки. Защо някой може, а някой не може?

Едно нещо, когато го правиш, трябва да го разбираш. Да не се хвърляш на сляпо и да искаш много. Започваш с малки стъпки. Аз съм започнал с малки кредити. Навремето купих 1 магазин за 1 млн. и 500 лв от девалвираните пари през 1993 г. заложих къщата и земеделските машини. Първият ден след като го пуснах да работи, изкарах 17 лв. оборот. Вече е на печалба. След 30 години обаче. Почва се от нулата и става бавно. Не се става богат за седмица, нито за година. Не и с работа.

Аз съм в земеделието 31 години. Започнах през 1991 г., тогава засях за първи път 2200 дка. Разширявахме се бавно, после почнахме да купуваме и земя. След 30 години постигнахме стабилност.

Участвате ли в инвестиционните програми?

Дори и в този момент изпълнявам проект за нов колбасарски цех по подмярка 4.2 за 3 млн. лв.

Намаленото съфинансиране за големите в новия програмен период ще ви откаже ли? За големитето ще е 30%, а за малките – до 50%.

Ако не се финансират 50% от големите проекти, няма смисъл да ги почваш по програми. И в момента на 50% процента няма кой да прави проекти. Изпълнението им е много трудно. Много документи се искат. Казват, че на един строител в Германия му трябват 10-11 документа, в България му трябват 70 документа, за да строиш. За да ги извадиш, в България са необходими 270 дни, я в Германия става за 20. Има страшно много административни изисквания. Преодоляването им е трудно за малките. Проблемът не е финансирането, а административната тежест. Много тежко се справяме с документацията, а ние имаме екип от специалисти за целта.

А и не можеш да правиш самоцелно проекти. Трябва да имаш цялата верига, в която да впишеш този проект – пазар, маркетинг. Не е лесна тази работа.

Каква ще е годината?

Ще кажа през август. Като приберем реколтата, като видим цените. Още не се знае каква ще е реколтата. Влагата е изключително малко. Няма дъжд, няма сняг. Почвата няма достатъчно влагозапасеност. А сезонът, когато при нас вали, приключва. Аз знам от легендарния агробизнесмен Димитър Катранджиев – ако падне 600 литра дъжд, 600 кг добив ще изкараш, 800 литра, ако падне – 800 кг ще изкараш зърно. А на него няма как да не му вярвам. А ако падне 200 литра дъжд какво правим?

Не знаем и какви ще са цените. Разходите горе-долу ги знаем. Разходите ще са с 1 млн. лв повече за мен, което означава че 2000 тона зърно ще отидат за покриване на допълнителните разходи. А дали ще успея да ги спечеля е друг въпрос. Разходите на декар зърно бяха 160 лв. миналата година, таза година ще са около 200-210 лв. на дка.

Как може да ви помогне държавата?

С акциза на горивото. Акциз се слага за нещо, което е вредно – алкохол, цигари, да караш излишно. Ние земеделците не караме земеделските машини за забавление, ние не ползваме гориво безцелно. Няма нужда да ни наказват. Акцизът на горивото е около 65 стотинки, от които ни връщат около 30 ст. Това е едно перо, което може много да ни помогне – да премахнат акциза върху горивото за земеделците напълно. Това би ни помогнало.

2 COMMENTS

  1. Г- н Байчев, трудно бихме и мечтали да се развием до големи като вас. Дълги години държавата Ви осигоряваше условията да го направите и окопирахте всичко и консултанти, и земи, и пазари дори, и Държавен Фонд Земеделие. Относно развитието Ви, малко ми е смешно да чета, че сте си заложили къщата и с парите „хоп“, се развихте мащабно. Вие най-добре знаете как стават тия работи 😉 За управленските ви качества …. Адмирации!!! Дълновиден сте, разбирате си от работа, ама прочетете бележката, че отдавна не сте я чели … „няма да е все така“!!!

  2. Служба за селскостопански и промишлени инвестиции
    Нашата банка, за да предостави финансова подкрепа на фермери и агропромишлени оператори, стартира програма за финансиране на малки и средни предприятия.
    Офертите са валидни за всички сектори на дейност за сума от 10 000 евро до 2 милиона евро, които ще бъдат възстановени само с лихва от 2% годишно.
    Свържете се с нашата агенция по имейл за повече информация.
    Имейл: [email protected]

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X