loader image

Михаил Михайлов: Кланиците са пълни с животни, продадени от безизходица

Единственото хубаво в тази криза е, че най-после държавник се осмели да стъпи във ферма. Не е лошо скоро да влезе и в обор

Положението в животновъдния сектор никога не е било толкова критично. Фермери масово разпродават добитъка си, някои – целите стада заедно с всички селскостопански постройки, като ликвидират бизнеса си. Отчаянието взема превес и води до крайни решения, едно от които са все по-ескалиращите нагласи за протести, чуващи се не само от отделни представители на бранша, но и като призиви на професионални организации.

На фона на това премиерът на страната ни Кирил Петков се чуди дали да „инвестира“ в животновъдите, но се застрахова, че пари няма. Ресорният министър Иван Иванов пък декларира, че „Заедно ще намерим начините за решаване на проблемите“, както заяви на една от последните срещи с представители на животновъдния сектор. От която отново се роди палитра от идеи, някои – може би добри, но всички – в бъдеще необозримо време.

А малкото останали животновъди

имат нужда от подкрепа сега, дори веднага. Звучи почти ултимативно, не такива са фактите. Хората в този бранш месеци наред понасят жестоки финансови удари и са притиснати отвсякъде – ниски изкупни цени на продукцията, скъпи фуражи и консумативи, тройно и четворно повишение на цените на енергоносителите и горивата. В такава критична ситуация ковид помощи и схеми де минимис закърпват положението, но много кратковременно.

Мерките, които ще дадат траен ефект,

още ги чакаме. Не отсега, е вече десетилетия наред, но в момента са от жизненоважно значение, за да се избегнат масови фалити и да имаме все пак производство на български месо и мляко, потреблението ни да не е напълно зависимо от вноса на продукция със съмнително качество.

Разговаряме по темата с Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България – една от организациите, които съвсем наскоро за пореден път алармираха, че

„Ножът е опрял до кокала“

„На всички вече ни стана ясно, че ситуацията никак не е добра. – коментира пред „Гласът на земеделеца“ Михайлов. – Може би от всичко случващо се най-доброто беше, че най-после един държавник – визирам президента Румен Радев – реши да стъпи във ферма, не животновъдна. Не е лошо да отиде и в една животновъдна ферма. При посещението си той каза нещо, което ние от години повтаряме – че нашата земеделска продукция, де факто, е от стратегическо значение за изхранването на нашия народ, на населението в страната ни. Не е тайна – статистиката непрекъснато го казва, че сме на 20% задоволяване нуждите от говежда месо, за свинското не знам колко е, но няма да е повече от 70-80%, горе-долу същото е и за млечните продукти – последните данни, които си спомням, че съм гледал по темата, бяха за около 20% внос, вероятно е станал още по-голям този процент междувременно.

Лично на мене ми се струва, че

животновъдството е в най-голяма криза,

защото животните не могат да се заключат, както може да се подходи с ресторанти или друг тип обекти. Без да казвам нищо против колегите, разбира се, но това са факти – при нас дейността не може да се прекъсне. Добитъкът трябва всеки ден да се обслужва, всеки ден продукцията да се получава, да се реализира, всеки ден животните трябва да се хранят. А трябват и хора за тази работа.

Определено не сме готови да посрещнем тази криза,

защото не можахме навреме да уточним мерки (това вече е малко критика на браншовите организации), не можахме да разработим инструменти, които в определени случаи трябва да се включат и да помогнат при определен критичен период, нямаме такова нещо. И сега се чудим какво да правим. И мога само да кажа, от това, което се случи в Сърбия, аз бях там през октомври. Тогава им отпуснаха по 12 или 14 стотинки помощ на литър мляко, а фермерите казаха, че просто е закъсняла тази помощ, трябвало е да се даде преди 4-5 месеца. Имам чувството, че и при нас ще се случи това нещо. Закъсняват с помощите. Ето – от вчера бензинът пак се увеличи, всичко поскъпва и

случващото се ще има тежки последствия

Цената на млякото наистина скочи малко, но ние вече отиваме на почти европейски цени. Големите ферми получават по близо 90 стотинки, или 45 цента – това е европейска цена. Минималната се движи около 75-80 стотинки. Но от това не може да се търси кой знае какъв дивидент, чрез цената на млякото да се оправи положението, защото по информация на колегата Танчо Колев от негово изказване тези дни, той е изчислил, че в неговата ферма себестойността на млякото е вече между 1 и 1,10 лева. А получава седемдесет и няколко стотинки. Не могат тези хора да работят на загуба! Такова нещо се понася месец-два, обаче повече от това не знам кой би издържал“.

