loader image

Имат ли плюсове климатичните промени?

Всички забелязваме по един или друг начин климатичните промени през последните години, но замисляме ли се реално какво отражение имат те върху нас, върху растенията и животните, върху света, който ни заобикаля?

Склонни сме да забелязваме само негативите и продължаваме да си работим по старо му, да се оплакваме,че не се получава, но дали това е правилната посока? Нали няма нищо по-постоянно от промяната? Е, тогава е редно да се променим и ние. Стига с тези закоравели разбирания за срокове, техники и технологии. Стига с този негативизъм.

Вегетационния сезон в Европа расте

От агрономическа гледна точка и за целите на всички отрасли на земеделието в тази част на земното полукълбо са важни две величини за устойчив растеж и развитие на културите – качеството и количеството на годишната температурна сума. Тя започва да се измерва при определени стойности над нулата през пролетта и съответно отчитането ѝ се прекратява през есента, когато температурата падне под определени граници. Тоест, активният сезон при някои растения започва при задържане на живака над 5®С, а при други – над 10.

Същата граница определя пробуждането на зимуващите форми на насекомите, на някои животни и влечуги също.

Сумата от ефективната температура определя кои култури могат и кои не могат да се развиват успешно на дадена територия така, че да дават задоволителни и качествени добиви. Тези температури важат за абсолютно всички растения в умерените климатични зони.

Затоплянето (логично) води до нарастване на броя на топлите дни от годината и до повишаване на ефективната сума на температурата. Подобно затопляне например е отчетено в северните райони на Европа, където нарастването на активния сезон от 1951 до 2000 година е с около седмица, но важи и за други територии. Най-осезаемо по една или друга причина е затоплянето от 2000 година насам.

irrigation 4483147 1920

Какви са прогнозите?

Според няколко модела на развитие се очаква до края на 21-ви век топлата част на годината да се увеличи с месец и половина-два или с 20 до 40 дни, като най-засегнати ще бъдат по-студените зони.

Плюсовете от нарастването на вегетативният период:

  • Възможност за интродуциране на нови видове и сортове;
  • Получаване на две реколти от едно поле при екстензивните технологии;
  • Подобряване растежа на дървесните видове;
  • Улеснено презимуване на по-чувствителните култури;
  • По-високите температури ще позволят бързо разлагане на органичната маса, от което следва естествено образуване на хранителни вещества в почвата и др.

Негативите от затоплянето също не са никак малко:

  • Нарастване числеността на някои насекоми;
  • По-дълъг период за борба с патогените;
  • Високите температури в условия на ниско осветяване през есента и зимата не са от значение за нарастването на вегетативната и генеративната маса на растенията, а също и за зреенето на някои плодове, зеленчуци, зърно. Това е от значение за късни полски култури, горското стопанство и други отрасли на селското стопанство.
  • Затруднение при прибиране на есенните реколти поради повишената влажност, а също и при просушаването на зърното преди прибиране в силозите например.

Най-големите спънки пред земеделието остават все по-високите температури и недостига на вода, а от тук следва да се търсят видове и сортове растения, устойчиви на колебанията на тези два фактора.

Все по-често ще ставаме свидетели на екстремни жеги, суша или пък порои (според сезона и зоната). Важно е да разберем как това ще се отрази на добивите на световно ниво. В противен случай ще се разклати и без това крехкият баланс на хранителната система. Според учени почти половината от реколтата при царевица и пшеница (зимна и пролетна) зависи от климата и неговите колебания. При ориза и соята – около 1/3. Естествено, количеството и качеството на добивите от четирите най-важни зърнени култури за изхранване на човечеството се влияят и от характеристиките на почвата, поливния режим, торенето и др.

Бъдещето – умна техника, поливни системи и разумни земеделци

Обикновено потенциалът на културите се измерва в идеални условия (контрол над вредителите, ефективно торене и напояване) и на хартия нещата изглеждат чудесно. Но тук (било то само на територията на България) има и много променливи в т. ч. качество и характеристики на почвата и на водата, часове слънчево греене, гъстота на посева, срокове на засяване и настъпване на фазите на развитие и т.н. и т.н.

Съответно всеки земеделец трябва да намери онези видове и сортове, които могат да дадат оптимални добиви за конкретния район. „Преписването от другарче“ не е опция. Адекватни избори и вложения в техника, напоителни системи, препарати, наука и експериментална дейност на регионално ниво са в основата на тази задача. Не бива да се пропускат възможности като събирането и съхранението на дъждовна вода, където това е възможно, да се търсят източници на естествени хранителни елементи в близост (все пак фосфорът намалява на световно ниво, но не е само той).

Ако напояването се оптимизира, според някои прогнози се очаква ръст в добивите на култури като царевица, картофи, пшеница, ръж. Но тези промени няма да настъпят само заради затоплянето, а и заради повишаване концентрацията на атмосферен СО₂. И колкото повече променливи се натрупват, толкова повече региони и зони ще се обособяват.

