Уважаеми фермери…Очаквайте да бъдете изненадани!

Националният стратегически план на България ще е приятна изненада за фермерите, обеща министърът на земеделието Иван Иванов. Че ще е изненада, сме почти сигурни, като четем проекта му, но дали ще е приятна…Да видим.

В ерата на цифровизацията планът изхвърли цифровизацията

Това е първата промяна, която виждаме и тя наистина силно изненадва. И то във време, в което цяла Европа, и цял свят залагат на това, а на нашите земеделски производители им предстои тепърва да се учат да прилагат цифрови технологии, за да бъдат конкурентоспособни. Изненадата е огромна и за Светлана Боянова, ръководител на Института за агростратегии и иновации. Тя немее защо например мярката 4.1 , маркирана от Тематичната работна група, е вече аут от плана. Къде е логиката, пита тя, при положение, че би трябвало да е първата стъпка на една фермерска инвестиция, последвана от втората стъпка – мярка 16.1 за прилагане на иновация, и завършена от третата стъпка – евентуална инвестиция, която фермерът се е убедил, че трябва да направи.

Защо е тази изненада, пита се. Но може би защото дигитализацията е вкарана в националния план за устойчивост и възстановяване.

Оттук нататък да видим кои са новостите в стратегическия план и дали още ще ни изненадат.

За първи път ще има общи индикатори, по които ще се отчитат резултатите, за да се дадат парите – и за първи, и за втори стълб.

Фермерите трябва да си набият в главите, че

Зелената сделка ще стои най-отпред и най-отгоре

И прогнозираните 71 потребности на агробранша у нас са така визирани, че да се подчиняват на нея, за да бъдат производителите и преработвателите подпомагани.На тях ще бъдат подчинени и стандартите за добро екологично състояние.

Необвързаните с производството плащания запазват в сърцевината си Схемата за единно плащане на площ. – СЕПП. Но от 2025 г. всички зееделски единици – и малки, и големи ще трябва да отговарят на предварителната социална условност. До тогава НССЗ трябва да обучи стопаните – работодатели и работници, на изискванията на националното и европейско трудово законодателство.

При обвързаните плащания нова група ще бъдат планински плодове и зеленчуци за стопанства с до 1,5 ха. Те ще разполагат със собствена индикативна ставка и бюджет – за фермери за които земеделието е допълващ доход.

Иначе при плодовете и зеленчуците е предвидено ново изискване за отглеждането на сортове от сертифициран посевен и посадъчен материал. Явно ще трябва да се внимава да не се постави под въпрос отглеждането на селския розов бабин домат, например.

В първи стълб ще има 9 интервенции, това са старите мерки, а биологичното земеделие е пълен приоритет.Отделна интервенция е разработена за трайните насаждения – ще се насърчава отглеждането на азотни култури в междуредията на овощните градини. Както и ще се налага фермерите да увеличат културите си с още една.

Ясно е защо представителите на министерството премълчаха цифрите и ставките, под предлог, че още не е ясно какво ще бъде националното съфинансиране. Явно те ще бъдат следващата изненада. Но стана ясно, че в първи стълб за екомерките ще се отделят 25% от директните плащания, за обвързаната подкрепа – 15%, за зеленчуци – 13%, за протеинови култури – 2%, за млади фермери – около 2%, за дребните фермери, които получават по 1250 евро – 0,36%. За СЕПП остават 48%.

Преразпределителното плащане ще разполага с 10% от средствата, като тук ще се подпомагат първите 30 ха на стопанства с максимум площ от 600 ха.

За първи път стопаните ще могат да ползват едни до 3%, отделени за управление на риска в стопанствата им. Предвижда се да се формира взаимоспомагателен фонд, който да се използва за финансиране при пазарни кризи и катастрофични събития. Досегашните удръжки към европейския фонд за управление на кризи ще остават вече в България.

Така стана ясно, че плащането на площ ще има индикативна ставка, която е почти като досегашната – 100 евро за хектар. Новият таван ще е 100 000 евро, след приспадане на разходи за заплати на работниците.

Във втори стълб – ПРСР – 29% ще са за инвестиции в производство и преработка

а 39% от бюджета се заделят за околна среда и климат.

Бюджетът за втори стълб-ПРСР, ще е 1 милиард и 400 млн.евро.

И тук ставки по различните мерки и направления не бяха посочени, оставени са за крайна изненада.

Животновъдите ще имат 5 интервенции. Новата е за възстановяване и поддържане на деградирали пасища и територии. Нова мярка ще е антимикробната резистентност – за неприлагане на антибиотици във фермите.

Нова интервенция ще е и компенсирането на земеделските стопани за предоставяне на услугата опрашване.

При следващата група интервенции – трансфер на знания и информация, от консултантските услуги ще могат да се възползват и браншови асоциации.

При инвестиционните интервенции нова ще бъде тази за подкрепа на схеми за качество.

Нов основен момент при инвестиционните мерки ще е диференцираното подпомагане на кандидатите по категории – малки, средни и големи земеделски стопанства, което е направено кой знае защо от външен изпълнител. Предвиден е различен интензитет на подпомагане и различен размер на максималните разходи на един проект.

Субсидията за малките ще е 50%, за средните – 40%, за големите – 30%. Групови проекти ще получат допълнителни 25% интензитет и още 5%, ако са на стопани от чувствителните сектори – плодове, зеленчуци, животновъдство.

А кой е малък, среден или голям, СПО тепърва ще каже, засега е тайна. И това явно ще е поредната изненада.

Нова ще е стартовата помощ за млади земеделски стопани – тя ще порастне от 25 000 евро на 30 000 евро.

Очаквайте още една изненада – ще се прилага нова дефиниция за селски райони. Тя залага на това, че в района не трябва да има населено място с над 15 000 жители. Така 215 общини ще попаднат в новото определение, досега бяха с около двадесетина повече.

В другия брой изненадите продължават. Очакваме и вашите мнения.

Виктория Димитрова