Настоящата криза съвсем не е първата, която стоварва ударите си върху животновъдите, но сегашната е много по-жестока от многото предишни, защото освен загубите от ниските изкупни цени на продукцията си хората от бранша понасят щети и от

поскъпването на горивата, тока, храната за животните, суровините, консумативите

и какво ли още не.

„Не ни е за първи път да сме в критична ситуация, но сега изведнъж се струпаха много неща – коментира Михайлов. – Към всички останали трябва да добавим и работната ръка. От една страна, я няма. Ако я има, тя е непрофесионално подготвена, а пък работниците искат заплати, по-големи от тези на професорите и поставят фермерите на колене.

Няма никакви извънредни помощи вече от една година, такива, които да са получени. Действително, там се приказва за някакви милиони, които се дават но срещу тях фермерите са се подписали, че ще изпълнят определени задължения, след като ги проверят и от Държавен фонд „Земеделие“, и от други институции, чак тогава ги получават. С други думи –

все едно имат граждански договор с държавата

и едва след като си изпълнят договорните отношения, могат да си получат дължимото.

Други помощи няма. За ковид преди известно време се даде малко подкрепа в средата на лятото, но сумите бяха малки. Сега тези, които се предвижда да се дадат, отново са малки. За де минимиса пък има ограничения и някои ферми са си изчерпали лимита, така че вероятно няма да получат нищо. И сега всички с надежда чакат ковид мярката, която предстои да се даде през април или май.

Нелепо е това, което някои приказват – че идвало зеленото

То това е минало. Кой уважаващ се говедовъд ще разчита да изкарва кравите си на паша и да чака от тях да му дават достатъчно мляко – няма такива фермери! А по-лошото, според мен, е, че вече големите ферми, а те вече не са много с по над 200 крави са около 220 обекта в България, а те в момента усещат най-тежко резултата от кризата. А те са и основните ферми, които дават млякото на родния пазар. Говорим за ферми с по 7-8-9 тона мляко. Без да подценявам това, което правят малките, разбира се. Там пък трудът е много по-тежък. Но те са по-гъвкави, могат да си реализират млякото по някакви други начини, могат да го преработят на сирене. Като цяло са несигурен играч на пазара. Моите уважения и към тях, но

в крайна сметка обществото трябва да се храни,

трябва да има продукция, количества, а по-малките животновъди спокойно могат да реализират 200-300 литра по други начини. А ако произвеждаш по 4-5 тона на ден, какво ще го правиш? Няма начин. Именно тези големи ферми сега изпитват страхотни затруднения, особено по отношение на електроенергията – до 4-5 пъти е увеличена цената й. Положението никак не е добро!“.

Същевременно в последните дни чуваме и четем

гръмки предложения за подкрепа на агросектора,

като основно се говори за промени в закони, за създаване на наредби или други нормативни актове, за разработване на механизми за сформиране на работни групи, за продължаване на разговори… А нищо не се чува като ангажимент кога фермерите реално ще получат някакви компенсации, които да им помогнат с една идея по-леко да преплуват през дълбоките води на кризата. Дали е подходящ този административен подход към проблема, особено като се има предвид неговата тежест и рисковете, пред които изправя бранша?

„Сигурно ще има и още такива предложения – с горчива ирония коментира Михаил Михайлов. – Знаете, че организациите поставиха условие тези пари по де минимиса да се дадат колкото може по-бързо, поне с двайсетина дни да се ускорят нещата. За ковид мярката не се знае кога и колко ще бъде, той бюджетът не е приет още, така че най-рано през април. И оттук нататък вече чакаме. Не знам, не знам с такава нищожна помощ нашите фермери как ще се оправят, няма как да стане.

Една голяма част от тях не се отказват само защото са теглили кредити,

имат задължения, предстоят им още 2-3-4 години да си изпълняват договорите и заради това не могат да се откажат сега. Други пък са инвестирали милиони, дори в малките ферми има вложения за по 1-2 милиона. Ами той, човекът, цял живот е инвестирал и времето, и парите си, успял е да ги направи 100 животни, сега как да ги продаде? Макар да вижда, че всеки ден губи. Стиска зъби и продължава да се надява да стане чудо. Обаче лично аз не виждам как ще стане чудото“.

Многото кризи в сектора или по-точно казано – постоянната несигурност, при която работят животновъдите, вече са довели до почти катастрофални последици.

В България вече имаме много малко българско мляко

А ако искаме да го имаме занапред и по възможност да не е толкова малко, само благи думи и административни трикове няма да помогнат.