Като земеделска страна, в която един от най-важните отрасли за икономиката и населението е именно селското стопанство, България се оказва „в окото на бурята“ – неподготвена или занемарила подготовката си, имайки предвид славното минало и раздробеното настояще на земята.

Предвид затоплянето, в страната ни най-уязвими ще са:

  • култури, отглеждани на неплодородни почви;
  • култури, отглеждани при неполивни условия;
  • зоните, в които и към днешна дата не падат достатъчно валежи;

Заедно с това се очаква ръст в популациите на някои вредители по растенията, но и спад при други. Причините – нарушение в естествените им жизнени цикли или точно обратното, а всичко това дължи на настъпващите промени. Те пък ще доведат до разширяване или стесняване на жизнени ареали. Така съвсем скоро ще се сблъскаме с упорити твари, каквато е сравнително новата за страната ни цикада Metcalfa например или чемшировия молец.

Социално-икономически фактори и технологично развитие, наред с агро-климатичните особености ще дадат своето отражение, а кое ще надделее, предстои да разберем. На регионално ниво ще има печелещи и губещи, ако предназначението на земята не се преосмисли и промени. Ако технологиите продължат да се развиват с досегашните темпове, а земеделската земя да се обработва с високопродуктивна техника, има реална опасност да стигнем до свръхпроизводство. В този сюжет решенията са голямо увеличение в търсенето на селскостопански стоки, политически решения за намаляване на производителността, насърчаване на екстензификацията, внедряване на нови технологии.

В уравнението непременно трябва да се включи урбанизацията, индустриализацията, наличностите на черно злато и други горива, както и алтернативните източници на енергия.

За България и съседните на нея страни нарастването на броя на топлите дни може да има положителен ефект, стига да съумеем да го впрегнем в правилната посока. В крайна сметка това ще доведе до оптимизиране продуктивността на култури с икономическо значение, каквито вече се забелязват в някои райони. И пак монетата има две страни. На места пролетниците се представят отлично – там, където падат обилни пролетни дъждове. И обратно – в други райони.

Повишаването на температурите при ефективно нарастване и на концентрацията на CO2 води до увеличаване на агроклиматичния термичен потенциал. В резултат получаваме по-дълъг период на растеж и по-голямо количество ефективни температури през същия интервал от време. Количествата на валежите се увеличават или леко намаляват през потенциалния вегетационен период по райони и микрорайони и намаляват в нерастящия период поради изместването на датите на устойчив преход на температурата на въздуха през есента и пролетта към началото и края на зимния сезон.

И отново се връщаме на необходимостта от по-строги и ефективни практики за управление на водите за напояване. За овощни градини и лозя капковото напояване пести от разходите, но трябва да се помисли сериозно върху загубите на ценната течност чрез просмукване и изпаряване в напоителните системи изградени от открити канали. С две думи, възстановяването и оптимизирането на напоителната мрежа от 90-те години, както и изграждането на нови е от съществено значение за земеделието на страната. Нищо ново. Друг перспективен метод е рационалното използване на подпочвените води.

Основните мерки за адаптация на земеделието се обхващат от организационни и управленски, финансови, икономически и законодателни аспекти и трябва да имат за цел:

  • подобряване на управлението, използването и опазването на водните ресурси;
  • подобряване на ефективността, управлението и предназначението на съществуващите съоръжения;
  • разработване на технологии за рационални и икономически обосновани поливни режими на културите;
  • подбор и разработване на технологии за отглеждане на култури в условията на суша и воден дефицит.

Напояването е един от главните фактори, които ще осигурят устойчиви добиви в години с променлив климат, но бързото възстановяване на съществуващите и изграждането на нови напоителни съоръжения е от съществено значение, особено за най-засегнатите и най-плодородните райони.

Какво още?

Още няколко мерки могат да бъдат взети, за да се намали уязвимостта на българското земеделие:

  • разширяване или изместване на най-важните култури на нови площи с подобрени термични и водни характеристики;
  • внедряване на нови култури със средиземноморски произход например;
  • адаптиране на зимуващи култури с по-малки изисквания по отношение на снежна покривка, ниски или отрицателни температури за нормалното им развитие и плододаване;
  • използване на различни високопродуктивни сортове и хибриди с по-добри качества, както и подбор на сортове с устойчивост към суша, висока температура, високи нива на СО₂ и други стресови фактори на средата, особено в периодите на поникване и наливане на плодовете/зърното;
  • нови срокове за засяване/засаждане на основните култури;
  • подобряване качествата, характеристиката и свойствата на почвата по отношение на задържането на вода, борбата с ерозията, запасеността с хранителни елементи според типа на почвата, а не на последно място и балансираното възстановяване на изнесените с реколтата нутриенти;
  • подобряване на технологиите за растителна защита с приоритетно разработване на нехимични методи за борба с вредителите, повишаване ефективността на вече използваните пестициди и методи, както и мониторинг на фитосанитарната обстановка в страната.

По материали от www.climatechangepost.com, снимки – pixabay.com

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X