„Всички гледаме телевизия – почти всеки ден дават някоя мандра, от която се оплакват: Нямаме мляко! – казва Михайлов. – Ние произвеждаме месечно по 46 хиляди тона сурово мляко, толкова отиват и при преработвателите. Разделете го на 7 милиона души и ще видите по колко се пада на глава от населението, може би по един килограм сирене на човек. Обаче в тези количества влиза и износът, така че още по-малко се пада. Време е някой да седне и да започне да смята. Много пъти съм повдигал въпроса – имаме няколко или не знам колко института са аграрни, икономически и така нататък, в спешен порядък трябва да направят анализ и да представят своите изводи пред управляващите със съответни предложения за ефективни решения на проблема. Наскоро колега беше чел анализ на някакъв институт и разочарован ми обясняваше как сравнявали цифрите – с толкоз по-малко, с такъв процент промяна. Това не е анализ! Ние нямаме задълбочен поглед върху реалностите, а какво правим и

какви са ни плановете занапред, никой не знае

Спешното, което трябва да се направи – поне тези два ресурса, за които са предвидени средства, да се преведат колкото може по-бързо, за да може да се даде глътка въздух на животновъдите. Но оттам нататък трябва да се приложат други инструменти. Нека да се огледаме около нас. В съседните държави ДДС на фуражите падна на 6%, при нас твърдо си остава 20%. Вече споменах и че в Сърбия се дават по 12-14 стотинки. Доколкото разбрахме, се предвижда помощ по 40 евро за овца и 200 евро за крава в Гърция – по искане на фермерите се работи в това отношение. Освен това

в Гърция битовите данъци за фермерите са отложени

– такси за смет, данък сгради и така нататък. Ще ги платят, но когато им дойде времето, сега грижата е за оцеляване на дейността. Има и още две-три такива облекчения, които на пръв поглед са по малко пари, обаче пак са икономия за бюджета на фермерите и им помагат някак. Аз вече казах, че основните количества мляко ги дават големите ферми, където се работи на високи обороти, продукцията може да е по-евтина, но те имат някакви ограничения – имат редукция на бройките, за които получават подпомагане, а те също са в криза. Румънците приеха една програма за подпомагане над 250-ото животно, а при нас до 50-ото всички вземат еднакво, след 50-ото се дават по-малко пари. Северната ни съседка прие да подпомага именно тези големи ферми, за да могат да продължат да произвеждат млякото за изхранване на населението в страната. Представете си

какво би станало, ако тези над 200 големи ферми в България бъдат закрити

Те дават над 60% от млякото в България. Тогава какво ще правим?! И пак да се върнем в Гърция. Понеже в момента най-търсено е телешкото и говеждото месо в Европа и все пак има някаква добра цена. Хората го решиха много просто – най-вероятно ще влезе там интервенция, предложено е и се разглежда – при родено теле ще се дава някаква сума на фермера, това теле, ако се отгледа до 1 година – нови 200 евро, ако го остави да се угоява до 18 месеца – 250 евро. Те са решили хората да си осигурят собственото производство за своите граждани, да бъдат продоволствено независими. Това е отговорът на въпроса кое е най-спешното и кое е най-важното! Ние тука говорим с Европа за разни емисии, че трябва да се намали броят на животните, обаче тези животни ще отидат другаде. Ако не се гледат в Евросъюза, ще отидат в бившите съветски републики, примерно но броят им няма да се намали, просто други ще се заемат с този бизнес и ще направят бум“.

Лидерът на говедовъдите допълва, че напоследък непрекъснато получава информация как

в кланиците всеки ден постъпват животни на стопани, които се отказват или поне редуцират

бройката във фермите си. Собственици на големи обекти споделят, че всеки ден имат по 2-3 хиляди лева загуби, затова се принуждават да ликвидират. Някои заменят Холщайн с по-дребни породи – Родопско говедо или Жарсе, например, защото ядат по-малко, но те пък дават и два пъти по-малко мляко.

През годините назад много от фермерите са изказвали мнения, че трябва да им се осигури възможност да реализират продукцията си на цена поне малко над себестойност, така че да имат сигурни приходи на чисто пазарен принцип и да не са зависими от схемите за подпомагане, а те са да им помощ да правят подобрения и модернизации в бизнеса си. Възможно ли е това да се приложи и у нас, за да не се стига до следващи тежки сътресения в бранша? Оказва се, че и това не е „откриване на топлата вода“. В Испания, например, овчето мляко не може да се изкупува под себестойност. Това е уредено нормативно от държавата с предвидени санкции за нарушения. Може да се направи така и у нас – не само за млякото, а и за месото, макар това да изисква много работа, изчисления от експерти, ако трябва – и международни, консултации с производители, за да се намери най-добрата формула. Целият този процес обаче трябва да се подеме и доведе до успешен край от държавата, в чиито правомощия и възможности е да мобилизира научните институти, да финансира анализите им, да поръча изследвания на чуждестранни специалисти и така нататък. Стига да има добра воля. Това е начинът да ги има българските животновъди и те да получават достойно заплащане за своя труд.

Стоимена Александрова

*Следва продължение

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X